Знаете ли как се прави предизборен коктейл за отчаяни (и отегчени) до смърт избиратели? Най-напред се взима щипка социализъм. Но не от онзи допотопния, марксовия, дето го ползват (някои) в БСП. А от другия, лозунгарския, който щедро обещава "достоен живот на българина". След това се добавя солидна доза патриотизъм. Тук вече възможностите са широки - кеф ти Турция и неоосманизъм, кеф ти ислямски фундаментализъм и пр. Но това не е достатъчно, трябва и малко общи приказки за експертност и морал в управлението. Няма нужда да се разбърква - у нас още от времето на партията майка левичарство и национализъм по странен начин се хомогенизират. И воала - коктейлът е готов и може да се поднесе на избирателя с надеждата, че ще му хареса, та да пусне бюлетина



без много мисъл кой му е приготвил микстурата



Нещо такова забърква от известно време лидерът на АБВ Георги Първанов с неколцина съмишленици от други партии. Когато формацията на бившия президент внезапно обяви, че напуска управлението, мнозина - и анализатори, и действащи политици, видяха в това прибързаност и грешка. Но не е така - другарят Първанов всъщност доста точно е преценил моментната ситуация. Предсрочни избори, поне в обозримото бъдеще, няма да има - около това се обединиха почти всички парламентарни политически сили с изключение на БСП и ДПС, които обаче са прекалено заети да лекуват вътрешнопартийното си главоболие, за да направят нещо по въпроса. АБВ няма защо да се притеснява, че избирателите внезапно могат да бъдат подкарани към урните, при което действително би имало риск партията да изпадне извън голямата политика. В същото време проблемите и скандалите около управлението растат в геометрична прогресия. И АБВ, колкото и да се прави, че не иска да има нищо общо, не можеше да избяга от летящата във всички посоки мръсотия.

И, накрая, най-важното - остава половин година до президентските избори. Вотът за държавен глава потенциално може да промени много неща в българската политика, а Първанов очевидно има силен апетит да участва в този процес. Партията му обяви още през януари, че ще има собствен кандидат, и започна да организира дискусии за профила на бъдещия държавен глава. Тук се преплетоха два мотива - личните амбиции на Първанов (странната му мантра за президентска република) и недоволството от геополитическата линия на настоящия президент Росен Плевнелиев. А лекотата и бързината, с която лидерът на АБВ излезе от властта и обяви война на ГЕРБ за "Дондуков" 2, показват, че е напълно възможно да е определил още от самото начало президентските избори като



крайната точка на участието си в управлението



Сам обаче на вота не може да отиде, нито с няколкото миниатюрни партийки, които сега са му коалиционни партньори. Не му се ще хората му в парламента да стоят по задните редове и никой да не ги търси, когато се решават големите въпроси. И тук Първанов излезе с нова магическа формула - широка лявоцентристка и патриотична коалиция. Участниците вече са известни и, както може да се очаква, пределно разнообразни: ВМРО-БНД на Красимир Каракачанов (понастоящем в Патриотичния фронт), "Народен съюз" на Румен Йончев (сега влиза в парламентарната група БДЦ), ГОРД на Славчо Бинев (също в ПФ) и куп други мъници. "Ние не очакваме и не можем да изискваме от бъдещите ни партньори да стъпят единствено на нашата идейна територия. Ясно е, че на този етап не може да се гради идеологически хомогенна коалиция, че едва ли бихме спечелили, ако предварително стесним социалната, политическата база за взаимодействие", обясни Първанов на партийния конгрес на АБВ. Разбирай: коалицията ще е толкова широка, че да се намърда по целия политически спектър. А БСП? Нали уж новоизбраният соцлидер Корнелия Нинова ратува за сближаване с АБВ? Но другарят Първанов отдавна вече знае, че столетницата няма да работи ексклузивно за собствените му амбиции, както му се иска, и е обърнал поглед в друга посока. "Вярвам, че след 8 май (когато беше избрана Нинова - бел. ред.) диалогът вляво ще бъде рестартиран, но това няма да ни отклони от търсенето и реализацията на коалиционна формула в центъра. АБВ от доста време насам следва линия на консолидация на партиите от центъра - център-ляво, център-дясно. Правим го в противовес на усилията да се възстанови двуполюсният модел", обясни Първанов новото си разбиране за коалиционна политика.



Крайната цел - неформален междупартиен съюз,



който да обърне баланса на силите в парламента така, че да го постави в позицията на "златния пръст". В момента АБВ има 11 депутати. ВМРО и Бинев ще добавят още 9 човека, "Народен съюз" - още 5. Подкрепления могат да дойдат и от средите на независимите. И готово - четвъртата по големина сила в Народното събрание (след ГЕРБ, БСП и ДПС) е налице. Струва ви се доста невероятна подобна конфигурация? Не и според Първанов. "Ние обосноваваме алтернативата на третия път - без тежка зависимост от миналото, без самоцелна идеологизация, за разумни, прагматични решения. Този ускорен диалог може да доведе до сформирането на своеобразен парламентарен политически съюз. Знам, че правилникът на НС не позволява формално такива образувания, но кой може да спре ефективното партньорство за законодателни и други инициативи?", попита риторично експрезидентът. Ами, никой. А ще приемат ли кандидат-партньорите нещо подобно - хем деидеологизирано, хем лявоцентристко, хем патриотично? И още как! "Битката между ляво и дясно е самоцелна.



За нас няма ляво и дясно",



декларира водачът на воеводите Каракачанов на конгреса на АБВ. След което се впусна в гневна тирада срещу "крадците вдясно" и как "зад паравана на демокрацията се извърши приватизацията". "Разделението, което трябва да преодолеем, е системата на прехвърляне на властта между леви и десни. Първото голямо предизвикателство са президентските избори за онези нормални партии, които не искат да лашкат държавата наляво и надясно, а да изберат за президент българин и патриот", включи се и Румен Йончев. И туйто, опечена е работата. Може и ДПС да протегне ръка в даден момент, но задкулисно - за патриотизъм говорим, все пак, а и не се вписват много в новата идейна схема на Първанов - хората на Доган все така си говорят за "системни партии", за "силна левица и десница".

Така, след като си имахме леви и десни идеолози, сега в лицето на Първанов си имаме и идеолог на политическата фрагментация. Колкото повече партии, толкова по-добре - стига да са с АБВ. Дали тази схема ще сработи на президентските избори, скоро ще разберем. Но в парламента, където цари хаос, а управляващите вече станаха малцинство, довчера гледаният с "пренебрежение и високомерие" Първанов (както самият той се оплака) може изведнъж да стане значим фактор и желан приятел.