Петя Първанова оглави Държавната агенция за бежанците (ДАБ) през март. Преди това беше съветник на Меглена Кунева и Румяна Бъчварова по въпросите за вътрешните работи, миграцията и убежището. В служебното правителството на Марин Райков Първанова беше министър на вътрешните работи. От 2001 до 2013 г. е била директор на дирекция "Международно сътрудничество" на МВР, където координира, организира и участва в подготовката и изпълнението на критериите за членство в ЕС в областта на вътрешните работи, миграцията и убежището.



- Г-жо Първанова, само преди дни правителството отпусна поредните милиони за оградата с Турция с мотива, че има засилен миграционен натиск. Какво показват данните на ДАБ? Има ли такъв?

- Изграждането на оградата е свързано с принципно критичната ситуация на засилен миграционен натиск. Вече се изпълнява споразумението от 18 март между Турция и ЕС, което в някаква степен регулира потоците, но никой не може да предвиди дали те ще се намалят, или ще се увеличат. Анализаторите извеждат като прогноза различни маршрути. Има известно увеличаване, след като поех ръководството на агенцията. Тогава процентът на заетост на центровете беше 13%. После имаше период, при който се покачи до 25%. Сега е 16%. Не сме застраховани, не спират конфликтите в държавите на лицата, които търсят закрила.

- От кои държави са най-много?

- В момента са от Афганистан. Ирак и Сирия са почти по равно. От Пакистан също има граждани.

- От тези четири държави само една е в толкова тежко положение, че да не можем да върнем идващите от нея. В Афганистан и Ирак има международни сили, а в Пакистан легитимно управление.

- Ситуацията в една държава е част от елемента на оценка на цялостната картина по отношение на процедурата за предоставяне на закрила. Всяка молба се разглежда индивидуално, отчитат се различни компоненти. Първо се стремим да получим цялата картина и след това да се прецени дали лицето попада в категорията на бежанския статут или в хуманитарния статут. Ако е за бежански, се отчита дали лицето е преследвано. Взима се предвид ситуацията в страната. В Ирак и други държави също има насилствени актове, но това също се съобразява. Практиката на съда е такава, че казва: "Дайте ни информация за състоянието на държавата към определен момент".

- Колко от хората, кандидатствали за статут, успявате да задържите в България, след като сте ги настанили във вашите поделения?

- Ние не ги задържаме. Те идват тук по своя воля, за да търсят закрила. В момента има 15 души, които учат български език...

- От общо колко?

- Различно е. Курсовете са за възрастни и деца. Във всички центрове имаме общо 940 души. От тях 15 се обучават в "Овча купел", десетина във "Военна рампа". Има курсове в с. Баня, в Пъстрогор и в Харманли, където са заети само 5% от местата. Вярно е, че в София концентрацията както на желаещите неправителствени организации да предоставят услуги е най-голяма, най-голям е и интересът, който чужденците проявяват към тях. Много добре работим с НПО-тата. Наскоро на едно от тях, което желае да предоставя правни консултации, му върнахме писмо, в което му посочихме, че е добре да помисли как да равнопостави лицата във всички центрове. Добре, желаят да предоставят правна помощ, но защо само в София? Да предложат и в останалите центрове.

- Предвижда ли се Харманли да стане затворен тип център за влизащите от Турция мигранти, които трябва да бъдат върнати?

- В центрове от затворен тип могат да бъдат настанявани лица, които отговарят на пет изисквания. Това са: ако лицето е заплаха за националната сигурност, ако след като е регистрирано, е извършило нарушение и престъпление, ако има инцидент, който застрашава реда и здравето на другите в центровете, ако има опасност да се укрие и ако не е установена неговата идентичност. Първо, Харманли е с най-много места за настаняване. Не е подходящо да е от затворен тъп. Това трябва да е нещо компактно, което да се охранява.

- Центърът в Пъстрогор?

- Той по принцип е строен като затворен тип. После е направен като транзитен. Той би могъл при необходимост, ако има сериозен наплив или се злоупотребява с правото на закрила. Това се прави на базата на анализ. Много е скъп един затворен център. Той трябва да е оборудван по специален начин. Вътре трябва да има железни врати, решетки по прозорците, да има охрана на всеки етаж.

- Кои бивши поделения избрахте около Петрич и Благоевград за евентуално настаняване на бежанци при вълна от Гърция?

- Не знам нещо да е избрано, а и не ДАБ избира. Агенцията участва в кризисните планове със специалисти, експерти и техника.

- Колко бежанци трябва да бъдат разселени в България по квотния принцип на ЕС?

- Две са схемите - за преселване и за презаселване. Преселване и квотен принцип е тогава, когато има прехвърляне на бежанци от една държава член в друга. А презаселването е от трета държава в държава от ЕС. Така в момента има презаселване на сирийски граждани от Турция. На 12 април Министерският съвет взе решение за 3 години да приеме 110 души и това е на доброволен принцип. Квотният принцип е при релокацията от Гърция и Италия - до момента имаме двама иракчани и двама сирийци.

- Избягаха ли?

- Не, тук са си. Единият от иракчаните вече иска да работи. По закон имат право да работят тези, които са в процедура и след като 3 месеца са престояли у нас. Той почти ги е изпълнил тези условия и вече иска да се интегрира. Двамата сирийци са в процедура. Имаше нужда да им се помогне.

- Как се справяте с интеграцията? Имаше една стратегия, в която трябваше да бъдат включени социалното министерство и общините, но в крайна сметка досега не се е случило.

- Ще се случи. ДАБ отговаря за социалната адаптация и е нещо като връзка с общините за последващата адаптация. В Закона за убежището и бежанците ангажиментите на агенцията са по отношение на първоначална интеграция и адаптация. Не може в рамките на процедурата да ги интегрираме. ДАБ само полага основите, за да може да премине първоначален курс по български език, да бъдат запознати с условията на живот. Прави им се първоначален преглед и връзка с личен лекар, тъй като те имат право на здравна помощ, докато са в процедура.

- Все пак трябва да има годишен план за интеграция, който да се изпълнява.

- Приключихме една наредба по чл. 37а от Закона за убежището и бежанците, който предвижда лицата с международна закрила да сключват споразумения за интеграция. Вътре много добре е разписана схемата. За всеки, който идва в България по линия на релокацията, държавата получава по 6 хил. евро еднократна финансова помощ от ЕС. А за презаселването от Турция по 10 хил. евро. От тези средства 25% отиват за оперативни разходи, а останалите 75% се отпускат на проектен принцип. Уведомихме общините, които са заинтересовани. Те ще знаят, че могат да получат около 70-75% от тази сума, която да използват за интеграция на бежанеца, ако сключат споразумение с него. В наредбата са изброени услугите, които трябва да му се предоставят.

- Какво показа проверката на поръчката за храните, които бяха купени накуп по Коледа и се оказа, че трябва да бъдат изхвърлени?

- Няколко проверки се направиха. Едната беше вътрешна от инспектора. В момента е изработен план, за да се отстранят нарушенията, където са установени. По линия на АДФИ има два връчени акта на предишния главен секретар.

- Изхвърлихте ли храната?

- Бяха унищожени 5300 кг телешки колбас. Хубаво е, че по мое разпореждане се направи преглед на всички храни, които имаме. Установихме рисковите стоки. Имаше продукти, чийто срок изтича юни. Успяхме да сключим споразумение да се изтеглят тези стоки и да ни предоставят по заявка, когато ни трябват, със срок на годност не по-малко от 75% занапред от момента на доставка.