А не ми се ще да е така. Но отминалият в събота песенен конкурс на "Евровизия" (в който жизнерадостната Поли Генова ни зарадва с класиране - хвала) е изтъкано от парадокси мероприятие на разкъсван от идейна безпътица континент. Тук тази смешна дума "мероприятие", от която инак се свеня, ми си вижда на място. Възникнал като идея "за преодоляване на континенталното разделение", конкурсът "Евровизия" би следвало да е донемайкъде важен и "спояващ" по времето на политическото спояване на континента в рамките на ЕС. Като съдя обаче от начините на оценка, резултатите и непрекъснатите промени в регламента, конкурсът почва да ми се струва огледало - вярно, че мелодично огледало - на организационния и идеен хаос в общата политика на Съюза. Ценностите на Съюза, респективно на "Евровизия", са да клейми проявите на расизъм, ксенофобия и други националистически изблици. Резултатът е, че тъкмо изблиците на националистически мотивиран ентусиазъм подклаждат вота. Те определят голяма част от класирането. Организаторите се опитват да намалят силата на това чрез нови софистики в правилника за гласуване, а гласуващите по новия правилник демонстрират още по-ярки национално и политически мотивирани пристрастия. Вижте резултатите на журито в Русия за песента на Украйна и на журито в Украйна за песента на Русия. 0 точки и в двата случая. Вижте резултатите на публиката в Русия за песента на Украйна и резултатите на публиката в Украйна за песента на Русия. По 10 или 12 точки. Тук поддръжниците на новата система могат да се опитат да намерят нещо хубаво - ще кажат - ето - хората са по-честни от журитата. Те са честни, но честни в национализма си, не в друго. В Украйна за Русия са гласували проруски ориентираната част от населението на тази страна, а в Русия за Украйна вероятно масово са гласували татари, мюсюлмани, гастарбайтери от Украйна и прочее. Дадох си труд да попрочета коментари на резултатите - в Украйна те бяха от типа на - "така ще си върнем Крим", а в Русия от типа на - "догодина нашият кандидат ще е балистична ракета". В някои западни медии пък коментарите подчертаваха, че много нац. малцинства в Русия са гласували за Украйна,



демек - внимавай, путински режиме



И тихомълком подминаваха защо голяма част от украинската публика е гласувала за руската песен. Замисълът да състезаваш песни, подбрани по национален признак, и с това да бориш национализми, е парадоксален. Знаете моето мнение за нациите - смятам ги за временно човешко образувание, чието по-нататъшно съществувание лека-полека ще доведе до етап, в който вредите от помпането и поддържането им ще надвиши ползите от тяхното славно някога строителство.

Само че тук се гласува или за "своите", или с някаква "възпитаваща цел", второто главно при журитата. Резултатът, както и борбата, заприличват на племенно дърпане за заблудена в общата мера коза или на дидактично размахан проповеднически пръст. Музиката и шоуто остават като съпътстващ фактор. Стигаме или момент, в който политическа песен печели конкурс, гдето по правилник е забранено участието с политически продукт, или до лауреатство на странни фигури като прочутата "брадата жена" преди две-три години.

Така идваме до ситуация, че най-амбициозни в "Евровизия" се оказват нации с посттоталитарни комплекси, а организаторите на конкурса само подклаждат тези страсти. Може би затуй никой извън Украйна няма например да чуе за прекрасната нова песен на украинската група "Океан Ельзи" - "Не йди", https://www.youtube.com/watch?v=TD4h9Fdn3-o, но цял свят ще научи, че в борбата за Крим на "Евровизия" украинска татарка е надвила руснак.

Истината е, че конкурсът не знае какво точно иска.



С това прилича на ЕС,



за който оня ден бившият лондонски кмет Борис Джонсън каза: "Тук принципно има такъв недостатък - вечният проблем е, че няма лоялност към идеята за Европа, която би трябвало да легне в основите на един такъв процес (на обединение, бел. на автора). Няма някакъв властови институт, който всеки човек уважава или разбира. Това предизвиква масов вакуум на демокрацията". Институционално това важи и за "Евровизия". В самата идея да има "страни учредителки", които по право се класират за втория кръг, има нещо недемократично и нелепо. Особено за един event, замислен с цел утвърждаване на демократичните ценности. Хаотичното в конкурса, в който може да участва който иска - примерно държавата континент Австралия, но не участва, който се обиди или не си плати - примерно Румъния, е още един показател за разпътица - ние гоним добри и светли цели по цял свят (а кой и как избира частите на света?), но джобът си остава най-важното. От тази гледна точка балет като този в първия кръг - на интерпретиращи печални бежанци пластични моми и момчета, мен ми се стори безвкусен. Добре гримираните танцьори с пластични и тренирани тела трябваше да внушат на еврозрителя съчувствие към изнурените имигранти от лошите части на света.

На мен ми напомниха политическата пропаганда от социалистическо време - "Нашето дело е право, ще победим". Това ме присети за крайната цел на всяка пропаганда: "Искам да гледате в лозунга и сцената, не в канчето на пропагандатора и шефовете му".