Стоил Яков е роден през 1970 г. в Петрич. Завършил е Хранително-вкусовия институт в Пловдив. По професия е инженер-технолог. Дълги години е мениджър на редица големи предприятия, доскоро бе шеф на "Терем". Един от учредителите на ДСБ. В момента е шеф на предизборния щаб на партията.



- Г-н Яков, изненада ли ви решението на президента Росен Плевнелиев да не се кандидатира за втори мандат?

- Не, не ни изненада, защото всички ние знаехме, че много трудно ще бъде на десните партии да го убедим да бъде отново кандидат. Знаете, че през целия му мандат беше много тежко обругаван и обвиняван в какви ли не неща заради проевропейската му ориентация и заради политиката, която той водеше. Затова ние от ДСБ направихме едно предложение към всички десни проевропейски, проатлантически партии да се съберем и да се опитаме да го убедим да се кандидатира отново.

- Не беше ли по-логично по-напред да разговаряте с него, за да разберете дали има намерение да се включи в надпреварата, вместо да го поставите пред свършен факт?

- Въобще не е по-логично, защото първо трябва да намерим широката политическа подкрепа, която да убеди Росен Плевнелиев да се кандидатира. Защо да е логично да говорим с него преди това?

- Защото той се разгневи на тази подранила "оферта".

- Ние не го издигнахме, ние търсехме подкрепа и разговор в дясното. Знаем, че е трудно на един човек, който на всичкото отгоре преживя и тежки лични драми, да поеме кръста отново. Виждате, че жълтата преса не спря през целия му мандат да го оклеветява. На всичкото отгоре той не срещна подкрепа и в собствената си партия ГЕРБ, която го издигна преди 5 г. Точно поради тази причина не си позволихме първо да разговаряме с него и да водим политически пазарлъци. Напротив - на съвсем принципна основа решихме да призовем всички партии в дясно от центъра да се обединят около една такава консенсусна фигура.

- Жертва на натиск да се откаже ли беше президентът?

- Не, аз вярвам, че неговият отказ не е заради натиск, а по лични причини, защото той наистина не вижда подкрепата на партията си.

- Не мислите ли, че има някаква нелогичност в действията ви? Лидерът на ДСБ Радан Кънев обяви, че ще се кандидатира за президент, а вие внезапно преговаряте за Плевнелиев.

- Радан Кънев още в края на м.г. много ясно заяви, че е възможно и той самият да бъде кандидат. Но предвид тежката политическа криза, в която е изпаднала страната, и геополитическата обстановка, в която се намираме, ние сме наясно, че кандидат-президентът трябва да е консенсусна фигура. А не партиен, лидер, който се бори да укрепи партията си. В тази връзка убедено считахме, че Плевнелиев е подходящ кандидат.

- Изглежда, че разривът между ГЕРБ и ДСБ е огромен и едва ли ще се стигне до обща кандидатура за президент. Така ли е?

- В политиката няма невъзможни неща. Ние нямаме разрив между двете партии просто заради самия разрив. Имаме различен прочит на политическата ситуация. Ние в ДСБ стоим на една принципна позиция, а именно, че без съдебна реформа няма как да се случат нещата в България. Това е и причината през декември да напуснем управлението и да заявим, че неща, които предстои да се случат в България, по никакъв начин няма да са добри за гражданите.

- Като стана дума за гражданите, ще ви разберат ли те, след като хем сте в опозиция, хем във властта?

- По никакъв начин не сме във властта. Ако визирате Петър Москов, аз мисля, че това е негово лично решение. Няма начин да му забраним да взема лични решения и да остане във властта. ДСБ избра друго - да излезе от властта. Нашата партия е по-различна от другите формации. Ние не изключваме нашите членове. Москов подаде оставка като зам.-председател на партията, остана редови член.

- Не е само Петър Москов. Вие имате представители и на по-ниски нива във властта.

- Да, имаме един областен - на Видин, и един зам. областен - на Габрово. Трима души, които се разграничават от политическото решение на ДСБ.

- Как само трима? Бойко Борисов говори за 12 души.

- Нямаме 12 души, това са тримата, за които говорихме.

- Има ли шанс да се сработите с останалите членове на Реформаторския блок?

- Мисля, че този шанс съществува само при при положение, че нашите колеги от ДБГ и СДС изберат принципната позиция. Ако те избират да са във властта само заради властта, а не заради принципи и просперитета на обществото и държавата, няма как да се разберем и да работим заедно. И това стана ясно на всички, ясно е и на тях. Тук обаче трябва да се разбере, че ДСБ не е Радан Кънев, ДБГ не е Меглена Кунева и СДС не е Лукарски. Партиите не са еднозначни на техните лидери. Партиите това са членовете, симпатизантите, които са им повярвали. Ние останахме при тези, които ни повярваха. Докато бяхме във властта, ние направихме тежки компромиси, за да се случи нещо добро. Но на 9 декември стана ясно, че оставането във властта няма никакъв смисъл без провеждането на съдебната реформа, под която се бяха подписали 180 депутати и после се отрекоха. Ние няма какво повече да правим в управлението.

- Каква ще е съдбата на РБ на следващи избори, в случай че не успеете да убедите колегите си?

- Моето лично мнение е, че в този формат РБ няма бъдеще.

- Т.е. всяка партия ще си събере по 1% на избори и толкова. За вашата партия и без това казват, че е бутикова.

- Не мисля, че сме бутикова партия, нито че сме самотен войн. Виждате, че миналата седмица до нас застанаха и други партии - например БЗНС, НПСД. ДСБ е партия, която ясно, на глас, изразява своите принципи и намеренията си да ги отстоява.

- Но нали сте се събрали в РБ заради общи принципи...

- Дано тази тънка линия, която ние се опитваме да прокараме, бъде разбрана от обществото. Ние защитаваме тези на обществото. Ако някой политически лидер посмее или има нахалството да каже, че съдебната реформа е теза на БСП, за какво говорим тогава. Хората нямат доверие в съдебната ни система.

- Хората нямат доверие и в политическите партии...

- Как да имат, когато 180 народни представители се подписват, че ще свършат нещо, а после се отмятат. Защо?

- Защо?

- За да отвратят хората, за да покажат, че политическите сделки стоят над принципите на обществото.

- Добре, каква беше сделката за съдебната реформа?

- Трябва да попитате тези, които промениха мнението си. Подмениха реформата с една псевдореформа. Внесоха едно предложение на АБВ, което будеше радост у ГЕРБ. Сега обаче и тяхната подкрепа замина.

- Какво се случи, та АБВ се оттегли толкова изненадващо?

- Така става при неестествените колаборации. Няма как една откровено лява и популистка партия да бъде надежден коалиционен партньор на едно дясно управление.

- Но вие се съгласихте да бъдете заедно.

- Не сме се съгласили, АБВ нямаше коалиционно споразумение с РБ. Имаше споразумение с ГЕРБ.

- Обаче вие не реагирахте, когато влязохте във властта.

- Колко пъти се смени мнозинството в парламента?

- Много. И?

- Държавата е в тежка политическа криза. Когато за няколко месеца мнозинството в парламента се сменя 4-5-6 пъти, за какво говорим? Когато няма ясна и стабилна политическа среда, няма как да има устойчиво управление. Тогава стоим в управлението само заради самото управление. Кои са принципите, които накараха групата на Ковачки да подкрепи ГЕРБ? По-честно е да се постъпи като нас - ние казваме, че влизаме в управлението, за да се случат 1, 2, 3, 4, 5 неща, като започваме от съдебната реформа.

- Не е ли по-честно да напуснете и РБ, след като не можете да се разберете с коалиционните си партньори?

- Не е по-честно, защото това ще бъде предателство към гласоподавателите. Избирателите на РБ подкрепят позицията на ДСБ, на гражданския съвет. Защо тогава ние да напуснем РБ? За да угодим на кого? Ако някой не е съгласен, той да си тръгне.