Благотворителната хранителна банка "Хурсти" отваря врати в хладна пролетна сутрин и само 10 минути по-късно вече е обслужила 237 души. Тя се намира в Калио, предградие на финландската столица Хелзинки. Електронно табло на входната врата тихо отброява посетителите. В края на деня над 3000 души ще са минали оттук, за да вземат от дарената храна и покъщнина. Това не е образ, с който Финландия иска да бъде представена пред външния свят. Тя предпочита да е държава, която оглавява класациите на "най-добрите в света": най-доброто място да бъдеш жена; най-прозрачната страна; най-малко корумпираната; с най-доброто образование; с най-щастливите хора; най-богатите и т.н. Сега обаче заради задълбочаването на икономическата криза десетки хиляди хора разчитат на благотворителност и на хранителните банки, за да изхранят семействата си.

Хейки Хурсти обикаля из етажите в сградата, където се помещава хранителната банка, разговаря с доброволците и проверява доставките. Родителите му основават благотворителната организация през 70-те години. Около 300 души идват тук, когато той поема управлението й преди десетилетие. Сега Хурсти вписва посетителите на ръка в специален регистър. Смайващо е каква разлика настъпи оттогава, споделя той. Хранителната банка разчита на дарения от някои от най-големите компании във Финландия. Тя също така получава излишъците от храната на авиокомпаниите, която се препакетира и доставя два пъти в седмицата. Яденето, подготвено за пътниците, намиращи се на височина 10 000 метра, е



спасителен пояс за хората,



които нямат възможност да си купят храна. Някои от десетките доброволци, които днес се трудят в пунктовете на организацията, в миналото също са получавали хранителни помощи. Хранителната банка в Калио не е единичен пример. Финландската Лутеранска църква, която има над 300 пункта за раздаване на храна в страната, е една от най-големите организации, занимаващи се с недостига на храна. Всеки месец тя раздава 150 000 кг помощи, или 56 000 пакета с хранителни стоки. "Всъщност Финландия е държава, която има всичко. Правителството обаче взима много лоши решения", смята Хурсти. Финландската пиар машина обаче разказва друга история. Посолствата на страната послушно разпространяват в международните медии оптимистични материали за най-популярните по света финландски продукти - модната компания Marimekko, "Муминтролите" на писателката Туве Янсон и, разбира се, Angry Birds.

Финландия е осмата икономика в еврозоната, а жителите й имат петия най-голям БВП на глава от населението в Европа, като изпреварват Германия и Франция. Повечето други показатели обаче не показват толкова розова картина. След четири години на икономически спад през септември 2015 г. финансовият министър Александър Стуб нарече страната си



"болния човек на Европа"



Тогава БВП не отчете растеж и така Финландия застана на второ място сред страните от ЕС с най-нисък ръст на БВП. Тя изгуби кредитния си рейтинг от ААА т.г., което беше удар пред перспективите за икономическо възстановяване. Обществените разходи са 58% от БВП и са сред най-високите в ЕС. Безработицата достигна 10%, а сред младежите е над 20% - значително по-висока от тази в другите северни държави или в съседна Естония. Според много наблюдатели икономиката на Финландия не е просто болна, тя е на животоподдържащи системи. Дясноцентристкото правителство - оглавявано от партията "Финландски център" на премиера Юха Сипиля, с по-малки коалиционни партньори - крайнодясната "Истински финландци" на Тимо Сойни и Национална коалиционна партия на Стуб - предприе сериозни бюджетни съкращения. Властта планира да се заеме с конкурентоспособността и с влиянието на профсъюзите. Провалът подтикна северната нация да се вгледа в себе си.

Орязването на средствата за образование определено е горчиво за преглъщане хапче, тъй като финландците са изключително горди с постигнатите стандарти на образование и всеобщия свободен достъп до висше образование. Тео Тирвайнен, Мариана Савиахо и Расмус Тиландер са студенти в различни университети, разположени край Хелзинки. В разговори, проведени с всеки от тях поотделно, те разказват сходни истории за тежките последствия върху студентите от орязването на бюджетите: повече дългове, по-малко часове по специални предмети, напускане на преподаватели заради съкращения или разочарование.

Доскоро финландските студенти бяха сред най-щедро осигуряваните в Европа. Те получаваха средства, с които да покриват месечните си дневни разходи, а в зависимост от личните обстоятелства взимаха пари и за жилищно настаняване. За много от тях тази помощ беше необходима. Сега обаче парите и в двата фонда са или орязани, или са въведени ограничения. Студентите имаха и други по-малки облаги като субсидирана храна в университетите и 50% намаление на обществения транспорт в района на Хелзинки. Бюджетните ограничения обаче сега са по-строги от всякога. Непрекъснато нарастващите бюджетни съкращения се прибавят към чувството, че правителството не се вслушва в проблемите на хората и специално



е подбрало за свои "жертви" студентите,



по-възрастните хора, семействата и финландците с ниски доходи. Много студенти искат да си намерят работа, но възможностите за това са малки. "Проблемът е, че системата позволява да се плаща само определена сума", казва 22-годишният Тирвайнен, който учи в университета Humak. Властите са сложили таван на максималната сума, която един студент може да получава, преди да бъдат орязани облагите ни, а това означава, че ни ограничават допълнителните доходи. Някои студенти са прибегнали до взимането на повече държавни заеми, за да компенсират орязаните субсидии - повечето обаче не смятат, че увеличаването на дълговете им е справедлива цена за получаването на "безплатно" образование. "Детството ни премина, докато през 90-те години икономиката бе в депресия, така че никой от нас не иска да затъва в дългове", казва Савиахо, която е последна година в магистърска програма по екология в Хелзинкския университет. "Много от приятелите ми вече са взели студентски заеми, но не може да се живее само с тези пари, ако не получаваш помощ от родителите си", признава тя.

Тиландер е втора година студент по теология и вече е взел кредит от 5000 евро - голяма сума в държава, в която е необичайно да се плаща за образование. Той се е опитвал да си намери работа и като последна възможност е взел заем от държавата. Министрите нямат представа за реалността, смята Тиландер. "Според мен те не разбират колко трудно е да се живее с 200 евро на месец. Те не разбират колко трудно е да вземеш заем само за да си купиш спагети и кетчуп. Мисля, че и изобщо не се интересуват от това", допълва той. Членовете на студентския съюз са притеснени, че съкращенията на средствата за висше образование най-сериозно ще повлияят върху по-бедните финландци. Хората, които не взимат пари от родителите си или които не могат да си позволят да вземат заем, ще бъдат демотивирани да се запишат във ВУЗ. "Силата на нашата система е в изключителната равнопоставеност между хората независимо от произхода им", казва Хейки Копонен, председател на Националния съюз на студентите, който представлява 132 000 души. "В последните десетилетия образованието се смята за обществена инвестиция в бъдещето", казва Копонен. "Сега обаче има определени сили, които искат образованието да се смята просто за индивидуална инвестиция, която всеки да направи. Тази промяна няма да остане незабелязана", предупреждава той.

Финансовият министър Александър Стуб понесе голяма част от критиките за съкращенията на бюджети в социалната система и образованието. Когато през декември в парламента бяха приети поредни промени, Стуб - заклет потребител на "Туитър", написа: "Спете добре. Хубаво кафе. Хубави сурови овесени ядки. Добра енергия. Ще бъде хубав ден. Добро утро!". Туитът беше типичен приповдигнат, необмислен коментар от Стуб, който предизвика бърза реакция в социалните мрежи. "Пируване на гроба на социалната държава", беше един от отговорите. Друг пък сравни Стуб с Монти Бърнс от анимационния филм "Семейство Симпсън", който се забавлява, като измъчва другите герои. Това беше един от гафовете на министъра. Сега той е изправен пред предизвикателството да се бори за лидерския пост в партията си, но според проучванията ще бъде победен от вътрешния министър Петери Орпо на предстоящата през юни конференция на Националната коалиционна партия. Това би било рязък спад в кариерата на Александър Стуб, който беше премиер преди по-малко от година. Той и настоящето правителство не са в основата на икономическите неволи на страната.



Няколко правителства не успяха



да се справят с дългосрочните структурни проблеми, сред които и тези на трудовия пазар - основна цел на сегашните рестриктивни мерки. Според доклада на ЕК от 2016 г. за състоянието на Финландия трудовият й пазар "продължава да се влошава противно на ситуацията в другите държави от ЕС". В документа е посочено несъответствието между предлагането и търсенето на работна ръка, което отчита рязък скок, свързан с разходите за труд за единица продукция в периода между 2008 и 2013 г. Сегашното правителство въведе спорно "споразумение за конкурентоспособност", за да увеличи продукцията, да намали разходите и да превърне икономиката в по-привлекателна за инвестиции. "В Швеция и Германия бяха направени реформи в трудовия пазар преди 15-20 години и отне около десетилетие, преди ефектите от тях да бъдат усетени в икономиката", казва Елина Лепомаки, една от депутатките, която се е устремила към лидерския пост на Стуб в Националната коалиционна партия.

Усилията за реформиране на трудовия пазар доведоха до продължителни, трудни преговори между синдикатите и федерацията на работодателите, а правителството заплаши да наложи волята си - ужасяваща идея в държава, в която винаги е доминирал традиционният консенсус в политиката. Когато бе постигнато крехко споразумение - Конфедерацията на финландските индустрии призна, че ще намали само разликата в конкурентоспособността с 4% - Сипиля и Стуб дадоха пресконференция, на която широко се усмихваха. Това беше прието като жест на триумф, но подигравка за работниците. Лепомаки смята, че орязването на разходите, предприети от правителството, са в погрешни обществени сектори. "Съкращенията трябва да бъдат насочени към хората със средни и високи доходи, а не към тези, които не могат сами да си помогнат", убедена е тя. "Почти 70% от извършваните в момента трансфери на доходи от финландската социална система са насочени от хора от средната класа към хора от средната класа, а не от богати към бедни", казва депутатката. "Това създава неефективност и погрешни инициативи за хората. Трябва да бъде преосмислен фокусът на обществения сектор", допълва Елина Лепомаки.

След като сделката беше договорена, нарасна общественото недоволство срещу мерките, които предприема правителството за оздравяване на икономиката. Работници, студенти, фермери и пенсионери протестираха, а към тях се присъединиха полицаи, учители и служителите, работещи в сектора на спешните услуги. Стачките показаха колко дълбоко и всеобхватно строгите икономии са засегнали финландското общество. Протестният дух обаче замря - във въздуха никога не се е носел мирис на революция, а и мрачните икономически прогнози не допринасят за повдигането на настроението на финландците. Много от тях са се примирили със съкращенията и предоговориха условията си на труд, след като продължилите месеци разговори не доведоха до никъде и протестите се провалиха.

Но да се върнем в хранителната банка в Калио, където Хурсти говори по телефона. Лидерът на Социалдемократическата партия и профсъюзен ветеран Анти Рине иска да знае как вървят нещата. Той редовно се обажда. А президентът Саули Ниинистьо идва, за да помага при сервирането на храна за Коледа. Предшественичката му на поста Таря Халонен също идваше. Нито Сипиля, нито Сойни или пък Стуб са дошли да видят хранителната банка, която е една от най-посещаваните във Финландия, казва Хурсти. "Никой от партията на Александър Стуб няма да стъпи тук", казва той. "Ще им стане прекалено много да видят конкретните измерения на това как хората живеят в бедност и колко изгубено е станало нашето общество", признава тъжно той.