Търпяхме, търпяхме американския предизборен карнавал, но повече не бива да мълчим, защото жонглира с нашите национални интереси. Останалият единствен в съревнованието на републиканците кандидат Доналд Тръмп се отправи към финалната права, без да промени определението си за НАТО като "вехтория" (оbsolete). Той каза, повтори и потрети, че няма нищо против алиансът да се разпадне, щом останалите членове не плащат достатъчно за издръжката му. Нападна ни заедно с други пестеливи членове на НАТО, че "съдираме кожата на САЩ" (ripping off the US) и затова щял да се чувства ОК и без НАТО, т.е. без нас. Все едно ни каза,





"Майната му на НАТО!",



ако се възползваме от речника на най-прочутия атлантик в България Соломон Паси, който плака по мъжки, когато бяхме приети за натовци през 2004 г. За да не плачем отново, президентът Барак Обама ни успокои, като заяви на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че продължава да смята алианса за "крайъгълен камък на нашата колективна отбрана", и без да назовава Тръмп по име, добави иронично, че "той не само не разбира от външна политика, но и от света като цяло".

Като действащ държавен глава, който съзнава своята международна отговорност, Обама поясни: "Казвал съм и по-рано, че хората обръщат внимание на американските избори. Каквото правим, наистина е важно за останалия свят. Дори страните, които са свикнали с карнавалната атмосфера на собствената си политика, искат трезвост и яснота, когато става дума за избори в САЩ". Дотук официалните позиции между Вашингтон и София съвпадат, но Обама се стяга да си ходи и трябва да мислим какво ще стане след церемонията по сдаване и приемане на Белия дом само след девет месеца.

Тръмп набра силна инерция, срещу която не издържаха не само преките му съперници, но и целият партиен апарат, страхуващ се от пословичната му непредвидимост. За да спечели номинацията на Републиканската партия, са му нужни гласовете на 1237 делегати на конгреса през юли. Тръмп се държи в своя устрем към Белия дом точно като символа на републиканците - слона - сякаш е готов да изпочупи всичко. Той е антисистемен играч и не приема указания от никого. Едно от най-омразните му неща е да се ръкува с когото и да било и го прави принудително за пред камерите на телевизиите. Отдавна се видя, че бариерата от 1237 гласа е непостижима за останалите кандидати и затова те продължаваха състезанието единствено с надеждата поне да попречат на Тръмп да я прехвърли. На конгреса делегатите са длъжни да се придържат към резултатите от първичните избори само при първото гласуване. После влизат в действие вътрешнопартийните игри. Този механизъм на 160-годишната консервативна партия, която се гордее с традициите си и затова се нарича GOP (Grand Old Party - Голямата стара партия), вече е много ръждясал и няма да спре Тръмп.

Влиятелни републиканци, които го ненавиждат и се страхуват от разрушителния му потенциал, са склонни да направят немислимото - да заложат на Хилари Клинтън като последно препятствие по пътя му към Белия дом. Бившата първа дама Лора Буш не се сдържа и каза, че по-скоро би гласувала за Хилари, отколкото за Тръмп. Първите дами обикновено не са първи приятелки, но когато едната застава публично зад другата, положението наистина е драматично. За Хилари Клинтън няма съмнение, че ще спечели номинацията на своята партия.

При това положение, ако не искаме да рискуваме уюта си в НАТО точно когато предстои да завърши строителството на новата сграда на алианса в Брюксел, трябва да стискаме палци за Хилари Клинтън, която като бивш държавен секретар ще продължи познатата ни вече външна политика на САЩ.



Тръмп може и да не разпусне НАТО,



защото едно е да хвърляш предизборни фойерверки, друго е да правиш държавна политика. Но ще ни извива ръцете повече от демократите да заделяме, както обещахме в Уелс през 2014 г., 2% от БВП за нуждите на отбраната. В момента само три държави изпълняват ангажимента си и американците имат чувството, че носят другите на гърба си.

Вноската на САЩ според последния годишен отчет на НАТО е 72% от бюджета на алианса. Президентът Обама неведнъж се е оплаквал от "безплатните пътници", а кандидатът за поста му Доналд Тръмп неотдавна ги определи като "зайци" в интервю за Си Ен Ен: "Много страни са в положението на зайци, а това е несправедливо. Много е несправедливо". Не е изключено той да продължи практиката на последния републикански президент Джордж Буш и да заложи на "коалиции на желаещите" според възникващите кризи в света, а не да разчита на значително по-тромавата структура от постоянни съюзници, създадена за нуждите на териториалната отбрана по време на Студената война. Невероятно е да се прогнозира разпадане на НАТО, но никой не прогнозираше и разпадане на Организацията на Варшавския договор само година преди събарянето на Берлинската стена. Във всеки случай България няма проблем и с "коалициите на желаещите", защото нейната готовност винаги е била налице, когато е била питана от Вашингтон дали може да разчита на нея. Тук успокоителното е, че поради скромните й възможности нейната помощ не е първото, за което се сеща мощният й съюзник. Но лошото е, че при всяка криза с Русия той иска от България публично да се отрича от историческата си връзка с нея.

Тръмп уверява, че ако победи на изборите, ще нормализира отношенията на САЩ с Русия и ще установи добри лични контакти с президента Владимир Путин. Двамата си размениха любезни оценки и американски медии започнаха да ги сравняват и да откриват прилики. "Вашингтон пост" публикува статия под заглавие:





"Доналд Тръмп - американският Путин",





в която обясни, че милиардерът от Ню Йорк е "в определена степен американска версия на Путин. Както и Путин, той иска да сложи край на загубите на своята страна и да върне някогашното й величие. Обещава да възстанови силата и престижа й, без да навлиза в подробности". Помолен по повод подобни публикации да коментира дали вижда нещо общо между себе си и руския лидер, той отговори пред Си Би Ес: "Мисля, че сме много различни. В същото време бих се разбрал с него. И не бихме имали проблемите, които съществуват сега между САЩ и Русия". А за намесата на Русия на страната на Башар Асад в Сирия той каза: "Ако Русия иска да бомбардира "Ислямска държава", да продължава".

Като се имат предвид постоянните терзания на България как да угоди на САЩ, без да разсърди Русия, избирането на Тръмп може да й върне душевното равновесие, но не бива да я радва. Фактът, че Тръмп и Путин имат сходни маниери, трябва да я държи нащрек, защото





"два остри камъка брашно не мелят"







Може да стане същото като с отношенията между Путин и турския президент Реджеп Тайип Ердоган, които по едно време си допадаха поради властовите прилики помежду си, но после при първия инцидент станаха най-люти опоненти. И щом се скараха, България изпадна в сложна ситуация как да балансира между тях, за да не привлича гнева им. Управляващите политици се объркаха дотолкова, че се опитаха да се дистанцират и от двамата, като създадоха парламентарна комисия, която да ги разследва дали не се бъркат във вътрешните работи на България. После се засрамиха от заешкия си страх и разпуснаха комисията още преди да заработи.

Очевидно рисковете от евентуална победа на непредвидимия и експанзивен Тръмп са твърде големи, за да му стискат палци българските атлантици, които иначе по традиция симпатизират повече на републиканците, отколкото на демократите. Но доколкото познатото е по-приемливо, Хилари Клинтън може да се смята и за "кандидат" на нашия политически елит, който по стар обичай се е снишил и се преструва, че дори не гледа какво става в САЩ.