Механизмът за финансово оздравяване на общините вече е приет окончателно от парламента. За да онагледим по-ясно какво беше прието, нека отговорим на няколко прости въпроса:



Имат ли проблем общините с финансите си?



Категорично да. Общинският дълг на практика се удвои след кризата и вече надвишава 1 млрд. лв. Над половината общини са приключили последната година на дефицит, а около 70 нарушават позволения по закон лимит за просрочени задължения - това е по данни на финансовото министерство, представени покрай приемането на новия закон. Наред с тези макроданни през последните години имаше редица случаи на общини, които не успяваха да покрият дори текущите си разходи и всекидневната им дейност беше поставена под въпрос. С други думи, краткият отговор е, че общините имат проблеми с финансите си.



Какво е естеството на проблема?



Този въпрос е важен, тъй като спрямо него трябва да се търси и решението. Дали някои общини просто изпитват проблеми във финансите си поради външни шокове, некомпетентност, популизъм, злоупотреби и т.н., или има нещо повече, т.е. някакъв структурен проблем. Всички данни сочат именно последното. Общините в общия случай имат силно ограничен собствен ресурс и разчитат почти изцяло на субсидиите от държавата. Различна е картината само в някои от най-големите градове и курортни общини поради високите приходи от имуществените данъци. За повечето общини собствените данъчни приходи са около 5-10% от бюджета им, което ги прави напълно зависими от държавата. Липсата на собствен ресурс означава, първо, че на практика не могат да се провеждат смислени политики на местно ниво и, второ, че дори и най-малкият шок - например неразплатен европейски проект, практически потопява общината "под вода" и тя няма инструменти за реакция. Скъсаната връзка между местна икономика и местен бюджет поражда и по-дълбоки от чисто фискалните проблеми.



Решава ли новият механизъм за оздравяване този структурен проблем?



Категорично не. Новият механизъм няма никакво отношение към структурата на общинския бюджет. Приема се механизъм с последващо действие, тоест като свършат парите, да се предостави ресурс и да се гаси пожарът в местните финанси. Новите текстове по никакъв начин няма да променят облика на местния бюджет: той ще остане напълно зависим от държавата, а в инвестиционната си част - от европейските средства. Да, в оздравителния план ще има мерки за по-добра събираемост и оптимизиране на административните разходи, които ще имат своя положителен резултат, но в общия случай не това са водещите причини за проблемите в местните финанси. При огромната част от общините, каквито и мерки да се прилагат, собствените приходи ще останат далеч назад от държавната субсидия, тоест зависимостта ще остане в пълна сила.



Нов инструмент за общините или за финансовия министър?



Новият механизъм безспорно дава власт на финансовия министър да има силната дума в местните финанси. Влизането в процедура по оздравяване следва някакви критерии и зависи от местната власт, но веднъж в процедура и с решение за безлихвен заем властта на финансовия министър се отвързва, тоест няма обективни критерии колко строга ще е програмата с мерки и най-важното - дали ще бъде "опростен" заемът. Последното прави общините, влезли в процедура, напълно зависими - ако изпълняват, няма дори да връщат заема. Това "послушание" на една власт спрямо друга може да роди най-различни политически злоупотреби по оста "наши" и "ваши" общини.

Обобщението на тези четири въпроса е, че има проблем, той е структурен, приетите текстове не го решават, а просто гасят пожари и новата власт на финансовия министър може да бъде използвана изключително зловредно. Приемането на някои правила за отчетност на общините са добра стъпка, но те сами по себе си нямат отношение към идеята за оздравяване. Добрите намерения на финансовия министър за отчетност и публичност на общините леко контрастират с прекратената практика за публикуване на подробна информация за финансовите показатели на общините на сайта на министерството (това се случи в края на 2013 г.)

Интересно е как, когато се говори за финансова децентрализация, са необходими стратегии и дебати с десетилетия, докато една подобна идея, която централизира финансова власт, се прие с охота само за няколко месеца. Един такъв механизъм би имал смисъл само в най-краен случай, след като сме адресирали структурните проблеми в местните финанси, и то при силно ограничени възможности на финансовия министър да разполага свободно с публичния ресурс - да налага програми без обективни рамки и да опрощава заеми например. В този си вид новите текстове отново правят регионалното развитие въпрос на централната власт, а не на общините, както това беше с печално известната публична инвестиционна програма за регионално развитие преди години.