Хаосът във Венецуела заради продължаващата тежка икономическа криза, която неизбежно се прехвърли и върху политиката, заплашва да излезе извън контрол. Стигна се дотам, че през ден двата съперничащи си лагери се опровергават един друг. Така венецуелският парламент, в който дясната опозиция има мнозинство, отхвърли извънредното положение, обявено от левия президент Николас Мадуро минали месец. Депутатите гласуваха с вдигане на ръка и обявиха, че извънредното положение води до сериозна промяна в конституционния и демократичен ред в страната. Същевременно президентът на Венецуела повтори, че страната му е жертва на медийна, политическа и дипломатическа агресия и че десните сили искат да подкопаят мира. Мадуро постоянно повтаря, че е жертва на "опити за преврат", докато обикновените хора се редят на километрични опашки за най-обикновени продукти и храни. В репортаж на Си Ен Ен дори се видя как действа черният пазар, където хората ходят по различни "конспиративни квартири", за да си купят на тройна цена кафе, различни храни, тоалетна хартия и памперси. Сцените направо напомнят на сделка между наркодилъри и техни клиенти.

Всъщност "червените правителства" не можаха да преодолеят злините, култивирани още от военните диктатури и режими в Латинска Америка. Корупцията и клиентелизмът просто си смениха цвета. В борбата за запазване на властта



левите вождове също използваха



всички средства и не се спираха пред нищо в преследването на политическите си противници. Левичарите в Латинска Америка твърдят, че само те могат да подобрят съдбата на маргинализираните, а смяната на властта би означавала връщане в историческия мрак на колониализма и грабителския капитализъм. Сега в Латинска Америка се надига нова вълна и симптоматична за това е именно ситуацията във Венецуела - страната модел на "социализма на 21-ви век". Хората са принудени да се редят на опашки, за да си набавят хранителни продукти или тоалетна хартия, например. Инфлацията във Венецуела е най-високата в света - гони 700%. Миналата година икономиката отбеляза 10 на сто отрицателен ръст, в аптеките и болниците липсват медикаменти и превързочни материали. Държавните предприятия и администрацията работят само в понеделник и вторник, за да се пести ток. Организираната престъпност е извън контрол, а столицата на Венецуела е една от най-опасните метрополии в света. Властите разкриват само 6% от убийствата в страната.

При това страната разполага с най-големите петролни резерви в света. В края на 70-те години свръхзвуковите самолети Конкорд кацаха не само в Ню Йорк и Маями, а и в Каракас. Всъщност Венецуела би трябвало днес да е най-богатата и модерна държава за пример в Латинска Америка. Вместо това тя е изправена пред икономическа и социална експлозия. Мизерията и огромната корупция разложиха обществото. Отговорността за упадъка носи социалистическият режим на Уго Чавес, коментира германският в."Франкфуртер алгемайне цайтунг". Харизматичният революционен лидер управляваше страната от 1999 г. до смъртта си през 2013 г. като едноличен вожд. Той раздаваше оръжие и пари на своите привърженици. Той одържави редица частни предприятия, но преди всичко пое контрола върху държавния петролен монополист, а с това и големите приходи от износа на петрол.

Бившият старши лейтенант от армията обаче не се задоволи с това да използва милиардите за социални помощи на бедните в страната. Във Венецуела, както и в цяла Латинска Америка, гласът на бедните изобщо не се чуваше. И безконечните тиради на Чавес срещу капитализма и САЩ звучаха в техните уши като ехото на собствения им глас. Уго Чавес се виждаше като исторически наследник на големия Симон Боливар, който извоюва независимостта от испанския колониализъм не само на своята родина, но и на Боливия, Еквадор, Колумбия и Перу.



Чавес раздаваше стотици милиарди



долари от износа на петрол в Карибския басейн и в Латинска Америка, за да постигне своята "боливарска мисия за повторното освобождение" на Латинска Америка - този път от игото на капитализма и САЩ. Чавес почина през март 2013 г., преди да преживее своята колосална заблуда за подновяването на социализма и въстанието на целия Юг. Наследникът му Николас Мадуро е политик без ориентация, който най-вероятно ще доведе Венецуела до пълна разруха. Това ще бъде и краят на младите левичари в Боливия, Бразилия, Аржентина, Еквадор, но и в Салвадор, Хондурас и Никарагуа, които дойдоха на власт в годините след победата на Чавес през декември 1998 г. Чили и Уругвай също бяха застигнати от "червената вълна", но там и до днес управляват умерени левичари.

За упадъка на лявата вълна в Латинска Америка има и общи причини, независимо от някои идеологически различия в отделните страни. Относителният успех на активната политика за преразпределение на суровините и увеличеното търсене от страна на Китай дадоха възможност на различните правителства да ограничат бедността с обхватни социални програми. Краят на този исторически бум преди две години обаче извади на бял свят и пропуските. Парите от богатите години се бяха влели преди всичко в потреблението. А липсваха инвестиции в инфраструктурата, образованието, здравните системи и обществената сигурност. Икономическите реформи и бюджетната дисциплина бяха изтласкани в глуха линия. От няколко месеца насам Аржентина и Бразилия вече имат консервативни правителства. В Боливия, Еквадор и Чили залязва звездата на левите президенти. Големият ремонт вече започна. Това обаче далеч не означава, че от него ще произлезе една нова успешна Латинска Америка.