Може би днес ще дойде комунизмът. Но не първо в най-бедните страни, както (напразно) мечтаеше др. Ленин, а в една от най-богатите и най-капиталистически страни, първо в Швейцария. Защото вчера, 5 юни, швейцарците бяха на референдум дали конфедерацията да гарантира безусловен базов доход, съкратено на немски BGE, за англоговорящите UBI (universal basic income, универсален базов доход). Инициаторите на референдума предлагат да се допълни (всъщност да обърне с главата надолу) конституцията и да задължи държавата да плаща "базов доход (Grundeinkommen), който дава на цялото население възможност за достойно човешко съществуване и участие в обществения живот". Според тях това означава всеки месец на всеки пълнолетен швейцарец държавата да плаща по 2500 франка (по днешен курс 4425 лева), за дете - по 625 франка (1106 лева). Без ангажимент личността да прави каквото и да било срещу това плащане. Затова наричан "безусловен" доход. Право на личността. За съжаление на привържениците на комунизма, май
швейцарците ще отхвърлят мечтата
на поколения утописти и с огромно мнозинство ще гласуват за здравия разум. (Социолозите очакват 70% "не".) Днес ще разберем. Досега швейцарците проявяват непонятен за популистите прагматизъм. На предишни референдуми те отказаха да вдигнат минималната работна заплата и минималния отпуск. Навремето гласуваха дори против 5-дневна работна седмица. "Denn nur durch Arbeit kommen wir zum Geld", защото само с работа изкарваме пари - това е дълбоко вкоренен швейцарски принцип. Ако швейцарците отхвърлят универсалния базов доход, утопията ще получи звучен шамар и трудно ще се върне на дневен ред, въпреки че има последователи в цяла Западна Европа и в САЩ, Финландия дори планира от догодина да плаща базов доход на голяма част от населението (в обезлюдените райони и на социално слабите) - 800 евро на човек на месец плюс детски надбавки. В Германия програмата Харц IV издържа към 10 милиона отказали се да работят. Всъщност
утопията "базисен доход"
има дълга история в икономическата мисъл и не е никак редно да я свързваме с комунизма. И дори не е в запазения параметър на левицата. Още "бащата на либерализма" Джон Лок (1632-1704) свързва естественото право на хората на свобода и равенство с осигуряването на минимална жизнена издръжка. Томас Пейн (1737-1809), един от бащите - основатели на САЩ, е познат с идеята,че всеки гражданин на САЩ трябва да получава обезщетение за земята, завладяна безплатно от заселниците, но която принадлежи на всички. Обезщетението щяло да се финансира от поземлен данък. Нобелистът либерал Джеймс Тобин (1918-2002) предлага "подоходен данъчен кредит" (т.нар. "демогрант") като изход от бедността и мизерията. Самият Милтън Фридман (1912-2006) е автор на "негативния подоходен данък" (NIT), който представлява доплащане за онези, които получават доход под определения минимум. По неговия модел през 1975 г. САЩ въведоха "данъчен кредит към получения доход" (EITC), подобни форми на данъчен кредит имаха във Франция и Обединеното кралство през 90-те години и в началото на новия век. И ги премахнаха, защото бяха скъпи и неефективни. Но в сравнение с всичко досега
универсалният базов доход е революция
в политиката на доходите: държавата да плаща напълно достатъчен за "достойно съществуване" доход на всичките си граждани. Ако се приеме универсалният доход, това значи да се премахнат всички други досегашни форми на социално подпомагане. Щом на всеки е гарантиран достатъчен доход, вече няма да има помощи за безработни, социални пенсии и помощи, никакви други добавки. Универсалният базов доход действа по "принципа на лейката" - всекиму поравно, а това прави излишна цялата администрация покрай социалните плащания на фиска. Но дори и след като спрат всички други социални плащания, за да плати универсалния доход,
държавата трябва да вдигне данъците
Има сметки, че трябва да събират между 15 и 20% от БВП повече. Икономисти от Университета Санкт Гален пресмятат, че ако Швейцария трябва да финансира само от ДДС новия разход на хазната, ставката на ДДС трябва да стане 50%. Разбира се, неудържимо ниво. Значи трябва да се вдигне не само ДДС (примерно с 10%), но и подоходните данъци, данъците върху наследството (примерно да се удвоят). Как ще подейства такова рязко повишение на данъците върху онези, които въпреки правото си да получат универсален доход, все пак остават да работят и да плащат данъците, от които се плащат гарантираните доходи? Това е само един от стотиците, а може би хиляди
тежки въпроси без отговор,
които поставя моделът на универсалния базов доход. Да вземем миграцията. Ако плаща на всичките си граждани, държавата трябва да затвори границите за милиардите хора по света, които силно желаят да живеят в "богатия Запад", без да работят. Или пък да осигури доход само за своите "истински" граждани и да въведе втора категория жители - пришълци, които нямат право на универсален доход и които поколения наред няма да получат гражданство и съответния базов доход. Западът ще заприлича на Саудитска Арабия, която плаща издръжка на всички от саудовия род (няколко десетки хиляди), но нищо на милионите непривилегировани заселници. И въпреки това те прииждат, привлечени от по-добри заплати и условия, каквито в родината си нямат. Ще имаме общества, разделени на чистокръвни аристократи, на които държавата плаща универсален доход, и обслужващи ги, второ качество, безправни, пришълци. А системата на универсален доход премахва всички досегашни права - на минимална заплата и осигуровка, защита срещу уволнение и пр., защото гарантираният доход замества всичко. Но не е за всички. Трудно е в този кратък коментар да се изброят десетките аргументи в полза на универсалния базисен доход, на които почти не обърнах внимание. Още по-трудно е да се изложат основните, според мен много по-значими, мотиви "против". Но на доктрината за универсалния базов доход, както и на доказателствата, че тя е чиста, но опасна утопия, са посветени хиляди томове книжнина. Тепърва още повече ще се пишат. Пък може да е прав Маркс, че един ден човечеството ще живее, без да работи, всеки ще има всичко, което пожелае, и ще се труди само за удоволствие?
|
|