С рекордно количество двойки по български език и литература ще се запомнят тазгодишните държавни зрелостни изпити. Дванадесетокласниците са показали най-ниските си резултати по този предмет, откакто изобщо се провеждат матури. Шоково се увеличават слабите оценки по география и философия, а по останалите предмети средното постижение се подобрява незначително спрямо миналата година. Само Варна успява да подобри представянето си от 2015 г., всички останали области у нас продължават по спиралата надолу. Това показват резултатите от държавните зрелостни изпити, представени от МОН.

Тази година на задължителната матура по български език са се явили 47 991 зрелостници, с близо 5 хиляди по-малко от миналата година. Средният успех по този предмет е 51.65 точки (от 100 възможни), което, както и през 2015 г., е равнозначно на "добър 4". През миналата година обаче средният брой точки на зрелостниците бе 53.3, а през 2014 г. - 54.9 т.

От явилите се на матурата по български "слаб 2" са получили 4189 души, което прави 8.73% двойки - най-много от 2008 г. досега. През 2015 г. процентът на скъсаните бе 6.4% (3394 ученици), а година по-рано - едва 4.8% (2608 души). Другата лоша новина е, че освен двойките са се увеличили и тройките по български - "среден 3" е получил всеки четвърти зрелостник. Добрите, много добрите и отличните оценки намаляват.

Зрелостниците продължават да се затрудняват с граматиката и правописа, масово не са се справили с лексикалното значение на "пъргаво" и "чевръсто", ниска е успеваемостта и на въпроса в кое произведение промените, настъпили с народа, метафорично са определени като "пиянство". 15% от учениците са получили нула точки на частта от въпросите със свободни отговори, а върху последната 41-ва задача текст са избрали да пишат около 28%. От тях 52% са писали интерпретативно съчинение, а 48% са предпочели есето.

Никой от просветното министерство, както и при изпитите след 7-и клас, не даде обяснение на какво се дължи слабото представяне. Образователният министър Меглена Кунева коментира, че автоматичната реакция на всеки би било да посочи, че сегашното поколение пише във "Фейсбук" и затова има проблеми с българския. "Не приемам такова обяснение, ще направя всичко възможно, за да прекърша тази тенденция в следващите години", заяви тя. По думите й новите учебни програми давали възможност да не се препуска по учебния материал, а да има повече време за писане на текстове и за практически занимания. Реално обаче одобрени нови програми има само за 1-ви, 2-ри, 5-и и 6-и клас, като през идващата учебна година по нови правила ще учат само първолаците и петокласниците. Кунева все пак обеща анализ на резултатите, който да обсъди публично.

На втора задължителна матура по предмет по избор са се явили 48 471 зрелостници. Двойките са 6460, което е 13%. Общо двойките на двата изпита са 10 649, но реално зрелостниците, които тази година няма да получат диплома за завършено средно образование, са 7466, или близо 15% от всички, тъй като на тазгодишните матури са се явявали и скъсани от предните години.

Най-много дванадесетокласници са избрали биологията като втори задължителен изпит, като средният резултат тук е 4.14 и бележи много слабо увеличение спрямо м.г. Резултатите тази година са по-добри по още 9 предмета - математика, история, физика, химия, английски, руски, немски, френски и италиански език. От графиките, предоставени от МОН, не се вижда с колко точно точки се подобрява представянето по тези предмети, но е видно, че то е най-значително на изпита по италиански. За сметка на това пък данните показват доста по-слаби резултати от миналогодишните по география и философия - отново най-ниски за всичките години, през които има матури. По география средната оценка е 3.40, като тук двойка е получил всеки трети от явилите се на изпит (близо 33%). По философския цикъл пък средното постижение е 3.92 точки, като скъсаните са 7.47%.

От МОН обаче предпочетоха да се съсредоточат върху отличните оценки. "Тази година имаме 4637 зрелостници, които са изкарали по две отлични оценки на двата изпита, т.е два пъти повече от тези, които имат по две слаби оценки - 2325", рапортува Кунева. Сравнението с м.г. обаче показва, че тогава учениците с успех над 5.50 са били повече от тазгодишните, освен това броят им е бил близо 3 пъти повече от тези с две слаби оценки. Данните действително показват увеличен брой шестици по ред предмети - математика, история, физика, химия и езици, но пък двойките по повечето от тях също скачат спрямо предходната година, което показва, че ножицата между отличниците и най-слабите ученици става по-голяма. Повече слаби оценки са регистрирани по български, история, биология, италиански и т.н.



ПО ОБЛАСТИ

Както и миналата година, почти всички области у нас са сринали резултатите си на матурите. Единствено Варна е успяла да повиши средната си оценка с 0.05 стотни - до 4.38. От МОН нямаха обяснение и на този феномен, коментирайки единствено, че ще е интересно да се провери на какво се дължи дръпването напред на морската ни столица. Няма анализ и защо всички останали области в страната са се представили по-лошо от миналата година. Кърджали продължава да изостава с най-бързи темпове, въпреки че допреди 2 г. се гордееше с най-добрите резултати по български. Голям е сривът на успеха и в Благоевград, Пазарджик, София-област и Монтана. Иначе с най-висок успех, както и м.г., може да се похвали София-град (оценка 4.58), следван от Варна (4.38), Пловдив (4.27), Смолян (4.26) и Добрич (4.25).



ПО УЧИЛИЩА

Резултатите по видове училища показват, че най-добро обучение предлагат профилираните гимназии - езикови и математически. Средният постигнат успех при тях е 5.16. Най-зле по традиция се представят професионалните (3.78) и спортните школа (3.74).