:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,255,329
Активни 77
Страници 4,641
За един ден 1,302,066
Истинската история

"И ще бъде ден – ден първий”

Първата пролетарска революция създава кратковременната Парижка комуна през пролетта на 1871 г.
Установяването, дейността и кървавият край на Парижката комуна са отразени в безброй свидетелства от това време, включително и в изобразителните материали. Развитието на фотографията и на печатното дело в края на третата четвърт на ХIХ в. превръщат изображенията от времето на комуната в пълноценни исторически извори, често по-въздействащи от писаното слово. Вляво: Обявяването на Парижката комуна на Площада на кметството на 18 март 1871 г.; литография по рисунка на Пиер Огюст Лами (1827-1880); сп. Le Monde illustre, март 1871 г. В средата: Барикада на ъгъла на ул. "Риволи" и Площада на кметството, издигната от извадената улична настилка. Нарочно съобщение на Съвета на комуната - революционното правителство в Париж, избрано след изборите на 26 март 1871 г., призовава в началото на април строителните работници от града да участват в изграждането на отбранителни съоръжения за защита на революцията, на призива откликват и хиляди граждани; дагероскопско изображение на Пиер Амброаз Ришбург (1810-1875); Музей на изкуството "Метрополитън"-Ню Йорк. Вдясно: Парижани изгарят гилотината в подножието на паметника на Волтер през април 1871 г.; литография върху пощенска картичка от 1871 г.; частна колекция.
Неизброими са историографските материали, посветени на Парижката комуна - едно от жалонните събития в човешката история, първата действителна власт на трудещите се, резултат от първата пролетарска революция. Вече точно 145 години след кървавия разгром на комуната не секва интересът към онези 72 дни, през които парижани правят първия в нашата съвременност опит за създаване на наистина демократично общество; този опит не успява, ще последват други - повече или по-малко успешни, и в следващите десетилетия. Сигурно е само едно - човечеството никога няма да спре да търси успешната формула за изграждането на такова общество, в което народът да властва наистина; поне докато тази формула не бъде открита.

Значителен брой книги, статии, документални свидетелства отбелязаха 145-ата годишнина от Парижката комуна навсякъде по света; с изключение на татковината ни. У нас всеобщото оглушително мълчание по поръчка по повод едно от жалонните исторически събития е само опит за налагане на забрава, то е само друга форма на яростното отричане, на "смешния плач" (по Христо Ботев, в. "Дума на българските емигранти", година I, бр. 2 от 25 юни, с. 4), който се чува винаги по повод на Парижката комуна; "нашата бедна журналистика и тя не остана надиря, и тя заплака за бездушното и прокле разумното". Не е важно какво пишат или премълчават, не е важно също какво мислят или правят господарите на ония, които би трябвало честно да отразяват миналото; исторически същественото е, че все някога и въпреки всичко "ще бъде ден - ден първий".

* * *

Поражението във Френско-пруската война от 1870-1871 г. изостря до крайност вътрешнополитическото състояние във Франция; то показва ясно цялата неспособност на бонапартиския режим, отдаден на предателства на националните интереси на Франция. Разгромът на френската войска при Бомон (30 август) и при Седан (1 септември), както и пленяването на 86-хиляден корпус там, включително и император Наполеон III (1852-1870), са само част от цяла поредица военно-политически злощастия, която за Франция на практика завършва на 27 октомври, когато се предава на прусаците цяла 180-хилядна войска.

Още на 4 септември, три дни след пленяването на Наполеон III и фактическия край на Втората империя, в Париж започват размирици, които събарят и де юре монархията и възстановяват републиката - Третата република, която просъществува до Втората световна война. Въпреки болезнените поражения в обстрелвания с оръдия Париж обитателите на града успяват да съберат нова 4-хилядна войска. В Тур е съставена друга малка войска, която обаче не успява да се съедини с Парижката.

В обкръжения Париж възниква опасност от глад и епидемии; и при отсъствието на каквито и да е възможности за преобръщане хода на войната, на 28 януари 1871 г. е сключено примирие, а на 26 февруари - и тежък предварителен мирен договор, според който Франция губи Елзас и Лотарингия и се задължава да изплати 5 млрд. франка.

Често налагано е мнението, че Втората империя е време на мир, благоденствие и разцвет; Париж, например, е преустроен основно и придобива днешния си вид - модел за копиране от малките столици на комплексирани европейски и извъневропейски държави (поне София не е сред тях, за наша радост). В същото време този мит не може да обясни защо още от втората половина на 60-те години сред французите, и особено сред парижани, се възражда революционният радикализъм; при това особено сред дребнобуржоазните слоеве - занаятчиите, търговците на дребно, младежите се увличат от идеите на Робеспиер за "вечна справедливост" и "вечно братство". Поради своята широта тези идеи се тълкуват най-разнообразно от всеки оратор, изправил се пред парижките си слушатели. Единствено ненавистта към монархията - което е странно при широко пропагандирания "просперитет", обединява всички французи.

На 31 октомври и още веднъж на 22 януари парижани въстават, но тези бунтове са подавени. И двете въстания имат за цел възстановяването на Парижката комуна - не е грешка; първата Парижка комуна е орган на градското самоуправление от времето на Великата френска революция и просъществува от 1789 до 1794 г. На 10 август 1792 г. парижани чрез бунт премахват стария състав на градското самоуправление и съставят нова Парижка комуна, в която мнозинство имат якобинците, т. е. привържениците на радикалния егалитаризъм, яростни републиканци и привърженици на постигане на целите с всякакви средства. Именно тази якобинска Парижка комуна се стремят да възстановят парижани през есента на 1870 г. и през зимата на 1871 г.

В средата на февруари - след подписването на примирието, е съставено най-сетне правителство, което да подпише мирния договор; на 17 февруари Националното събрание на Франция избира за "ръководител на изпълнителната власт" (на практика - за министър-председател) позната политическа фигура - свръхбогатият Адолф Тиер (1797-1877); след няколко месеца - след кървавия разгром на Парижката комуна французите и поради ниския му ръст ще закрепят за вечни времена към името му прякорът "джуджето-чудовище".

В същото време стопанската криза вече е обхванала здраво Париж; някои бързи мерки, предприети от властите - изкупуване за държавна сметка на всички залози за под 15 франка, оставени в заложните къщи, замразяването на квартирните и комуналните плащания, прекратяване на плащанията по полиците, донякъде успокояват обитателите на града, но само временно и за кратко.

Първите стъпки на правителството на Тиер отново карат парижани да си спомнят за януарските събития и да мечтаят за нова Парижка комуна; първият декрет е насочен срещу Националната гвардия, образувана наскоро. В това време тя вече наброява 300 хиляди - в нея може да се запише всеки, предимно изгубилите работата си. Правителството на Тиер спира издръжката на една трета от гвардейците, което радикализира забележимо единствената голяма военна сила в Париж по това време.

В началото на март - след като немците заемат част от града на 1 март и го напускат три дни по-късно, гвардейците от 215 батальона (вж. Извори) избират след сложна процедура Централен комитет, който започва работа на 15 март. На 18 март правителството на Тиер прави опит да разоръжи Националната гвардия и Централният комитет е този, който организира съпротивата; чак до 28 март комитетът ще изпълнява ролята на временно революционно правителство.

(следва)



.............

Извори



"Комитет, приел да се назовава централен, е завладял няколко оръдия, осеял е [вече] Париж с барикади и е превзел през нощта Министерството на правосъдието. Той [Комитетът] е открил огън по защитниците на реда [войската, вярна на правителството на Адолф Тиер, съставено на 17-19 февруари 1871 г.]; той е започнал арести . . . Кои са членовете на този комитет? Никой в Париж не ги познава; имената им са неизвестни на света. Никой не може да каже към коя партия те принадлежат. Комунисти ли са те, бонапартисти, или прусаци? . . . Но които и да са, те са врагове на Париж, когото те предават на разграбване; те са врагове на Франция, която те предават на прусаците; те са врагове на републиката, която те обричат на деспотизъм. Страшните им престъпления ще лишат тези, които решат да ги последват или да им се подчинят, на каквото и да е право на милост . . . Ако са ви скъпи честта и свещените ви интереси, присъединете се към [защитниците на] правителството и Националното събрание."

Из обръщение на правителството на Адолф Тиер, подписано от намиращите се все още в Париж шестима негови министри; Journal Officiel, 19 март 1871 г.



"Ако Централният комитет на националната гвардия беше правителство, то той можеше, като щади достойнството на своите избиратели, да пренебрегне оправданията. Но негово първо изявление бе, че той не смята да заема мястото на тези, които бяха пометени от порива на народната буря . . . Роден от републиката, написала в девиза си великата дума "братство", [Централният] комитет прощава на своите ругатели; но той иска да отвори очите на тези добри граждани, които от незнание са повярвали на клеветата . . .Комитетът не е действал тайно; имената на неговите членове са на всички възвания . . . Комитетът не се състои от неизвестни люде - той беше създаден в резултат на свободното гласуване на 215 батальона от националната гвардия. Той [Централният комитет] не бе подбудител на безредиците, защото националната гвардия, която му оказа честта да го признае, не би опетнила себе си нито с безредици, нито с репресии; в мъдрото и уверено поведение тя [Националната гвардия] преоткри своето величие и сила . . ."

И обръщение на Централния комитет, подписано от неговите 23 членове; Journal Officiel (който от предната нощ вече е в ръцете на революционната власт), 20 март 1871 г.







Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?sid=2014071000040001301

("И кръв нечиста браздите ни да напои")

http://www.segabg.com/article.php?id=708211

("Свободният народ побеждава")

27
17763
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
27
 Видими 
08 Юни 2016 19:43
Иван Петрински
Отлична тема и статия!
08 Юни 2016 20:11
Да си спомним за 9 юни 1923 г. - един прекрасен ден за българската демокрация...
08 Юни 2016 20:14
Котка -
Компания -
-------------------
Сайтът на Генек
08 Юни 2016 20:17
9 юни - кървавият преврат, част от гражданската война в България, започнала в края на войната... Преврат на пренебрегнатите от народа, на самозваните "освободители", убийците на интелекта... Преврат на незаконния "цар", извършен от престъпници, демагози, деди на днешните фалшификатори на историята...
---------------------------------
Сайтът на Генек
08 Юни 2016 20:22
Генек
Сиров
Рогатият
Дорис
08 Юни 2016 20:32
на 28 януари 1871 г. е сключено примирие, а на 26 февруари - и тежък предварителен мирен договор, според който Франция губи Елзас и Лотарингия и се задължава да изплати 5 млрд. франка.

Те и без това са германски.
Наполеон и гадните бонапартисти анексират тези прастари германски територии...
08 Юни 2016 20:58
според който Франция губи Елзас и Лотарингия и се задължава да изплати 5 млрд. франка.

Те и без това са германски.
Наполеон и гадните бонапартисти анексират тези прастари германски територии...

Lothringen никога не е била немска. Но е най-краткият път към Париж, затова са се били...
08 Юни 2016 21:06
Мммдааа,
Ето защо Франция е изпуснала влиянието си в Турция и Русия се е оказала на Балканите.
Освобождението ни част от международното положение.
Май трябва да сме благодарни на французите че са си размирили държавата.

08 Юни 2016 21:26
Lothringen никога не е била немска.

Ма ич даже.
Може би нема нищо общо и с херцогството на Лотар и франкската империя, ъм...
08 Юни 2016 21:30
Май трябва да сме благодарни на французите че са си размирили държавата.

По-скоро на Железнио канцлер...
08 Юни 2016 21:32
От статията:

Сигурно е само едно - човечеството никога няма да спре да търси успешната формула за изграждането на такова общество, в което народът да властва наистина; поне докато тази формула не бъде открита.


Според мен по-точно ще е ако бъде написано, че ЧАСТ от човечеството никога няма да спре да търси успешната формула за изграждането на такова общество, в което народът властва наистина; а друга ЧАСТ с всички сили ще пречи на първата част. За съжаление има и трета ЧАСТ от човечеството, която е като инертен материал - на където я насочиш, натам се изсипва. При тези обстоятелства истинското народовластие си остава все още достатъчно далечна цел. За голямо мое съжаление.
08 Юни 2016 22:00
Че франкската империя германска империя ли е?
08 Юни 2016 22:05
Котка!
08 Юни 2016 22:10
SU38, https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5_%D0%B3%D0%BE%D1%81%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE

Виж и разните Меровинги и Каролинги, там е и Лотарингия.

08 Юни 2016 22:20
9 юни - кървавият преврат, част от гражданската война в България, започнала в края на войната...

Обърках се.
Коя война е завършвала на 9 юни 1923г., та "кървавият преврат" е станал част от нея?
Може би "гражданската война в България" ?

08 Юни 2016 22:28
Че франкската империя германска империя ли е?

Да, бе. Представи си.
Франция носи името на германско племе.
Нещо като Китай. Уж поднебесна империя пък с името на варварското племе китани/кидани.
И при матушката Рашка, същата работа.
Кво да праиш. Парадокси на историята...
09 Юни 2016 07:41
По тоз въпрос к`вото е имало да се каже, отдавна е казано:
СИМВОЛ-ВЕРУЮ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНА!
Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро.
И в единний комунистически ред на обществото, спасител на сички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство.
И в светия животворящ дух на разума, укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.
И в единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти.
Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.
Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят.
Галац, 20 април 1871 г.

Прочее такивато казващи по българско ги затриват, а титани на политологията кат` сашкойордановци обявяват казаното, което е и надлежно написано и отпечатано за фалшификат. С давност от повече от век го обявяват, де. Мъ телеграмата си седиии...
09 Юни 2016 07:46
Народите обаче не щЪт да се събудят от зимния си сън през таз "Политическа зима" и "глобално затопляне" едновременно, щот` ги заглавичкват системно и целенасочено нек`ви катраници под формата на станишковци, шулцове, миковци, нинови, оланди, ципраси, варуфакита и прочее проксита.
За събудените оглушително, грохотно направо, се мълчи в робовладелските и проробовладелските (де си, Гание) медии или се промушват през накратки съобщения. Толку.
09 Юни 2016 10:04
М-да. Те хубаво са решили, ама са си направили сметката без кръчмаря. Оня от кръчмата с Червената табела.
09 Юни 2016 10:28
Освобождението ни част от международното положение.
Май трябва да сме благодарни на французите че са си размирили държавата.
В смисъл... Франция ли ни е освободила или пък "международното положение"? То според щуравия е Германия... Това ми напомня една учителка от времето на НДСВ-то дето преподаваше, че Америка е освободила България от турско робство.
*
Представям си как трябва да промениме речите на 3-ти март: "... и благодарност на храбрите войни на международното положение, които загинаха за свободата на България."
09 Юни 2016 11:27

Смъртта на Делеклюз
Хр. Смирненски

Връхлетя като вихър безчислений враг
над Парижката бурна комуна
и борците последни студеният мрак
с окървавени устни целуна.


Милионният град, разорен и пламтящ,
безнадеждно затихнал е вече
и над него привежда се в траурен плащ
модрооката пролетна вечер.


Барикади срутени, бездушни тела,
пустота и кошмар безпощаден,
а от сградите гледат разбити стъкла
със очите на череп грамаден.


И върви Делеклюз зашеметен, но горд,
със походка безумно спокойна,
и в душата му стихва последен акорд
от гръмовната музика бойна.


Там – отсреща – Смъртта, притаена, мълчи,
притаен е и враг многоброен.
Ще ги зърне той смел, ще ги зърне в очи
и ще падне студен и спокоен.


Посред трупове братски, през дим тъмносин,
сякаш жертва на огнена клада,
Делеклюз се изправя велик и самин
над обляната в кръв барикада.


Среброкос, величав, цял обгърнат в лъчи,
той изправя челото си гневно,
той се взира напред и настръхнал мълчи,
като някоя статуя древна.


А куршумите шепнат му припев зловещ,
озарява го блясъкът ален
и Париж го прегръща чрез всеки гърмеж,
и целува го с привет прощален...


И след миг само той, все тъй хладен и горд,
грохва мъртъв при своите братя
и душата му трепва с последен акорд
от великия химн на борбата.
09 Юни 2016 12:39
Френско-пруската война е започната от французите с призиви "към Берлин!".
След като са ги опухали здраво, пленили са им императора и почти окупирали столицата, Кайзерът и Канцлерът изведнъж стават европейска сила и цялата по-нататъшна европейска история е пряко следствие от изхода на този конфликт.
Може само да гадаем как биха се развили събитията на Балканите няколко години по-късно ако Франция беше спецелила войната...то, ако баба ми беше мъжка...
09 Юни 2016 16:33
Генек,
- Фашисткият преврат от 9 юни, осъществен от най-реакционните политици и военни наистина е позорна дата в българската история, сложила началото на гражданската война в България и края на демокрацията.
09 Юни 2016 23:01
Лаф да става. Кои са фашистките партии осъществили този преврат.
Жокер - Кимон Георгиев. От ОФ-то...
13 Юни 2016 22:11
Санта София, това Символ-верую се учеше при социализма. Хубаво би било да е истинско , ама не е . Поразровиха . Никак не в Галац и не през 1871 , а в България , 50 години по-късно било писано. Един престараващ се комунист го съчинил. Та не се престаравайте.
14 Юни 2016 11:43
Хубаво би било да е истинско , ама не е
Няма доказателство, че е истинско, но няма доказателство и че не е! Затова полека с категоричността.
А по-важни са следните две неща. Със или без символ-веруюто – това няма да промени паметта за Ботев. Със или без Ботев, символ-веруюто е чудесно написано и вдъхновява.
15 Юни 2016 06:59
Гражданската война в България започва 1918 г. избухването на войнишкото въстание- и не е преставала, макар и с мирни средства.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД