|
| Установяването, дейността и кървавият край на Парижката комуна са отразени в безброй свидетелства от това време, включително и в изобразителните материали. Развитието на фотографията и на печатното дело в края на третата четвърт на ХIХ в. превръщат изображенията от времето на комуната в пълноценни исторически извори, често по-въздействащи от писаното слово. Вляво: Обявяването на Парижката комуна на Площада на кметството на 18 март 1871 г.; литография по рисунка на Пиер Огюст Лами (1827-1880); сп. Le Monde illustre, март 1871 г. В средата: Барикада на ъгъла на ул. "Риволи" и Площада на кметството, издигната от извадената улична настилка. Нарочно съобщение на Съвета на комуната - революционното правителство в Париж, избрано след изборите на 26 март 1871 г., призовава в началото на април строителните работници от града да участват в изграждането на отбранителни съоръжения за защита на революцията, на призива откликват и хиляди граждани; дагероскопско изображение на Пиер Амброаз Ришбург (1810-1875); Музей на изкуството "Метрополитън"-Ню Йорк. Вдясно: Парижани изгарят гилотината в подножието на паметника на Волтер през април 1871 г.; литография върху пощенска картичка от 1871 г.; частна колекция. |
Значителен брой книги, статии, документални свидетелства отбелязаха 145-ата годишнина от Парижката комуна навсякъде по света; с изключение на татковината ни. У нас всеобщото оглушително мълчание по поръчка по повод едно от жалонните исторически събития е само опит за налагане на забрава, то е само друга форма на яростното отричане, на "смешния плач" (по Христо Ботев, в. "Дума на българските емигранти", година I, бр. 2 от 25 юни, с. 4), който се чува винаги по повод на Парижката комуна; "нашата бедна журналистика и тя не остана надиря, и тя заплака за бездушното и прокле разумното". Не е важно какво пишат или премълчават, не е важно също какво мислят или правят господарите на ония, които би трябвало честно да отразяват миналото; исторически същественото е, че все някога и въпреки всичко "ще бъде ден - ден първий".
* * *
Поражението във Френско-пруската война от 1870-1871 г. изостря до крайност вътрешнополитическото състояние във Франция; то показва ясно цялата неспособност на бонапартиския режим, отдаден на предателства на националните интереси на Франция. Разгромът на френската войска при Бомон (30 август) и при Седан (1 септември), както и пленяването на 86-хиляден корпус там, включително и император Наполеон III (1852-1870), са само част от цяла поредица военно-политически злощастия, която за Франция на практика завършва на 27 октомври, когато се предава на прусаците цяла 180-хилядна войска.
Още на 4 септември, три дни след пленяването на Наполеон III и фактическия край на Втората империя, в Париж започват размирици, които събарят и де юре монархията и възстановяват републиката - Третата република, която просъществува до Втората световна война. Въпреки болезнените поражения в обстрелвания с оръдия Париж обитателите на града успяват да съберат нова 4-хилядна войска. В Тур е съставена друга малка войска, която обаче не успява да се съедини с Парижката.
В обкръжения Париж възниква опасност от глад и епидемии; и при отсъствието на каквито и да е възможности за преобръщане хода на войната, на 28 януари 1871 г. е сключено примирие, а на 26 февруари - и тежък предварителен мирен договор, според който Франция губи Елзас и Лотарингия и се задължава да изплати 5 млрд. франка.
Често налагано е мнението, че Втората империя е време на мир, благоденствие и разцвет; Париж, например, е преустроен основно и придобива днешния си вид - модел за копиране от малките столици на комплексирани европейски и извъневропейски държави (поне София не е сред тях, за наша радост). В същото време този мит не може да обясни защо още от втората половина на 60-те години сред французите, и особено сред парижани, се възражда революционният радикализъм; при това особено сред дребнобуржоазните слоеве - занаятчиите, търговците на дребно, младежите се увличат от идеите на Робеспиер за "вечна справедливост" и "вечно братство". Поради своята широта тези идеи се тълкуват най-разнообразно от всеки оратор, изправил се пред парижките си слушатели. Единствено ненавистта към монархията - което е странно при широко пропагандирания "просперитет", обединява всички французи.
На 31 октомври и още веднъж на 22 януари парижани въстават, но тези бунтове са подавени. И двете въстания имат за цел възстановяването на Парижката комуна - не е грешка; първата Парижка комуна е орган на градското самоуправление от времето на Великата френска революция и просъществува от 1789 до 1794 г. На 10 август 1792 г. парижани чрез бунт премахват стария състав на градското самоуправление и съставят нова Парижка комуна, в която мнозинство имат якобинците, т. е. привържениците на радикалния егалитаризъм, яростни републиканци и привърженици на постигане на целите с всякакви средства. Именно тази якобинска Парижка комуна се стремят да възстановят парижани през есента на 1870 г. и през зимата на 1871 г.
В средата на февруари - след подписването на примирието, е съставено най-сетне правителство, което да подпише мирния договор; на 17 февруари Националното събрание на Франция избира за "ръководител на изпълнителната власт" (на практика - за министър-председател) позната политическа фигура - свръхбогатият Адолф Тиер (1797-1877); след няколко месеца - след кървавия разгром на Парижката комуна французите и поради ниския му ръст ще закрепят за вечни времена към името му прякорът "джуджето-чудовище".
В същото време стопанската криза вече е обхванала здраво Париж; някои бързи мерки, предприети от властите - изкупуване за държавна сметка на всички залози за под 15 франка, оставени в заложните къщи, замразяването на квартирните и комуналните плащания, прекратяване на плащанията по полиците, донякъде успокояват обитателите на града, но само временно и за кратко.
Първите стъпки на правителството на Тиер отново карат парижани да си спомнят за януарските събития и да мечтаят за нова Парижка комуна; първият декрет е насочен срещу Националната гвардия, образувана наскоро. В това време тя вече наброява 300 хиляди - в нея може да се запише всеки, предимно изгубилите работата си. Правителството на Тиер спира издръжката на една трета от гвардейците, което радикализира забележимо единствената голяма военна сила в Париж по това време.
В началото на март - след като немците заемат част от града на 1 март и го напускат три дни по-късно, гвардейците от 215 батальона (вж. Извори) избират след сложна процедура Централен комитет, който започва работа на 15 март. На 18 март правителството на Тиер прави опит да разоръжи Националната гвардия и Централният комитет е този, който организира съпротивата; чак до 28 март комитетът ще изпълнява ролята на временно революционно правителство.
(следва)
.............
Извори
"Комитет, приел да се назовава централен, е завладял няколко оръдия, осеял е [вече] Париж с барикади и е превзел през нощта Министерството на правосъдието. Той [Комитетът] е открил огън по защитниците на реда [войската, вярна на правителството на Адолф Тиер, съставено на 17-19 февруари 1871 г.]; той е започнал арести . . . Кои са членовете на този комитет? Никой в Париж не ги познава; имената им са неизвестни на света. Никой не може да каже към коя партия те принадлежат. Комунисти ли са те, бонапартисти, или прусаци? . . . Но които и да са, те са врагове на Париж, когото те предават на разграбване; те са врагове на Франция, която те предават на прусаците; те са врагове на републиката, която те обричат на деспотизъм. Страшните им престъпления ще лишат тези, които решат да ги последват или да им се подчинят, на каквото и да е право на милост . . . Ако са ви скъпи честта и свещените ви интереси, присъединете се към [защитниците на] правителството и Националното събрание."
Из обръщение на правителството на Адолф Тиер, подписано от намиращите се все още в Париж шестима негови министри; Journal Officiel, 19 март 1871 г.
"Ако Централният комитет на националната гвардия беше правителство, то той можеше, като щади достойнството на своите избиратели, да пренебрегне оправданията. Но негово първо изявление бе, че той не смята да заема мястото на тези, които бяха пометени от порива на народната буря . . . Роден от републиката, написала в девиза си великата дума "братство", [Централният] комитет прощава на своите ругатели; но той иска да отвори очите на тези добри граждани, които от незнание са повярвали на клеветата . . .Комитетът не е действал тайно; имената на неговите членове са на всички възвания . . . Комитетът не се състои от неизвестни люде - той беше създаден в резултат на свободното гласуване на 215 батальона от националната гвардия. Той [Централният комитет] не бе подбудител на безредиците, защото националната гвардия, която му оказа честта да го признае, не би опетнила себе си нито с безредици, нито с репресии; в мъдрото и уверено поведение тя [Националната гвардия] преоткри своето величие и сила . . ."
И обръщение на Централния комитет, подписано от неговите 23 членове; Journal Officiel (който от предната нощ вече е в ръцете на революционната власт), 20 март 1871 г.
Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?sid=2014071000040001301
("И кръв нечиста браздите ни да напои")
http://www.segabg.com/article.php?id=708211
("Свободният народ побеждава")
) медии или се промушват през накратки съобщения. Толку.
В смисъл... Франция ли ни е освободила или пък "международното положение"? То според щуравия е Германия... Това ми напомня една учителка от времето на НДСВ-то дето преподаваше, че Америка е освободила България от турско робство.