Балканските страни се превръщат от транзитни в целеви дестинации за мигрантите и трябва да се справят с предизвикателствата на интеграцията, заяви наскоро комисарят за човешките права на Съвета на Европа Нилс Муйжниекс, цитиран от "Болкан Инсайт". Муйжниекс публикува свой доклад относно променящите се тенденции на миграционната вълна към Европа и предизвикателствата при интеграцията на бежанците. Според него основни проблеми са липсата на курсове по езици в приемащите страни, липса на съобразяване в образователните им системи с нуждите на децата мигранти, усложнените процедури по обединяване на бежански семейства, дългите такива за получаване на гражданство и ниската заетост сред мигрантите. "Страните от Западните Балкани се възприемаха като транзитни, но лека-полека се превръщат в дестинации по подразбиране", заяви Муйжниекс, като изтъкна необходимостта от политики на интеграция и инклузивно образование в региона. Засега обаче се запазва старата тенденция - хиляди хора мечтаят да попаднат в Европа или най-малкото да вземат европейско гражданство.

Най-желани в това отношение са държави като Германия и скандинавските страни, сочи рейтинг на швейцарската консултантска компания Henley & Partners, създаден с помощта на професор Дмитрий Коченов, който оглавява Съвета за инвестиционна миграция. Тези страни са предпочитани заради обществените, икономическите и политически блага, които получават хората, които живеят в тях. Като цяло експертите са анализирали 182 гражданства по различни показатели в периода 2011-2015 г. Индексът показва, че икономическият просперитет още не гарантира по-добри условия за гражданите на дадена страна. "Икономическият гигант Китай например не предоставя най-добро качество гражданство на повечето си жители", твърдят авторите на изследването. Пекин дели 60-о място заедно с Русия и Катар. През последните пет години първо място стабилно е заела Германия (83.1%), следвана от Дания, Финландия, Норвегия и Швеция. В края на класацията са Афганистан (14.4%) и Демократична република Конго (14.3%).

Германският паспорт е на върха и в класацията Passport Index 2016, което го прави



най-желания паспорт в света,



даващ възможност да се пътува безвизово до 157 държави. България е на 14-о място, редом с Монако, съобщи Arton Capital - глобален лидер в консултантските услуги за придобиване на гражданство чрез инвестиции. Редом с Германия по привлекателност са също така Швеция, а Финландия, Италия, Швейцария, Франция, Великобритания и Испания си поделят втора позиция със 156 безвизови дестинации. Най-висок рейтинг от страните в Европа, в които действа програма за привличане на чуждестранни инвестиции чрез получаване на гражданство, има Малта, класирана на 7-о място (150), Кипър на 11-а позиция (146), а България е на 14-о място (142). Тук страната ни изпреварва Румъния, която е следваща в класацията с възможност за безвизово пътуване до 141 държави. Това показва новото издание на световната класация, която представя предимствата за притежателите на даден паспорт. Passport Index позиционира страните въз основа на силата на всеки паспорт, определена по тристепенен метод, съчетаващ данните за страните с безвизово пътуване, заедно с информацията за държавите, които дават "виза при пристигане" и с позицията на държавата в Индекса за човешко развитие на ООН. Въпреки че първите десет паспорта в първите три позиции в класацията за 2016 г. са европейски, старият континент продължава да бъде най-трудно достъпен. Според Световната организация по туризъм към ООН, средно 76% от населението на света трябва да има виза преди заминаването за Европа.

В същото време се забелязва и една нова тенденция. Все повече британци, живеещи в Германия, също бързат да се сдобият с германско гражданство. Правят го, защото се опасяват, че ако сънародниците им гласуват за излизане на Великобритания от ЕС, ще загубят важни привилегии, предаде "Дойче веле". Когато преди няколко седмици получила германско гражданство, Наталия Даненберг отпразнувала събитието с бутилка хубаво вино. Да се сдобие с германско гражданство никога не е представлявало приоритет за нея, но в един момент все пак решила да попълни документите. Причината е предстоящият референдум за членството на Великобритания в ЕС, вече известен като "Брексит". "Ако не беше това гласуване, сигурно щях да изчакам още няколко години", казва британката. На 23 юни британските избиратели трябва да решат дали страната им да остане в ЕС. Ако отговорът е "не", за първи път в историята на ЕС страна членка ще напусне Общността. Броени седмици преди референдума битката остава оспорвана, като двата лагера са с почти изравнени сили.

Евентуалното излизане на Великобритания от ЕС ще има сериозни последици не само за страната, но и за Общността като цяло. А също и за преселници като Наталия Даненберг. Тя говори перфектно немски език и от шест години работи за Параолимпийския комитет в Бон. Наталия не вярва, че Германия ще реши да изгони британците от страната, но все пак не иска да оставя всичко на случайността. Защото ако напусне ЕС, Великобритания вече няма да е част от общия европейски пазар, който дава право на европейските граждани да живеят и работят във всяка една страна членка на Общността. Даненберг не е единствената британка, която изпитва подобни страхове. От германското МВР не могат да потвърдят съществуването на подобна тенденция, но данните на местните служби, където се подават документите за гражданство, са еднозначни - все повече британци проявяват интерес към получаване на германски паспорт. "Обикновено имаме по двама-трима британци годишно, които кандидатстват за гражданство, но от началото на т.г. вече над десет души от Острова са получили германски паспорт", казва служител на общината в Бон. И тъй като



все повече британци звънят по телефона,



за да се информират за процедурата, в близките месеци броят на кандидатите за германско гражданство неминуемо ще нараства още повече, убеден е служителят. "Когато преди време се заговори за евентуално излизане на Гърция от ЕС, при нас зачестиха обажданията на гръцки граждани. Британците, които ни звънят сега, са дори още повече. Очевидно всички тези хора се опасяват, че биха могли да изгубят привилегиите, които им дава членството в ЕС", допълва общинарят.

В същото време не всички новопристигнали издържат на местните условия и начин на живот. М.г. пристигнали в Швеция бежанци отказаха да останат в страната, защото било "прекалено студено" и не разбират местната култура. Повечето от тях дори поискаха да бъдат преместени в други европейски страни, като на първо място отново посочиха Германия. Около 60 сирийски и иракски бежанци пристигнали в Лимедсфорсен, недалеч от границата с Норвегия. Те трябвало да бъдат настанени в дървени къщи в гора до разглеждане на исканията им за убежище. Двайсетина от тях, като разбрали, че са на десетки километри от най-близкия град и че в гората живеят мечки, вълци и лосове, отказали да слязат от автобуса и поискали да бъдат отведени в голям град.