Когато разговорът за образованието започне да се върти предимно за тройката, т.е. къде да сложим летвата при оценяването, така че да не се окажем с огромен дял деца без диплома и в същото време да можем въобще да използваме думата качество, положението е изпуснато. Видя се ясно и на тазгодишните матури, и на приемните изпити за гимназиите. Летвата за тройка и на двата вида изпита е ниска и това е публична тайна. И въпреки това с нея не успяват да се справят все повече ученици.

Тази година групата на слабите ученици на външното оценяване след 7-и клас по математика се оказа толкова впечатляваща - 17 892 оценки слаб, че породи сравнения с малкото на този фон двойки от изпита за гимназиите и повлече след себе си ужасен развален телефон. Цели три дни министерството не успя да обясни кой точно колко двойки е изкарал и от кой вид изпит. Но генералният извод не може да бъде скрит - близо 34% от целия випуск не успява да покрие и без това ниския минимум от външното оценяване по математика в 7-и клас.

Картината при матурите не е по-добра. При випуск от около 52 000 зрелостници без дипломи заради слаби оценки остават 7466, като към тях трябва да се прибавят 4000 неявили се на изпита. Т.е. 22% от випуска, който така или иначе не обхваща всички деца от родените през 1997 г. Т.е. и тук - близо 40% от випуска е на дъното.

Тези данни се доближават до драматичното представяне на България на международни изследвания, където делът на несправящите се с елементарни изисквания се върти около 40%. Дълго време българските данни от матури и външно оценяване бяха по-оптимистични от международните, като това даваше повод за критики, че сами лъжем себе си. Доближаването на националните и международните данни в този контекст е двойно лоша новина. Ако в предходни години България успяваше да докара по-оптимистична картина със сложените ниско летви за тройка, сега няма кой да прескочи и тях.



Има ли и какви могат да са полезните ходове на просветното министерство в такава ситуация?



Да тръгнем от изпитите за 7-и клас. Голямата разлика между двойките на националното оценяване по математика - първи модул от изпита и двойките от първи и втори модул - за прием в гимназиите, постави отново на дневен ред въпроса за скалата на оценяване. Откакто външното оценяване в 7-и клас, което се прави с цел да се получи обективна представа за знанията на национално ниво, се обедини с приемните изпити за гимназиите, тройката и за двата вида изпити е сложена на 16 точки. Така децата, изкарали 16 от максимум 65 точки на първи модул, имат оценка среден, колкото получават и децата, изкарали 16 от максимум 100 точки на първи и втори модул. Това е явно несправедлива практика и възниква въпросът защо е допусната? Тук отговорът е лесен - политическа целесъобразност.

16 от 100 точки е много нисък праг за тройка - за сравнение минимумът за тройка при матурите е 23 от 100 точки, като на свой ред и той е критикуван за нисък. Ниската летва обаче означава по-малко слаби оценки от изпита и възможност на повече деца да постъпят в гимназия. Повече двойки би означавало по-малко деца в гимназиите, затваряне на паралелки и преориентиране на ученици в техникуми и СОУ-а. Тоест изпращане на децата в условно по-слаби училища. Трябва ли да се случва всичко това?

Отговорът е не, но решението не минава през поддържане на фалшиви скали, а през много сериозна работа с учениците в периода 5-7 клас. Нееднократно бе показано, че след 4 клас обучението на огромна част от децата катастрофира. Тук се случва и най-рязкото отпадане на ученици, като коефициентът на записване в тази възрастова група е най-нисък. Трябва да се положат много големи усилия да се вдигне общото ниво - не заради изпитите, а просто защото става дума за елементарна грамотност. Това не може да стане без допълнително финансиране на обучение извън задължителните часове, много сериозна инвестиция в подготовката на учителите, много сериозна работа със семействата. В тази връзка просветното министерство изобщо не следва да си мисли, че може да си позволи лукса да протака мерките във времето, докато си съчини проекти с еврофинансиране.

Що се отнася до приемните изпити в гимназиите, това, на което ставаме свидетели, всъщност показва колко далеч от реалността е опитът да се налага свръхселективно образование, с трудни изпити в рамките на задължителната образователна възраст. България години наред бе критикувана, че поддържа твърде селективна система, че дели училищата на елитни и неелитни и провежда тежки изпити, при които шансовете на учениците зависят от семейното състояние на децата. Сега се вижда, че играта на елитно образование през изпитите всъщност е фасада, зад която се крият хиляди неграмотни ученици. Кого и как да селектираш, ако масата става все по-необразована. Хубаво е да признаем гласно това, пък политиката на тройката така или иначе ще бъде измислена. Но не е редно прагът за три да е абсурдно нисък.

При матурите въпросът с двойките е тясно свързан с провала на професионалното образование. Ако 22% от випуска остават без диплома поради слаба оценка или неявяване на матурата, а други 18% изобщо не са записани в училище, възниква въпросът какво ще правят тези младежи на пазара на труда. Професионалното образование е възможният отговор. Уви, тук от години нищо не се прави. България може да се похвали с много гъвкав и модерен закон за професионалното образование, но той на свой ред автоматично не води до нищо гъвкаво и работещо. Това е отлаган с години проблем, който обикновено катастрофира в обвинения за несъобразени с пазара на труда профили и скъсани връзки с бизнеса. Е, добре, колко проекта трябва да се реализират и колко пари трябва да се усвоят в констатиране на очевидното, докато се свърши нещо по същество?!

Това са въпроси без лесни решения. Новият министър Кунева твърди, че е решила да не спестява тъжната истина. С едното приказване, при това с цената на информационен хаос обаче работата няма да стане. Пред просветното министерство стои изключително тежка година и всички ще съжаляваме, ако резултатът е провал.