- Ваше превъзходителство, по време на изслушването Ви пред сенатската комисия миналата година, когато се готвехте за посланик у нас, Вие казахте, че България е изправена пред проблема на разрастваща се антизападна пропаганда, разпространявана от местни медии и определени групи. Четири месеца по-късно Държавният департамент отбеляза в годишния си Доклад за състоянието на човешките права, че "медийният плурализъм в България е тежко увреден от корпоративен и политически натиск, съчетан с непрозрачна концентрация на медийна собственост и разпространителски мрежи". Виждате ли взаимовръзка между тези две тенденции?

- Първо искам да кажа колко съм щастлив да се обърна към Вашите читатели чрез Вашия уважаван вестник. Най-важно тук е за какво сме, а не толкова срещу какво сме. Ние сме за прозрачни медии, които точно отразяват какво става в страната и по света, за да могат българските граждани да стигат до собствени решения в условията на демокрация. Ако гражданите нямат точна информация, не биха могли да вземат правилни решения. Печатните и електронните медии трябва да информират безпристрастно и коректно, което понякога е проблем в България. Затова е важно да има прозрачност за собствеността на медиите. Трябва да се знае кой притежава медиите и кой задава дневния ред. Най-големият напредък, който може да започне да се случва тук в тази сфера, е прозрачността. Медиите трябва да са отворени към обществото, за да знае то кой ги управлява. Много важно е никой да не се опитва да влияе във взимането на решения за бъдещето на страната, така че ние, като чуждо правителство, никога не бихме искали да казваме на българските избиратели какво да правят, въпреки че сме приятели, партньори и съюзници. Затова ролята на медиите е много важна - защото избирателите не могат да вземат добри решения, ако нямат на разположение всички факти. Това се отнася и до социалните медии. Сега при новите технологии има много по-свободен обмен на информация, достъпът е много лесен и евтин, фактически безплатен, и отново често няма информация кой стои зад някои от тези медии. Става прекалено лесно да се разпространява невярна информация, нарочно или не, и това е проблем. Ние не сме за цензура, за правителствен контрол, за лицензиране на медии, защото подкрепяме свободния пазар, но е проблем понякога, когато невярна информация се разпространява толкова лесно.

- Социалните медии са непрофесионални, но знаете ли кой стои зад професионалните медии в България?

- Не, не знам. Но по-важно е българското общество да знае. Струва ми се, че това ще започне да се случва, защото има силна нагласа сред българите и някои ръководители да преодолеят този проблем. Надявам се да видим по-голяма прозрачност.

- Също пред сенатската комисия Вие казахте, че "върховенството на закона засяга всеки аспект на нашите отношения с България. Тъй като корупцията все още е широко разпространена в България, сме обнадеждени от някои положителни технически и законодателни стъпки и ако бъда одобрен за поста, се ангажирам да работя, за да помогна на българите да се справят с тези тежки предизвикателства". Няколко Ваши предшественици се постараха да упражнят натиск върху българските власти, но както виждате днес, проблемът си остава. Какво възнамерявате да правите, за да постигнете по-осезаеми резултати?

- Най-важното нещо, което правя и ще продължа да правя, е да подкрепям усилията на българите, и в частност на българските законодатели и ръководители да постигнат напредък в тази много важна сфера. Всички са съгласни и никой не оспорва, че е много важно да има такъв напредък. Но въпросът е как? Аз самият се питам как да бъда полезен, но съзнавам, че решението е преди всичко в ръцете на българите. Признаваме, че имаме такъв проблем и в нашата страна, както и в други страни, повече или по-малко. Не е целта да правим класации, а да си отговорим какво да правим. В момента тече сериозен дебат. Публично и в частни разговори уверявам, че искаме да бъдем полезни на България чрез техническа помощ или чрез нашия опит. И да кажем ясно и на българската общественост, че продължаваме да подкрепяме напредъка в тази област.

- Има ли казуси, които представляват специален интерес за САЩ?

- Не бих казал, че имам предвид отделни казуси, а говоря за общия климат, който би насърчавал инвестициите, а от там и създаването на работни места. Това би стимулирало българската икономика. Инвеститорите би трябвало да имат доверие, че могат да разчитат на защита в условията на върховенство на закона и прозрачност. Мощни американски компании вече инвестираха в България, което показва, че имат доверие, но съм сигурен, че ако системата продължава да се подобрява, ще има още по-голям интерес от страна на инвеститорите. Така че това не е въпрос само на принципи и закони, а засяга и икономиката, парите, работните места и благоденствието на хората в България.

- Знаете ли американски компании, които не смеят да дойдат в България заради корупцията?

- Не знам такива конкретни случаи, но нашите компании се придържат към стриктни правила и американските закони, които се борят с корупцията, и също така работят усилено в сферата на корпоративната социална отговорност. Общността на бизнеса е убедена, че корупцията е проблем, по който работата трябва да продължи, за да се насърчат инвестициите в страната.

- Такива усилия за насърчаване на инвестициите са правени много пъти, но по-видими в медиите са резултатите от военното, а не от икономическото сътрудничество между двете страни. Когато посетихте България за първи път през 1991 г., Вие помогнахте за започване на диалог по сигурността и военен обмен. Имате ли амбицията сега да засилите образа на Америка в България като икономическа суперсила и как би могло да стане това?

- Това е една от най-важните ми задачи. Но не като пратеник на суперсила, а просто за изграждане на икономическите отношения между двете страни. Искам да дойдат повече американски инвеститори, да създадат работни места, за да станат заплатите и печалбите по-конкурентоспособни. А и както всички знаем, България е в Европейския съюз. Евросъюзът е по-многолюден от САЩ и също е икономическа суперсила. В нашите преговори за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) вярваме, че обединяването на двете гигантски икономики ще допринесе за създаване на работни места и стопански растеж. Мисля, че по този начин САЩ могат да имат засилено присъствие, за да могат фирми да дойдат да инвестират, не само в ЕС като цяло, но и по-конкретно в България, като се има предвид качеството и таланта на работната сила и изобилните природни ресурси. Също така ще работя за насърчаване на българския износ в САЩ.

- Ако ТТИП е толкова полезен за икономическите отношения между Европа и Америка, защо преговорите се водят потайно? Какво не бива да знае обществото за бъдещия договор?

- Публично не се преговаря за който и да е договор. Очевидно всички участващи страни имат демократично избрани правителства, всички имат процедури за одобряване на договорите чрез парламентите, а депутатите носят отговорност пред своите избиратели. Освен това преговарящите се консултират публично с представители на бизнес организации и профсъюзи. Но не е възможно всяка клауза да се обсъжда публично. Така не става. Но мога да кажа, че накрая ще има демократично споразумение, обществото ще има възможност да го види. САЩ, Еврокомисията и страните членки ще разяснят какво означава това споразумение. В този смисъл договорът няма да бъде таен, ще бъде публичен. Просто няма как да бъде показан от първия ден на преговорите.

- А по въпросите за ГМО и шистовия газ ще бъде ли публичен?

- По тези въпроси няма да има споразумение, ако 29-те държави в преговорите плюс Европейския парламент не постигнат общо съгласие. Това са 30 участници и ако няма общо съгласие, няма да има споразумение. Работим за компромис и се надяваме да го постигнем, така, както постигнахме подписването на Транстихоокеанското търговско споразумение, което се надяваме да ратифицираме до края на годината. Това е продължителен процес и всички разбираме, че преговорите по ТТИП ще продължат няколко години, така че няма защо да се бърза. Но аз съм убеден, че обединяването на двата пазара ще бъде полезно за всички, включително и за България, която ще получи достъп до повече инвестиции и възможности за износ.

- САЩ подобриха значително отношенията си с Иран, а България по традиция не го разглежда като заплаха за своята сигурност. Защо НАТО продължава да изгражда в Европа своя противоракетен щит срещу Иран, освен ако не е предназначен за друго?

- Системата не е предназначена да спре потенциално нападение само от Иран. Иран е една потенциална заплаха. Отношенията между САЩ и Иран се подобриха след постигането на споразумението за прекратяване на иранската програма за ядрени оръжия, това е голяма крачка, която ще подобри отношенията и в други области. Ние смятаме,че Иран изпълнява задълженията си относно прекратяване на разработването на ядрени оръжия и евентуално балистични ракети с дълъг обсег. Но Иран има голям потенциал в разработването на ракети с малък и среден обсег, което поражда тревога. Друга причина, която кара някои страни в НАТО да настояват за изграждане на противоракетния щит, е случващото се в Близкия изток. За жалост, наблюдаваме нестабилност, засилване на ролята на фанатици и терористи, традиционни правителства губят контрол над обстановката, районът става много несигурен, и то съвсем близо до Европа и страните от НАТО. А ние не можем да кажем със сигурност дали ще има, или няма да има заплаха за страните от НАТО, като се има предвид продължаващата несигурност в Ирак и Сирия. Разработването на такава отбранителна програма ще отнеме години. Не бива да стоим и да изчакваме да видим какво ще стане, а трябва да сме готови за всякакви предизвикателства. Системата за ПРО бе адаптирана и променена частично след преговори с Русия, която изразяваше безпокойство от нейното изграждане. Русия и сега не е доволна, но системата няма никаква техническа способност да засегне стратегическия потенциал на Русия. Противоракетният щит е предназначен да посрещне заплахи само от посоката на Близкия изток. Ние смятаме, че е по-добре да имаме тази система сега, а не когато възникне нужда от нея и бъде прекалено късно да се възпре тази заплаха.

- Твърдите, че не разглеждате никаква друга заплаха, освен откъм Близкия изток?

- В този случай да.

- Да се тревожим ли за бъдещето на НАТО, като наблюдаваме президентската кампания в САЩ, където един от водещите кандидати (Доналд Тръмп) разглежда алианса като "отживелица"?

- Първо, аз работя за президента Обама, който бе избран от американския народ, и представлявам него. Затова не мога да коментирам какво казват кандидатите за президент. На предстоящата среща на върха на НАТО във Варшава Обама ще потвърди думите си, че НАТО продължава да е необходима организация, способна и ефективна - дори след края на Студената война, - защото дава сигурност в променливата среда в района и света. Изключително важно е страните членки да имат твърда гаранция за колективна отбрана и взаимопомощ в случай на потенциално нападение. Ако някой си е мислел, че след края на Студената война заплахите и войните ще са отживелица, че не се нуждаем от военна отбрана, сега знаем, че това е погрешно виждане. От наша страна имаме потвърден ангажимент да работим заедно с всичките си съюзници. Заплахите могат да бъдат всякакви, включително и неконвенционални. Да вземем за пример мигрантския натиск. Наложи се кораби на НАТО да се намесят в Егейско море, за да помагат за спасяване на бедстващи хора, защото положението бе извън контрол и още е такова. Моето лично мнение е, че бъдещето на НАТО не е поставено под въпрос. Не по служебно задължение, а така мисля, че НАТО укрепва в момента и ще имаме положителни резултати за всички страни членки.

- Защо САЩ се отнесоха толкова сдържано към "Ислямска държава" и защо оставиха Русия да играе по-забележима роля в борбата срещу нея?

- Ние се отнасяме много сериозно към този трагичен конфликт и в хуманитарен аспект отдавна сме най-големият донор за подпомагане на бежанците. Отдавна се опитваме да обединим демократичните опозиционни сили в Сирия, а във военен аспект извършихме хиляди въздушни удари по цели на терористите в Сирия. Може би въпросът е защо не изпращаме сухопътни сили на терен. Президентът Обама каза, че това няма да разреши конфликта, и второ, че не можем да го разрешим само ние. Държавният секретар на САЩ Джон Кери работи много усилено с руския външен министър Сергей Лавров и с други европейски министри, за да се сложи край на конфликта заедно с ООН. Но за жалост сирийският режим ни отказва хуманитарен достъп, отказва да води реални преговори за обединяване на страната. Нашият ангажимент е много активен, но се опасявам, че процесът на нормализация ще отнеме още време. Последиците се усещат от Турция, Гърция, България, от всички страни в района, където се насочва мигрантският натиск.

- Как гледате на руската намеса?

- Никоя интервенция досега не сложи край на конфликта. Насърчаваме Русия да продължи да играе важна роля не само в политическия процес, но и да направи всичко възможно, за да повлияе на сирийския режим да седне на масата за преговори и да спре нападенията над мирни жители. Руснаците могат и трябва да направят повече. Никой не може да се справи сам, трябва да обединяваме силите си, защото провалът не е допустим вариант, като се има предвид каква човешка катастрофа и нестабилност би предизвикал.

- Руският президент Владимир Путин каза неотдавна при посещението си в Атина, че натискът от САЩ и ЕС не е позволил на България да изгради своя дял от газопровода "Южен поток", и затова Москва е трябвало да се откаже от проекта. Знаем, че имаше натиск от Еврокомисията, но имало ли е натиск от Вашингтон върху българското правителство?

- Първо, е важно да подчертая, че Русия прекъсна проекта. Така че руснаците трябва да обяснят причините за това решение, а не ние. Никой друг, включително и България, не би могъл да вземе окончателно решение за прекратяване на проекта. Ние не се обявяваме срещу който и да е проект, а сме за диверсификация на енергийните източници, за да се намалят политическите и икономическите рискове. Българското правителство бележи значителен напредък в това отношение и ние подкрепяме развитието на местни източници - например разработването на находища за природен газ в Черно море, - създаването на интерконектори между България и нейните съседи Румъния, Сърбия и Гърция. Искаме България да получава природен газ от Каспийско море, от LNG терминал (за втечнен газ) и разбира се, от Русия - никой не говори България да спре вноса си от Русия. Нека да има конкуриращи се възможности. Видяхме, че в страни с добра диверсификация цените паднаха, както се случи в Литва. А тук много хора се питат защо цените на енергията са твърде високи.

- Втечнен газ от САЩ ли предвиждате да внася България?

- Може, ако бъде успешно изграждането на частен LNG терминал в Александруполис (Гърция), към който България изрази публично интерес да участва. Молекулата на природния газ навсякъде е една и съща. Ние започваме износ на втечнен газ, защото имаме излишък в добива, и някой ден, след много години, това може да се случи - България да купува американски втечнен газ. Ако на границата си получи природен газ на по-добра цена, би могла да го купува.

- Президентът Обама определи интервенцията в Либия през 2011 г. като своя грешка. Нима не трябваше САЩ да подкрепят своя съюзник Франция, чийто президент тогава Никола Саркози пръв нареди бомбардировки в Либия?

- Няма да обяснявам думите на президента, той е мой началник, но ми се струва, че са адресирани и до съюзниците: ние колективно допуснахме грешка в Либия. Доказателство е днешното състояние на страната във всеки аспект. Въпросът не е дали трябваше, или не трябваше да се намесим, а да намерим по-добър начин да помогнем. Важното е лидерите да могат да признават грешките си, всеки прави грешки, включително и държавните лидери, важното е да се поучим от тези грешки.

- България бе участник в операцията. И тя ли сгреши?

- България бе член на коалицията, както и САЩ бе член на коалицията, намесила се с цел да подобри положението. Но не стана така. Разбира се, това не означава повече да не опитваме да полагаме усилия за подпомагане на гражданско население в беда. Разбира се, че не можем да се дистанцираме, не можем да откажем да спасим живот, да стабилизираме ситуацията. Но както и примерът в Сирия ни показва: трябва да бъдем предпазливи, защото резултатът може да не е този, който желаем.