:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 441,022,757
Активни 250
Страници 6,926
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Историята не е точна наука

Калин Донков
Поради нехайството ми да поддържам писателски архив, изхитрих се, когато се пресетя за нещо, да търся в интернет стари публикации - от себе си и за себе си. Това е пълно с изненади, обикновено ровиш за едно, а намираш съвсем друго. Но винаги нещо излиза, кога от полза, кога просто за куриоз. Тези дни се натъкнах на текст от известен днес колега (не го познавам, мисля, че сега работи в чужбина), в който, припомняйки случки от миналото, споменава и мен. Не ме вълнуват такива позовавания, цял живот съм си гледал името във вестник, пък и не всяко споменаване в печата е непременно за добро. Но тук намирам свидетелство за въпросите, за терзанията и протестите, които носим в себе си десетилетия и които, както ще се окаже, никога не получават отговор, не намират потвърждение и лек. Това е знание трагично, до което достигаме късно - и по-добре, че е така.

Било е на среща със студенти по журналистика. Говорили сме за публицистиката, за истината и за документа, за нравствените проблеми на автора, когато разкрива действителни сюжети и съдби. Въртял се е разговорът около поредицата "Частен случай", както и около онези теми в живота на обществото, за които не се намират автори с перо и кураж да ги разискват. Имал съм, наистина, две-три такива срещи. Приемах трудно, защото дарбата ми да говоря пред хора е, меко казано, позорна. А и аудиторията респектираше, много от младите колеги, които помня от тогава, по-късно станаха гръбнакът на новата българска журналистика. Имаше куп въпроси, а беше време, когато въпросите служеха и за отговори. Ето един такъв въпрос, който ме връща толкова назад. Цитат:

"Колега попита:

- Какво е липсвало най-много на българина в историята му?

- Справедливост - каза Донков, без да се поколебае."

Виждате ли? Без да се колебае! Значи било му е на устата на Донков. Просто не е сварил Донков да напише, когато е трябвало. Тогава темата не предизвикваше такава съпротива, както днес. Всеки, който променя общественото устройство, го прави с претенцията за върховна справедливост. И най-малкият намек, че справедливостта не се случва в действителност, извиква ръмжене, а понякога и откровено озъбване. Но какво пък, това също е причина да се пише. Писането за справедливостта е също вид справедливост - пак толкова насъщна и пак тъй оскъдна. Справедливостта и истината са две необяснимо трудни теми, понякога непостижими за цели поколения хора на перото.

Опитвам се да прочета онзи въпрос с тогавашните си очи. Споменава се историята и вероятно това е дало бързина на отговора ми. Безочливата към българите история на ХХ век измъчваше съзнанието ми и десетилетия ме изпълваше с несъгласие и възмущение. Липсата на справедливост към борбите, идеалите и страданията ни, към храбростта и победите, винаги ми се е струвала варварска и цинична. Бях наясно, че това е съсипало националния характер, сринало е високи национални ценности, компрометирало е вярата в устрема и саможертвата, в честната кауза, в общите добродетели и в заслуженото с труд и вдъхновение бъдеще. Инстинктът на оцеляването периодично взема връх и поглъща стремления, идеи и прозрения за утрешния ден, каквито всеки народ неизбежно топли под сърцето си.

Травмата от тази неправда изветрява бавно и неохотно и душата на българина не се научи да я съизмерва с неправдата в своя отделен човешки живот, нито да прегърне борбата за лична справедливост като своя-собствена свещена борба. Внушено му е, необяснимо, но трайно, че такава борба винаги е колективна, че самата справедливост е колективна и че всякакви негови усилия да я добие (или раздаде!) в единствено число са авантюра и недомислие. Самото натъртване върху колективността обезсърчава препатилия в колективното време гражданин. Вероятно този отказ от лично право за справедливост, от претенцията и борбата за нея е в основата на това натежало от неправди наше общество. (Друг въпрос е какво значи отказ от справедливост: дали човек се отказва, или са му я отказали!) И така:

Разгул на корупцията и препродажба на основни човешки права.

Отнемане на равенство на всички нива и във всички области на живота.

Имитационно правосъдие и двусмислено, негодно законодателство.

Несъизмеримост между принос и преуспяване.

Безнаказаност за престъпления и наказване на добродетели.

Организирано лансиране на бездарници и превъзнасяне на простаци.

Генерално разминаване между законно и морално в обществото.

И всички други неправди (Господи, аз ли да ви ги изреждам!), които се втвърдяват като норми и между които животът се търкаля сякаш в улей и никога няма да се отклони към доброто, към честното и прекрасното. Те генерират цинизма, който отравя българския делник и българската душа. Цинизмът е черната енергия, която разрушава целия ни свят и обезсмисля пориви, въжделения и надежди. Съзнанието, че всичко е напразно, е гибелно за огромни маси от градове и села.

И една българска особеност: чувството за всеобща, повсеместна, дебнеща отвсякъде несправедливост измъчва гражданина, понякога без да приема образ, име и адрес. То е, което опразва страната и прокужда цвета на новите поколения по света. Тя наднича отвсякъде: от работата, от съдилището, от попрището, от бъдещето, от залъка, от... съдбата. Това е по-непоносимо, отколкото конкретната, състояла се вече житейска неправда. Тази безлична, тази повсеместна, тази непременна несправедливост сломява гръбнака на хиляди. Странното е, че тя потиска и хора, които са се справили, преборили, преуспели. Неправдата, дори победена, оставя черен знак върху дните им. Познавам такива мъже. Когато са честни, те са вътрешно неутешими. Борците (защото има и борци, нали!) най-често са горди, но сурови, по-често мрачни, отколкото засмени. Щастливи в това тъжно царство са само рицарите на неправдата. Усмивките им ни гледат отвсякъде. Те са ведри, хищни и позитивни. И недосегаеми...

И няма кой поне да регистрира едно НПО "Справедливост за всеки"!

Как просто и без запъване съм отговорил тогава. Справедливост? Да, справедливост. Не достига? Да, не достига. В историята? Да, в историята. Но в коя история, братя, там е въпросът. Кой да ни каже тогава, че и в тая, която предстои...

Но пък и затова историята не е точна наука. Може да се получи различно. Може да е сияйна и славна. Може да е трудна и горчива. Както я направиш. Докато е в ръцете ти. Едно не трябва да забравяш, че тая история, която ти твориш или която попиляваш, не е твоята история. Тя е историята за децата ти, за човечеството след теб. Затова, когато докосваш историята, не бъди безгрижен. Имай и съвест, момче!

Частна колекция
Папа Жан, "Ужасът от разпадането"
25
6531
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
25
 Видими 
09 Юни 2016 19:54
09 Юни 2016 20:04
корупция
препродажба на човешки права.
отнемане на равенство
имитационно правосъдие
двусмислено, негодно законодателство.
несъизмеримост между принос и преуспяване.
безнаказаност за престъпления
организирано лансиране на бездарници
разминаване между законно и морално

И всичко това, може ли да бъде доказателство и аргумент на заглавието и основната теза, че историята не била точна наука?
Или аз не съм го разбрал нещо, тоя текст?
09 Юни 2016 20:44
Разбира се уважаемият Калин Донков спада към онези люде дето са наричани живи архиви и са почитани от родовата памет. Което не означава, че историята не е точна наука. Друг е въпросът, че тази наука се манипулира за груби партийни цели от разни пишман-историчаре...
09 Юни 2016 20:50

Щурчо,
не бъди толкова самокритичен...
----------
Сайтът на Генек
09 Юни 2016 20:53
Внушено му е, необяснимо, но трайно, че такава борба винаги е колективна, че самата справедливост е колективна и че всякакви негови усилия да я добие (или раздаде!) в единствено число са авантюра и недомислие.


Напълно съм съгласен. Само изводите ми липсават. Истинските, честни, достойни изводи.
09 Юни 2016 20:57
Щурчо,
не бъди толкова самокритичен...

А, напротив.
Нема проблем да си кажем кривиците.
Но журналистите не разбират от История, щото е друга Вселена...
09 Юни 2016 21:07
Калин Донков!
09 Юни 2016 21:21
Опитвам се да прочета онзи въпрос с тогавашните си очи. Споменава се историята и вероятно това е дало бързина на отговора ми. Безочливата към българите история на ХХ век измъчваше съзнанието ми и десетилетия ме изпълваше с несъгласие и възмущение. Липсата на справедливост към борбите, идеалите и страданията ни, към храбростта и победите, винаги ми се е струвала варварска и цинична. Бях наясно, че това е съсипало националния характер, сринало е високи национални ценности, компрометирало е вярата в устрема и саможертвата, в честната кауза, в общите добродетели и в заслуженото с труд и вдъхновение бъдеще. Инстинктът на оцеляването периодично взема връх и поглъща стремления, идеи и прозрения за утрешния ден, каквито всеки народ неизбежно топли под сърцето си.

Травмата от тази неправда изветрява бавно и неохотно и душата на българина не се научи да я съизмерва с неправдата в своя отделен човешки живот, нито да прегърне борбата за лична справедливост като своя-собствена свещена борба. Внушено му е, необяснимо, но трайно, че такава борба винаги е колективна, че самата справедливост е колективна и че всякакви негови усилия да я добие (или раздаде!) в единствено число са авантюра и недомислие. Самото натъртване върху колективността обезсърчава препатилия в колективното време гражданин. Вероятно този отказ от лично право за справедливост, от претенцията и борбата за нея е в основата на това натежало от неправди наше общество.

09 Юни 2016 21:49
Разгул на корупцията и препродажба на основни човешки права.

Отнемане на равенство на всички нива и във всички области на живота.

Имитационно правосъдие и двусмислено, негодно законодателство.

Несъизмеримост между принос и преуспяване.

Безнаказаност за престъпления и наказване на добродетели.

Организирано лансиране на бездарници и превъзнасяне на простаци.

Генерално разминаване между законно и морално в обществото.
09 Юни 2016 21:54
Тоя папа Жан защо е копирал Мунк?
Натисни тук
upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f4/The_Scream.jpg
10 Юни 2016 00:06
автора
***
10 Юни 2016 02:56
Калин Донков - .
Човешко написано, дано още много от същото.
10 Юни 2016 03:03
"Тоя папа Жан защо е копирал Мунк?"

В Уикипедията пише, че "според Папа Жан, неговият стил (на Папа Жан) наподобявал Рембранд".
10 Юни 2016 07:01
Разгул на корупцията и препродажба на основни човешки права.

Отнемане на равенство на всички нива и във всички области на живота.

Имитационно правосъдие и двусмислено, негодно законодателство.

Несъизмеримост между принос и преуспяване.

Безнаказаност за престъпления и наказване на добродетели.

Организирано лансиране на бездарници и превъзнасяне на простаци.

Генерално разминаване между законно и морално в обществото.


Тези неща май бяха причината да бутнем социализма.
10 Юни 2016 07:52
Калин Донков
Те са ведри, хищни и позитивни.


— Винаги ми се е виждало странно… — поде Док. — Качествата, които ценим у човека — доброта и щедрост, откритост, честност, разбиране и чувство, — всички те съпътствуват неудачите в нашата система. А ония черти, които презираме — нетърпимостта, алчността лакомията, низостта, егоизма, — те са пътят към успеха. И макар хората да се възхищават от стойността на първите, те всъщност обичат плодовете на последните.
10 Юни 2016 08:41
Г-н Донков, !
Така е - настоящето определя историята (от/миналото)! Ако съществува справедливост в настоящето, излишна става тя за отминалите времена!
10 Юни 2016 11:35
Супердобро , но и много тъжно и тревожно , г-н Донков !
10 Юни 2016 11:41
Тези неща май бяха причината да бутнем социализма

Само го побутнахме..., и на негово място наследниците му построиха мутризъм, огледален образ. "От трън, та на глог", казал народът ни.
10 Юни 2016 11:58
Което не означава, че историята не е точна наука.


Ми не е точна наука. Историята се пише от хора, а хората не са безпристрастни машини. Дори да събереш всички документи и гледни точки за даден период (което е просто абсурдно), няма как да направиш обективна оценка.
10 Юни 2016 13:37
Друг е въпросът, че тази наука се манипулира за груби партийни цели от разни пишман-историчаре...

Признат грях - половин грях
10 Юни 2016 13:48
Разгул на корупцията и препродажба на основни човешки права.

Отнемане на равенство на всички нива и във всички области на живота.

Имитационно правосъдие и двусмислено, негодно законодателство.

Несъизмеримост между принос и преуспяване.

Безнаказаност за престъпления и наказване на добродетели.

Организирано лансиране на бездарници и превъзнасяне на простаци.

Генерално разминаване между законно и морално в обществото.


Тези неща май бяха причината да бутнем социализма.[/quote]

Значи Калин Донков разправя за история (преди 9-ти), ти сега за преди 10-ти. И кога ли ще се говори за липсата на справедливост сред 10-ти?
10 Юни 2016 15:30
Няма несправедлив исторически резултат. Крайният продукт в настоящето е точна сметка на нашата дългосрочна инвестиция в историята. Наш автопортрет. Писали я криво. Ако огледалото и обективът са били криви и тя ще е крива. Писали сме я криво, защото така сме искали, така сме нагласяли фотосесията с фотошопа. В най-новата ни история несправедливо е това, например, че Рузвелт и Чърчил просто ни продадоха на Сталин. Добре, де, ама Сталин го няма отдавна, а ние пак криво си пишем тая история. Даже и тука историята на автора, който инак харесвам, е точно такава каквато е тая, от която се оплаква. Тази чудовищна несправедливост я няма, а има абстракции. Без примери история не се пише и коментира. Защото историята за нас е това, което ни харесва, а не това, което е. А на нас ни харесва чалгата, мускулите, Слави. Не ни харесва слабости, предателство, грешки, срам. А нашата история винаги една такава - бабаитска, с насукани мустаци, само юнаци и самодиви бродят из нея и главно несправедливост. За да има справедливост и истина, трябва да ги обичаш повече от автопортрета си, правен на сергиите по морето с разните му там ретро и хипер костюми и в четнически костюми по възстановки на Априлското въстание и Опълченците на Шипка.
10 Юни 2016 16:57
Историята не е точна наука

Л.Д. Ландау е казал: "Науките се делят на естествени, неестествени и противоестествени".

А математиците се дуят: "И една свръхестествена - математиката".
10 Юни 2016 17:33
Идеята на написаното е съвсем друга и не зная защо някои наблягат на историята като предмет за изучаване.

Но нека и аз да кажа малко за историята като наука. В България, при изучаване, историята винаги се е разбирала като факти, дати и събития, които трябва да се научат, запаметят. Затова и изучавалите в университет история, не се ценят. Какво от това, че някой знае за едно или друго събитие, та нали всеки може да намери информация в интернет? И в резултат, историците са с най-голям проблем да си намерят работа.

В Англия е съвсем друго. Историците се учат да разсъждават. Да анализират данни, факти за да стигнат до заключения. И като изненада за повечето форумци, ще кажа, че в Англия историците са търсени и биват назначени на работа в най-различни институции. Диплома от университе по история е престижна диплома.
11 Юни 2016 17:06
Историята е, да се знае какво е било - и какво станало след това. Какви са били причините за дадено събитие - и резултатите от него. Проблема е, че много неща са унищожени - липсват - като доказателства и факти от миналото. Не само за историята, засягаща българските земи - а и по цялата планета. Месопотамия, дн. Йордания, дн. Либия, Сирия, Южна Америка, Китай и т.н.

Но понеже тия неща не засягат ежедневието, то се и струват на повечето хора - безсмислени, и нямащи значение.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД