Руският президент Владимир Путин се намеси неочаквано в гражданската война в Сирия, при което промени в своя полза хода на конфликта, при който "Ислямска държава" (ИД) губи все повече територии, финанси и влияние. Сега Кремъл е обърнал също така поглед към друга близкоизточна страна, която от няколко години тъне в хаос - Либия. И тук също има сблъсък между Путин и западните сили, което много напомня сирийската история. Западът се опитва да подкрепя редица бунтовнически групи да постигнат "демократично правителство", макар и с ислямистки уклон. В същото време Русия подкрепя твърдолинеен либийски военен, който действа като диктатор, а ИД се намира между тези две враждебно настроени страни. Те обаче засега борят джихадистите предимно с остра риторика и по-малко с помощта на оръжието.

В момента отново изглежда, че



Западът губи и при този конфликт.



Подкрепяното от него ново "правителство на националното единство", което се настани в една военноморска база в столицата Триполи, представлява всичко друго, но не и демократична власт. То едвам успява да запазва своята цялост, като в случая е защитавано от ислямистката коалиция "Зората на Либия", която включва в себе си бивши бойци от "Ал Кайда" и други доста интересни персонажи. Освен това тази "защита" се осигурява за сметка на това, че т.нар. "умерени ислямисти" методично и постоянно узурпират институциите на правителството, което бе създадено и се подкрепя именно от Запада и ООН. Всичко това се прикрива с общи приказки, уверения и ръкостискания, които маскират продължаващата жестока борба за власт между различните либийски групировки. Те на практика нямат нищо общо и се придържат към различни гледни точки какво трябва да е бъдещето на Либия.

В същото време в източния град Тобрук избраният парламент на страната - Палатата на представителите, която все повече се отдалечава от това да представлява истинската власт, именно благодарение на намесата на "Зората на Либия" в политическия процес, постепенно преминава под опеката на все по-влиятелния генерал Халифа Хафтар. Именно той командва новата либийска армия, която вече контролира почти цяла Източна Либия, което значи голяма част от петролните полета и който най-важното вече се ползва с пълната подкрепа на Русия. Според някои медийни съобщения Кремъл вече е подпомогнал Хафтар, като напечата 4 милиарда либийски динара, които дойдоха след петролни доставки за различни страни. Освен това руските усилия спомогнаха да се обединят действията на Централната банка в Тобрук с Централната банка в Триполи. Тоест Путин помага на бившия военен от времето на сатрапа Муамар Кадафи да създава нови държавни институции, които действат паралелно с тези в Западна Либия. А като се има предвид богатството и военната мощ на източната част на страната, генерал Хафтар може да разчита на това, че в средносрочна и дългосрочна перспектива той постепенно ще получи шанса да завземе всичките легитимни държавни органи на властта в цяла Либия. И както в Сирия, така и тук



няма никаква необходимост от открита конфронтация



между подкрепяното от Запада правителство в Триполи и поддържания от Русия изток на страната. И двете страни могат да продължат да се правят, че просто въоръжават своите съюзници, и даже да изпращат свои спецчасти за борба с джихадистите, чиито основни сили се намират в град Сирт - родното място на Кадафи. В момента либийските военни, лоялни на правителството в Триполи, започнаха голяма офанзива срещу джихадистите и вече се сражават по улиците на този град, като е само въпрос на време джихадистите да бъдат победени и там. Особено след като те са притискани и от бойците на Хафтар от изток.

Това, с което се занимава руският президент, всъщност е добрата стара политика на разделянето на сферите на влияние, както беше по времето на Студената война. Но Западът сега не иска да участва в тази добре позната "игра". Той или отказва да признае тази нова реалност, или просто не е в състояние да се противопостави и да попречи на Владимир Путин да увеличи своето влияние в Близкия изток. Администрацията на американския президент Барак Обама, която в момента най-вече е заета с това какво наследство ще остави, няма да позволи да бъде въвлечена в либийската ситуация. А тези европейци, които положиха най-големи усилия за свалянето на Кадафи през 2011 г. - Великобритания и Франция, са заети със собствени проблеми. В Обединеното кралство всички очакват със затаен дъх референдума за това дали страната ще остане, или ще напусне ЕС, а във Франция в момента ври и кипи заради противостоянието между президента Франсоа Оланд и французите, които се обявяват срещу неговата трудова реформа.

Най-тревожният момент за Запада в тази ситуация е фактът, че ако стратегията на Путин успее и в Либия, то той



ще привлече на своя страна



все повече съюзници в Близкия изток, което неминуемо ще засегне стратегическите интереси на САЩ и Европа. Те и без това постоянно губят влияние над традиционните си партньори в региона през последните години. Милитаристките, автократичните и чисто светските диктатури, които традиционно бяха поддържани от западните сили, видяха по времето на т.нар Арабска пролет колко слаби може да са тези съюзници. Обществеността и лидерите на Запада открито и постоянно подкрепяха демократичните въстания и новоизпечените лидери срещу стария ред. Путин и Русия, от своя страна, никога не демонстрираха подобни чувства и остро критикуваха промените. Те решително подкрепиха своя съюзник Башар Асад в Сирия и сега подкрепят подобно развитие на ситуацията в Либия. Египетският президент Абдел Фатах ал Сиси също много напрегнато следи ситуацията и скорошните му визити, както и постоянни срещи с представители на Русия, показват, че и той вижда накъде духа вятърът.

-----------------------------------------

Азим Ибрахим* - научен сътрудник на университета в Оксфорд и професор в Института за стратегически изследвания към армията на САЩ. Има докторска степен от университета в Кеймбридж и неведнъж се е срещал и консултирал различни световни лидери в сферата на политиката. През 2010 г. попадна в списъка на 100-те водещи мислители в света, според версията на Европейския социален аналитичен център.