Желанието на хърватите да имат висококачествено, адекватно на съвременните условия образование, разбуни духовете в най-новата държава, членка на ЕС. Населението настоява за бърза промяна на учебниците и програмите, които са безвъзвратно остарели, а властта в Загреб се бави и протака изпълнението на одобрената вече стратегия за мащабна реформа, която ще обхване предучилищното, началното и гимназиалното образование.

Страхът от провал на реформата изкара десетки хиляди хървати по улиците в началото на юни на най-масовия протест в страната след обявяването на независимост преди 25 години. Демонстрации се състояха едновременно в 13 големи града в страната, а към тях се присъедини и хърватската диаспора в цяла Европа. Само в столицата Загреб демонстрантите бяха поне 30 000. Протестите са организирани от гражданската инициатива "Хърватия може по-добре", която обединява около 300 неправителствени и профсъюзни организации. Освен че искат незабавна пълна промяна на действащите в момента учебни програми, хърватите настояват политиката да не се намесва в образованието, каквито опити се правят в последните седмици. За следващите дни са планирани нови, още по-мащабни демонстрации.

За необходимостта от осъвременяване на учебните планове се заговори преди няколко години, но едва след влизането на Хърватия в ЕС преди три години властите решиха сериозно да се заемат с тежката задача да изготвят стратегия за промяна на образователната система. Предишното левоцентристко правителство на премиера Зоран Миланович разработи стратегията, която беше одобрена от парламента през октомври 2014 г., а практическата й реализация започна миналата година. Реформата цели учениците да получат познания и умения, необходими им бързо да се приспособят към съвременния начин на живот и да са конкурентоспособни на пазара на труда. Прилаганите в момента програми се базират на методология, използвана масово преди десетилетия -



в училищата се преподават само "сухи" факти,



без да се дава възможност на учениците да изкажат лично мнение, да направят анализи на поднесената информация, да участват в дискусии и др. Реформата по-ясно ще определи какво се очаква от учениците; ще бъде засилена ролята на учителите и на образователните институции. Предвижда се преподавателите да имат възможност да проявят повече креативност при поднасянето на учебния материал и в комуникацията с децата, като значително да бъдат намалени административните и бюрократичните им задължения. Новите учебни програми трябва да бъдат създадени така, че да повишат грамотността на учениците; да развият основни умения за учене през целия живот и да обвържат образованието с потребностите и интересите на учениците, на обществото и икономиката.

Основна задача за изпълнението на стратегията и разработването на новите програми, които да се приложат в предучилищните групи, основното и гимназиалното образование, е възложена на специално сформирана експертна група от 7 души, които бяха избрани чрез проведен конкурс. Те трябва да подберат, систематизират и



отсеят най-добрите от многобройните предложения



за промяна на образователните програми, които постъпват от стотици експерти, учители, родители, религиозни и граждански организации и др. Всичко това се прави при голяма прозрачност, както е вписано в одобрената от правителството стратегия за образователна реформа.

Дори и след смяната на властта в Загреб през януари, когато управлението на Хърватия пое десноцентристко коалиционно правителство, експертната група продължаваше успешно да работи. Подготвяната реформа се ползва с огромната подкрепа на населението, за което образованието е от първостепенно значение за бъдещето не само на децата им, но и на цялата страна. За първи път образователна реформа получава подкрепата на гражданите, на профсъюзите и на работодателските организации, отбелязват местните медии.

С встъпването си в длъжност новият министър на образованието Предраг Шустар заяви подкрепа за реформата в образованието. Единомислието между назначените от предишните управляващи експерти и настоящото правителство обаче продължи само до края на май. Тогава ръководителят на експертната група Борис Йокич и колегите му подадоха оставки, тъй като не са съгласни с решението на парламентарната комисия по образование и науката в екипа им да бъдат включени още 10 души. Те приемат това като



политическа намеса в работата на експертите



Йокич обясни, че назначаването на тези хора, при това без да са минали през процедурата за подбор и необходимия конкурс, е напълно неприемливо и е вид политически натиск. "Не се нуждаем от хора, които да ни контролират, цензурират и да ни връщат назад в тъмните времена... Подобен подход при взимането на решения е наследство от бившата комунистическа система и ние отказваме да се съобразим с това", заяви Борис Йокич.

Министърът на образованието Предраг Шустар прие оставките на Йокич и колегите му, което неминуемо ще доведе до забавяне на образователната реформа и няма да може да се реализира първоначалният план за експериментално въвеждане само в някои училища на нова програма през учебната 2016/2017 г. Това е и една от причините хиляди хървати да излязат на улиците с искане да не се протака повече изключително належащата реформа в сферата на образованието. От гражданската инициатива "Хърватия може по-добре" настояха за оставката на Шустар. Нейни представители обясниха, че имат още две искания. "Настояваме депутатите да отхвърлят заключенията на парламентарната комисия по образование, която реши нови 10 души да бъдат назначени в експертната група. Второто ни искане е парламентът да приеме резолюция, с която да определи образованието за национален приоритет", казва Ели Плавшич от "Хърватия може по-добре".

Протестите на хърватите за по-добро образование се провеждат на фона на изключително нестабилната политическа ситуация в страната. Лидерът на основната партия в управляващата коалиция Хърватска демократична общност и вицепремиер Томислав Карамарко се оказа принуден да подаде оставка заради съмнения за корупция. А вчера трябваше парламентът да гласува вот на недоверие на кабинета на премиера Тихомир Орешкович.