:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,231,034
Активни 108
Страници 19,987
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Едно стихотворение, невинно до доказване на противното

Калин Донков
Позвъниха ми от една банка. Всъщност не от самата банка, а от нейно име. Банката ще издаде антология с любовна поезия и съставителят искаше разрешение да включи "Незабрава". Стихотворенията в тази антология ще се използват безплатно, а авторите ще получат екземпляр от изданието. Както се пее в една хубава песен от далечното минало, "този трик не е нов". Чрез такива издания банките си правят пиар, имидж трупат, рекламират се, а чрез рекламата печелят пари. Правят пари, а се стискат да платят нещо на поетите. Участвал съм в десетки антологии, почти всеки път даром, но този път отказах. Никога не съм се препитавал от стихотворения, друг е моят поминък. Домъчня ми и за поетите, за поезията. Всеки ще получи за труда си в тази антология: самият съставител, редакторът, художникът, коректорката, дизайнерът, печатарят. Само поетите - не. Инак "Незабрава" отдавна се възприема като общонародна собственост, всеки разполага с нея както намери за добре. Възползвах се, че този път ме попитаха, та да ги отрежа.

Ако въобще е мислимо човек да изпитва смесени чувства към стихотворение, точно такова стихотворение е "Незабрава". Отнасям се към него предпазливо, готов и на светла, и на горчива тръпка. Потиснат съм, че така внезапно и завинаги се откъсна от мене, но както трябва да се очаква, отдавна съм простил.

Написах "Незабрава" в една неземно красива есен, може би последната есен на младостта. След чистката в телевизията ме бяха сложили в черния списък, не помислях дори да търся работа, разхождах се в парка и "съчинявах" стихове. Бродирах гората между Полиграфическия комбинат и Семинарията, завивах после към къпалните, понякога изпивах чаша кафе във "Феята" - без да преставам да търся "думичките" и без да им се наситя. Помня, че в онзи ден безуспешно се борих с едно кратко стихотворение, от което ми се въртеше само някакъв неясен образ и от което в края на краищата се отказах, или по-скоро го оставих да дойде - когато само си реши. Помня, че пак се отбих на "Феята", поседях, погледах тихата златна градина отвъд булеварда и когато си тръгнах, стихотворението наистина ме намери, само че не беше онова,което чаках, беше "Незабрава"...

"Незабрава" идваше бавно, "събирах" го по пътеките в гората няколко дни.

Разхождах се и опитвах да не мисля за него, нищо не записвах, понякога забравях отделни стихове, но се утешавах, че не са били важни. Когато го подредих и завърших, все пак го разположих на чист лист в бележник без корици. Видя ми се дълго и "бавно", с неприсъща за мен стъпка. Звучеше ми някак тържествено, не любовно и съвсем не страстно. Някакъв дистанциран, разумен поглед към любовта, в която човек трябва да очаква всичко ("всеки жребий") и - да го приеме. Това не беше "моето" любовно стихотворение, но иначе го биваше. Включих го в книгата "Внезапна възраст". След няколко години Тончо Русев написа песента. "Незабрава" си избра собствен път, различен от своите братя и сестри...



И днес мисля, че песента ми отне стихотворението



Превърна го в нещо различно, оголи го, опрости го. Така, впрочем, става и с други стихотворения, когато ги обръщат в песни. За мен поезията е твърде многопланова, с много значения. За всеки читател едно и също стихотворение може да звучи различно. За кого - радостно и светло, мажорно. За кого - елегично, скръбно, меланхолно. Някого ще окрили, другиго ще натъжи. Доброто стихотворeние е в известен смисъл универсално. Човек го разстила върху душата си и тогава то получава своя завършен образ: последен щрих, нюанс или каквото там се сетите. Музиката е един вид тълкувание, композиторът я втъкава в стихотворението и то вече става еднозначно - тъжно или весело, закачливо или кахърно. Това по принцип ме прави въздържан и съм донякъде доволен, че песните по мои стихове се броят на пръсти. Добре поне, че са хубави...

Не мога да скрия, че и като песен "Незабрава" е радвала душата ми. Хората я харесват и днес, близо четири десетилетия след появата й. Сигурно има защо. Малко песни живеят толкова. Всякакви епизоди на всенародната любов помни това стихотворение. Това не украсява особено живота на автора, освен ако не е болнав от суета. Но ако славата не го възбужда, всичко се разминава без последствия.

Тончо Русев ми звънна в студена, вълча вечер. Беше люта и гладна зима, зима на спряно парно и обидна трапеза. "Бързам да ти кажа - рече Тончо, - че до Националната художествена галерия уличен музикант свири "Незабрава". Като ме видя, отлепи акордеона от гърдите си, усили звука, разцъфна - сякаш да ме поздрави. Щастлив съм, че видях един човек да изкарва хляб с нашата песен. Затова ти се обаждам, да се зарадваш и ти." Почувствах се, може би единствен път, горд с "Незабрава". И в онези безмилостни години тя се справяше добре.

Иначе горчилки и неприятности - само да искаш. Крадоха я, крадоха я тази хубава песен, както се краде хубава мома. Вкараха я и в кръчмите, естествено. (Един дори бе отворил кафене "Незабрава" в "Банишора", но докато се ядосам, кафенето фалира.) Пиратството бе доходен занаят в онези години, които току-що споменахме. Изпати и стихотворението. И книгата също - имам такава стихосбирка, "Незабрава", първото ми томче избрана лирика с цял куп рисунки на Светлин Русев. Нея си я хареса една възрастна поетеса. Неизвестно защо също си кръсти стихосбирка "Незабрава". Подлудиха ме колеги и редакции: защо съм позволил това? Та можел ли съм да я спра? Бяха такива времена: лява ръка - десен джоб. Изглежда жената бе решила, че с това заглавие сбирката й ще се продава по-успешно. (Мисля, че не позна.) Не си мръднах пръста да се разправям. Никога не е късно да станеш за резил...



За групичка писачи без въображение "Незабрава" служи за нещо като компромат



Когато искат да захапят поета и няма какво друго да измъдрят, уж случайно споменават, че негови стихотворения се пеят на песни. Това според тях сигурно е осъдително или поне злепоставящо. Понякога дори само небрежно подхвърлят: "Незабрава"... И клатят глава. Сякаш авторът бракониерства с перото си в някакъв резерват. Или е продал сребърния сервиз на баба си. Обикновено това са поръчкови текстове и не трябва да разстройват поета. Търсят петна в поезията, както се търсят петна в биография. Поръчкови петна ги наричам аз. (Щом търсят, ще намерят. Поетът не е слънце, но и той понякога завъжда петна.)Та "Незабрава" е от този вид петна. Едно невинно стихотворение, което извиква предупредително сумтене. И понеже имам правило да не се нервирам на рецензенти, нервирам се на "Незабрава", не на песента - на стихотворението. Или дори на книгата! Но все отнякъде ще се яви повод да прощавам...

Поетесата Виолета Христова ме запозна със симпатична двойка: "Чуй какво ще ти кажат тези хора..." Тези хора преди много години в една книжарница искали (поотделно, не се познавали тогава) да си купят "Незабрава". Но книгата била само една! И те излезли от затруднението по напълно приказен начин: като не можели да разделят книгата, оженили се и живели (досега!) щастливи... няма да ви кажа колко години. Какви може да ги забърка една книга!

На автора остава само да пледира невиновност...

 --------------
21
11575
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
21
 Видими 
16 Юни 2016 21:26
Невиновност? Поетът е винаги виновен - най-напред пред себе си. После пред жената. И все нещо не е додал на народа...
------------------
Сайтът на Генек
16 Юни 2016 22:13
Добро!

Стихотворението също.
17 Юни 2016 00:40
В картините на големите майстори всеки квадратен дециметър е самостоятелна картина и понякога в някой фрагмент се крие ценността на цялата картина. От есето на Калин Донков бих си изрязал последния абзац. Стига ми!
17 Юни 2016 01:21
Щом си има свой живот, при това ярък, много енергия е вложена в стихотворението.
17 Юни 2016 04:44
Творбата си е творба. Петнистата хиена и братовчедка и, или Господ, или Дарвин ги е измислил. Приятно.
17 Юни 2016 08:50
Калин Донков

Целувай дълго глътката резлива,
безсмъртната любов из нас разлива,
Не можеш дълго, е до гроб тогава,
сърцето този празник заслужава.


17 Юни 2016 08:51
Налей ми вино в чаша тънкостенна
и приседни с усмивка неизменна.
Любима, ти навярно имаш право:
сърцето свойта участ заслужава.

И някак си привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещнеш, или слава -
сърцето този изпит заслужава.

Целувай дълго. Глътката резлива
безсмъртната любов из нас разлива.
Не можеш дълго? Е, до гроб тогава!
Сърцето този празник заслужава.

Далеч от теб или навеки с тебе,
спокоен ще дочакам всеки жребий.
Сърцето всеки жребий заслужава.
Но не забрава, ах, но не забрава...
...................................................

- и за статията, и за стихотворението !
17 Юни 2016 09:29
Еди ден от този свят ще си отидат старите поети и като че ли с тях и всичко човешко и земно. И светът ще стане просто тъп. Дотогава ще се радваме на малките късчета истински живот.
17 Юни 2016 16:31
Един ден от този свят ще си отидат старите поети и като че ли с тях и всичко човешко и земно.
Но ще остане Едвин Сугарев.И той поет,с извинение.
17 Юни 2016 17:49
Дорис 16 Юни 2016 22:13
Добро!

Стихотворението също.

Да, хубаво е. Заинтригува ме и го потърсих в "мрежата".
Търсачката ме заведе ето тука:
https://www.facebook.com/StanciaPisatel/posts/484565124888740

Та на тази уеб-страница (StanciaPisatel) и следващото стихотворение е хубаво.
Не е от Донков, но е добро.

МИРЯНА БАШЕВА
ТЕЖЪК ХАРАКТЕР
Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.


Никога не съм знаел от кой е, чувал съм песента преди сигурно 30 и повече години...
18 Юни 2016 04:13
Боев, от мен мерси, не мога да свържа текста с песен, за съжаление. Страхотно подредени букви от г-жа Башева!
18 Юни 2016 05:22
https://www.youtube.com/watch?v=5dE0M8ky8ZM
18 Юни 2016 05:25
Тука даже е по-добро:
https://www.youtube.com/watch?v=1KLi4-vsNQE
18 Юни 2016 05:30
А тука виж даже НЛО‌ каккво са нагласили:
https://www.youtube.com/watch?v=f2LcwiN4QXU
18 Юни 2016 20:09
>>><<<
Целунати от Бога са тези двaмата, ...
18 Юни 2016 20:09
>>><<<
Целунати от Бога са тези двамата, но понеже постепенно разбрахме, че няма Бог,
нека бъдат целунати от мен - слънчо, а и от всички, които ги обичат.
19 Юни 2016 01:49
Благодаря Боев. Чудно е как съм пропуснал да слушам тази песен досега. Сигурно защото ми е празно между ушите
19 Юни 2016 09:56
"Бог е мъртъв!" - Фридрих Ницше
.......
Ницше е мъртъв! - Бог
20 Юни 2016 00:07
В момента, в който престанеш да мислиш за любов(та), се замисляш за смъртта....
21 Юни 2016 21:54
https://www.youtube.com/watch?v=uVGlRP3p1KI

Беше време когато не се гледаше телевизия а просто се живееше.
Следващото още по докосващо душата.

https://www.youtube.com/watch?v=NyPB4Q6Ja_E

Душата е арфа. Стиховете изливат чисти чувства от нея като ромоленето на ручейче. .

Поклон за стиховете.
22 Юни 2016 02:54
Поздравления за поета Калин Донков!!!!! Аз в момента пиша от таблет....;-)
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД