Ако Европа остане без Великобритания и Турция, ще го дължим на Германия.

Британците се готвят да гласуват за Брекзит (излизане от ЕС), защото са недоволни от засилващата се федерализация на Европа под германски контрол. Популярният вестник "Сън" обобщи страховете на простолюдието в редакционна статия: "Ако останем (в ЕС), Великобритания ще бъде погълната за няколко години от неспирно разрастващата се доминирана от Германия федерална държава."

Турция пък усети, че губи европейското си бъдеще, след като Берлин я върна в миналото й чрез резолюцията за признаване на арменския геноцид. Без благословията на Германия портите на ЕС няма да се отворят за нея дори само като безвизов пътник за кратко гостуване.

В новата европейска конструкция България трябва да определи навреме с кого ще бъде - с центростремителните или с центробежните сили, - за да не се окаже там, където не иска да бъде. Поставя се на изпитание основният въпрос, по който се спори от началото на европейското изграждане:



Какво искаме - повече или по-малко Европа?



Което ще рече: федерална Европа или Европа на нациите? За англичаните спорът ще приключи лесно, като се върнат към островния си инстинкт да са наблизо, но не съвсем в Европа. Те имат предвидимо поведение още от Хенри VIII насам. Няма такава европейска спойка, която да ги държи здраво свързани с континента. Щом са могли да отхвърлят католицизма, за да си уредят текущи вътрешни проблеми като развода на краля, колко му е да разхлабят и без това хлабавата европейска идея. Те си спомнят с нелоши чувства "блестящата изолация" през ХIХ в., защото я свързват с процъфтяването си през Викторианската епоха. Разликата е, че вече не са световна империя, но по-обидно им е да служат за изграждане на чужда империя, какъвто им се струва Евросъюзът.

Само десетина години след влизането си в ЕС Маргарет Тачър тропаше по масата и настояваше: I want my money back (Искам си парите) - с което си извоюва изключението да си връща непохарчената за британски нужди част от вноската в общия бюджет. Последваха и други изключения за британците от общите договори, така че да не участват нито в еврозоната, нито в Шенгенската зона. Напоследък се обявиха срещу предвидената в Лисабонския договор служба на европейския прокурор и дори повдигнаха въпроса дали са длъжни да се подчиняват на решенията на Европейския съд за правата на човека. По всички техни резерви



интересите им се разминават с интересите на България



Ако всяка държава харчеше от европейските фондове само своята вноска в ЕС, какъв щеше да бъде смисълът на общия бюджет - да издържа еврокрацията ли? Ако целта на България бе да не участва в общите политики - включително в еврозоната и Шенгенската зона - не трябваше въобще да подписва Присъединителен договор с ЕС, където тези клаузи за нея са задължителни, а не изключения под линия. Ако не започне някой ден да ни надзирава европейски прокурор, как нашите управляващи ще научат разликата между усвояване и присвояване на европейски фондове? И като не вярваме в родното правосъдие, да изгубим надежда и за европейска справедливост ли - нали съдът в Страсбург е последната инстанция, на която разчитат българите? Още много въпроси могат да се зададат, за да си отговорим накрая: "Дейвид (приятелят на Борисов) ни е скъп, но Меркел (приятелката на Борисов ) ни е по-скъпа."

Вярно е, че тя накара ЕС да сключи на 18 март неизгодна сделка с Реджеп Ердоган, като с цел да намали имигрантския натиск направи компромис с базови европейски принципи. Но се поправи. С резолюцията за арменския геноцид от 2 юни отвъртя на турския президент такъв неочакван шамар, какъвто напоследък си е позволявал само руският президент Владимир Путин. Ситуацията бе описана най-откровено от посланика на ЕС в Турция Хансьорг Хабер (германец от турски произход), за което плати с поста си. Злополучното споразумение и неговия безславен край той обрисува с пословицата "Започнаха като турци, свършиха като германци", чийто еквивалент в България е



"Тръгнали като аслани, върнали се... (мани, мани)"



Половин Европа вече е признала арменския геноцид (България го направи с половин уста, като осъди "масовото изтребление" на арменци), но решението на Германия има особена тежест по две причини: първо, Германия е била съюзник на Турция през Първата световна война, знаела е много добре какво става в Анадола, но си е мълчала, защото е трябвало да поеме част от вината. С резолюцията си от 2 юни тя се покая за греха си със 101-годишно закъснение. България също е била съюзник на Турция, но не само не си е мълчала навремето, а е спасила арменските бежанци, оцелели в кланетата. В този смисъл можеше много по-достойно в ново време да признае фактите, а не да показва традиционното си международно безгръбначие.

Втората причина за тежестта на германската резолюция е, че Меркел не се уплаши от негативната реакция на голямата турска диаспора в Германия, на която разчиташе Ердоган. Точно обратното, тя даде възможност резолюцията да бъде внесена по инициатива на депутат от турски произход и си осигури подкрепата на останалите 10 негови сънародници с турски корени в Бундестага. Те избраха съвестта с риск за спокойствието си, като само дни по-късно получиха смъртни заплахи и бяха поставени под засилена охрана.



Между Германия и Турция зейна пропаст,



в която първа може да пропадне България, ако поради обичайната си неопределеност продължи да стои разкрачена отгоре й. Бойко Борисов неведнъж е твърдял, че "слуша и изпълнява правилните решения на канцлера Меркел". Сега обаче загуби или слуха, или езика си, защото мълчи, сякаш нищо не се е случило. България не трябва да избира между Европейския съюз и Османската империя, тъй като вече е направила този избор. Но тя сякаш свиква с ролята си на периферна държава и предпочита да участва като декорация в големите европейски дебати.

Изправена пред риска първа да пострада от мигрантска вълна, ако гневният Ердоган реши да отмъсти на Германия, тя получава много слаба европейска солидарност. По нищо не личи, че се старае да я засили. Вместо да приеме нееднократните предложения от Франция и други държави в ЕС за общи европейски гранични патрули, тя тръгна да агитира НАТО да задейства клаузата за колективна отбрана.



Срещу кого? Срещу друг член на НАТО, каквато е Турция?



България трябва да се приготви за дълго смразяване на отношенията между Германия и Турция, а това означава между Европейския съюз и Турция, която за наша утеха още не е негов член и вероятно скоро няма да бъде. Признаването на арменския геноцид не може да се отмени. Веднъж направено, остава завинаги. Затопляне на отношенията може да настъпи само след като си отиде Ердоган, който реагира на резолюцията на Бундестага като на лична обида. Но той не бърза да си ходи и даже възнамерява да укрепи властта си, като превърне Турция в президентска република.

Тронът му може да се разклати от собствената му погрешна политика по отношение на съседните държави в Близкия изток и спрямо кюрдите в Югоизточна Турция. Той успя да развали отношенията си почти едновременно със Сирия, Иран, Израел, Русия, САЩ и ЕС, като сега всички чакат сгромолясването му. Но от провала му България не може да спечели нищо, защото бежанската вълна от Близкия изток ще излезе от всякакъв контрол и дори може да добави големи маси кюрди поради разрастване на гражданската война в техните земи. След Ердоган положението би овладяла само армията, която той натика в ъгъла, но евентуален военен режим едва ли ще се интересува от европейските ценности. В най-добрия случай ще повтори съдбата на Египет, където от демокрацията се възползваха преди всичко ислямистите, а след това се наложи държавата да се върне към светско управление с помощта на военните. Поставен под двоен натиск отвътре и отвън,



Ердоган ще се опита сам да изведе страната си от кризата



и няма да си тръгне доброволно. Решенията навън са по-прости и постижими, стига той да преглътне гордостта си. Турски дипломати се стараят да направят първия пробив с Израел. Възможно е още този месец да постигнат споразумение за нормализиране на отношенията, защото Израел вече се извини за убитите през 2010 г. деветима турски активисти на кораб, каращ помощи за блокираната Ивица Газа. Сега остава само да се уточни размерът на компенсацията.

Ако Ердоган последва примера на Израел и се извини за сваления през ноември м.г. руски изтребител в Сирия, като добави и съответната компенсация, може да смири гордостта и на Путин, който няма други претенции към него. Първият реверанс е налице, защото изпрати любезна поздравителна телеграма в Кремъл на 12 юни по случай Деня на Русия. По-трудно ще му бъде с Германия и САЩ, но на първо време би могъл да върне тихомълком посланика си в Берлин, както и да подвие опашка пред американците по стар ориенталски обичай, като си запази правото да не ги харесва.

В цялата тази международна бъркотия България трябва да запази преди всичко националната и европейската си ориентация, защото лесно може да бъде забравена и изхвърлена от набиращото сили вълнение около толкова влиятелни на континента държави. Но заплесната по своите нескончаеми кримисериали, тя дори не дава вид, че забелязва какво се случва около нея. Нещо повече, предлага сама да влоши положението си. Българска парламентарна делегация начело със зам.-председателя на Народното събрание от Реформаторския блок Иван Иванов се разходи тези дни до Швеция, за да смае домакините си с нестандартна идея: България да засели обезлюдените си села с бежанци. За което Европа заедно с Турция може да й каже само едно: Ашколсун! А признателните поколения ще учат след много години по история, че някога по тези земи са живели български заселници.