|
Понаслагахме кавички, защото заявената тема на "дебато-диспута" - "Крахът на световните империи. Новият световен ред и старите предизвикателства" обещаваше гръмък и фундаментален футуристичен анализ.
Оказа се нещо по-семпло - свободен и неангажиращ моабет преди излъчването на "Понеделник сутрин" - френско-грузинската копродукция, режисирана от Йоселиани.
Не че беше лошо и така.
На два-три пъти монолозите приемаха карнавалност и скокливост, характерни за изявите на Батето Славков, но за наше патриотично задоволство трябва да отбележим, че Батето не би загубил при участие.
"Аз ви говоря ей така, все едно си приказваме в кухнята"
- призна по едно време маестрото Йоселиани; то това признание винаги е симпатично при доказания творец.
Шимон, който е родом от СССР като Симеон, започна с увод как през 1979 осъществил исторически скок - рипнал от съветската империя право в Йерусалим. И досега живеел там - усещал се 100%-ов израелтянин, но принадлежал на две култури. По-късно той разви становището си за агресията на палестинския в частност и ислямския изобщо свят към страната му, като наблегна на мнението си, че в основни линии тази агресия е предизвикана от завистта на същия този свят към благоденствието и цивилизацията на Израел и Запада. В тази връзка Симеон-Шимон похвали България за твърдата й позиция в поддръжка на САЩ и евентуалното съвместно нападение над Ирак.
Йоселиани също засегна извънредно актуалната тема за Ирак, като не пропусна да похвали арабите, че измислили цифрите, но пък сами не можели да направят и един пирон. Сетне се позамисли и рече, че може би и биха могли да направят пирон, което изобщо не е проста работа - е - да си правят пирона тогава...
Присети се за оръжието им и се запита реторично
откъде им идва оръжието - от Америка и Европа им идвало!
Първо ги въоръжаваме, а после им викаме - ха разоръжавайте се, почуди се големият творец на световните политически нрави, и си отговори сам - за пари е работата, за пари и за нефт.
Доколкото става дума за империи, то за Съветската такава беше главно думата. Двамата гости изразиха увереност, че империята газела талантите, и не им давала развитие, затова талантите бягали на запад.
Йоселиани и Черток тъй сторили.
Уви, идеологическият ботуш се заменял на запад с нещо като икономически ботуш, защото като речеш да правиш изкуство, ти трябват пари. А пари дава богатият, пък той невинаги е културен. Или не е точно тъй културен, както се ще творецу.
Тия неща обаче не заинтересуваха особено публиката, щото тя си ги знаеше.
"Културата е способността да не притесняваш хората, защото те вече са притеснени от факта, че съществуват." - дефинира изведнъж Йоселиани, с което напомни на дошлите, че майсторът може да каже и важни работи, ако не се пъне да анализира глобалната политика.
Сетне обаче творецът заби към Шпенглер и "Залеза на Европа", като не пропусна една иронична закачка към родината ни, че и тя е "вече в Европа". Демек ще залязваме.
Гаче сега сме в зенита си.
"Вступайте, ребята, в Европу" -
на няколко пъти натърти грузино-франкът, влагайки в това доза примирено неодобрение. "Европа е и фашизъм, и франкизъм, Европа е и Мусолини..." Маестрото особено накълва де Гол, който влязъл в Париж като освободител, но всъщност англо-американците му направили път да мине...Великите сили и империи бяха развенчани от г-н Йоселиани безапелационно. Най-вече Франция и Русия, вероятно поради факта, че там е направил и реализирал филмите си майсторът, та е опознал двуличната им същност отвътре.
Но кулинарията на Франция похвали.
Руската империя и съветския й аналог той разби на пух и прах. Неговото възмущение най-вече се стовари върху руската православна църква - както преди векове, така и сега. Особена опасност според Йоселиани бил Путин в църква със свещ. "Тържеството на християнската църква е като тържество на комунизма" - допълни той. Самата Русия била изопачила християнството, и освен това го била приела през 11 век едва. После показа здрав грузински патриотизъм, и упомена как Грузия още в 3 век станала християнска.
Ала не задълба темата за съвременна Грузия,
към която бе насочен. Не осветли и гражданската война на Звияд Гамсахурдия, както и нейните координати в сакралния топос на отлежалото християнство.
За абхазците в Грузия, които са нещо като чеченците за Русия, не рачи да упомене изобщо.
Моята неореалистична памет ме върна към един познат - абхазки поет - Александър Бардодим (1967-1992), който се завтече да си освобождава родната Абхазия от грузините преди десетина години. И грузините то отгърмяха през 1992 г., още преди първия бой на младежа.
То никой не е застрахован от имперски рефлекси, хем и малък да е; и англичаните, и руснаците, и сърбите, и грузинците, че и у нас дреме нещо - да не дава Господ да го видим очи в очи.
Никоя империя не се бие в гърдите, че е империя, дори съветска да е.
По време на олимпиадата в Москва през 1980 г. лозунгът на олимпиадата,
"За антиимпералистическа солидарност, мир и дружба"
будеше изумление у някои неподковани гости на мероприятието. Те плахо подпитваха: "Как за антиимпериалистическа...че нали СССР е империя?"
Всъщност абхазецът Саша Бардодим беше член на поетичния Орден на куртоазните маниеристи, чийто Велик магистър - поетът Вадим Степанцов, е от малкото, които не се свенят да си нарекат империята империя. То Орденът принципно толерира известна естетическа наглост. Ето как написа Степанцов в шедьовъра си "Империята":
Сутрин, слънцето целувайки,
пак перата дръзко перя аз,
и летя - орел-врабченценце,
в небесата ти, Империйо.
И оглеждам ти пространствата,
и ти плувам в атмосферите.
Ах, обичам те, Империйо.
Да, обичам те, Империйо.
Нам лепяха ни колонии
там ермоловци, ермаковци...
В Адигея и в Полония
чужденци моряхме всякакви.
Ширна се като съзвучие
руската велика нация
ала почна революция
и след туй - асимилация.
Рус се смеша със туземците
и се кръсти Есесерия.
Ах, обичам те, Империйо.
Да, обичам те, Империйо.
....
Бяхме радостни зверюги, а
днес сме хлъзгави рептилии.
Но те любя пак, Империйо -
кът на мрак и на насилие.
Днес си гнусна и загазила -
цивря аз като момиченце,
докат' зяпам твойто залезно
и обречено величие.
Ей с компютрите, с роботите
тичат немчета, япончета...
Шнапс ще кръкнат и с кикотене
ще те доразпарчетосат те.
...
Ха! Така ли! Дрън-дрън ерина!
Я прости ми туй неверие!
Аз обичам те, Империйо!
Да, обичам те, Империйо!
...
Дето грозни патки пакаха,
днеска лебеди протягат се.
А девойките ни сладки са -
и отпред, че и отвсякъде!
Както в столицата джиткам си,
с кеф и гордост пак потупвам днес
ту киргизка с кръгъл лик или
пък грузинка кръглодупеста.
...
Юношите мислят, справят се!
Младежта прилежно учи се.
К'вото трябва, ще направиме!
К'вото стане, ще получиме!
А ще се получи, вервам аз -
нова, весела мистерия.
Ах, обичам те, Империйо!
Да, обичам те, Империйо!
Та и такъв поглед връз империите има.
Инак г-н Йоселиани разви тезата си, че всички руски князе били татари, а това, което е смятано за Руска империя, било Татария. Допусна, че Йосиф Сталин ще е велик за Русия колкото Петър Велики след време, като се забравят репресиите. А накрая каза нещо прекрасно: "Никога не можеш да се върнеш, нищо не е същото." И сподели как татко му така бил свикнал с ГУЛАГ, че когато се върнал от лагерите в Тбилиси, рекъл: "Абе как живеете вие тук, там в лагера беше по-хубаво."
Никоя империя не е същата, хеле тая на живота, но то е друг разговор.
А филмът не е лош.
|