Общественото мнение малко по малко започна да се пробужда. Вярно, че протестът на манекенката от неделя и осмомартенският митинг на сарафовските жени са все още изолирани случаи, но е повече от нищо. Защото извън абонирания за такива протести Владимир Спасов, досега по отношение на войната българите се държахме, така, сякаш не се отнася до нас.

Но щом започнаха да кацат самолетите в Сарафово, се разбра, че тази война може би няма да я гледаме само по телевизията. Не се и съмнявам, че ще последват разкрития как зад женския протест стоят социалистически или комунистически организации. За да се компрометира смисълът му.

Тези жени искат американците да се преместят на военното летище в Равнец. Не съм специалист и не знам технически изпълнимо ли е.

Но знам, че тези жени имат право да се страхуват. На всичкото отгоре никой не прави ни най-малък опит да ги успокои. Като изключим едно вяло изявление на областния управител на Бургас, че все пак се работело по въпроса. Очевидно ефект няма.

Защо се случва това? Защото правителството се държи, като че в държавата е обявено военно положение. Следователно сарафовчани са длъжни да се подчинят.

Властта си въобразява, че като води политика на свършените факти, всички вечно ще си траят. Но не. И трябваше да си извлече поне малко поуки с историята около ракетите СС-23. Очевидно, че министър Свинаров сега няма да може да разставя американските самолети из цялата държава като съветски бойни глави. Но очевидно е, че и бургазлии няма да си траят.

Другият случай - мис Плейбой, увита в националния трибагреник, протестира в името на мира до посолството на САЩ. Отвлеченото послание за "мир изобщо" на този пърформанс никак няма да бъде разбран от сарафовските жени.

Но белким привлече вниманието на по-младите. Поне е по-достъпно - прилича на мис "Мокра фланелка", но пък не е комерсиално. Даже е проява на морал.

Ще се наложи т.нар. лидери на общественото мнение у нас да сверят часовниците си. Досега предпочитаха да обсъждат колко изгоди ще извлече България, като стои плътно до САЩ. Гражданското общество се размърдва и явно не желае да слуша само по колко цента ще изкупят американците иракския дълг.