Улисани във всекидневната надпревара (или "конкуренция", ако предпочитате латинския пред българския език) вече не остава време да се мислим за ценностите, които следваме. Преследвани от окръжаващата бедност достигнахме дотам да приемем, че



ценност е само материалното,



сиреч наличните блага, които можем да си набавим. Цялото ни днешно общество бе построено върху измамната логика на ползата. Отхвърлили лицемерните принципи на една икономически неефективна обществена система, станахме утилитарно общество - общество на ползата, в което единствено ефектът, файдата, има смисъл. Българинът два пъти поред в най-новата си история става жертва на една и съща грешка, повторена огледално. Тоталитарната държава се опитваше да замени с морален пълнеж дефицита на материални наличности, утилитарната държава обяснява моралния си недостиг с материалната ефективност. И двете са невъзможни, защото противоречат на една



базисна аксиома на икономиката,



позната като "гилотината на Хюм". Тя гласи: "от онова което е, не може да се заключи какво трябва да бъде", т.е., че от материалните факти не могат да се правят нормативни изводи, например за принципите, целите, етичните норми на обществото. И обратното, никаква етика и морални правила не влияят на материални процеси като икономическите. Този постулат на великия шотландски философ и историк Дейвид Хюм (1711-1776), изведен в труда му "Трактат за човешката природа" слага начало на модерното икономическо мислене. Едва когато се откъсва от моралните сантименти на религиозните, политически и етични доктрини, икономиката става наука, изучаваща една строго материална област - стопанството. Никога не бива да се забравя, че



икономиката не налага етика,



а бизнесът е само съвкупност от материални размени между хората. А както пише Хюм "разликата между порока и добродетелта не може да се основава само върху отношенията между обекти, нито се схваща от разума". Няма етика, морал и принципи нито едно материално явление. Слънцето не грее, защото е добро. Морето не дави, защото е лошо. Вятърът духа без конкретна цел. И икономиката няма цел - цели могат да си поставят само хората, участващи в стопанския обмен. Вярно е, че всяка икономическа дейност има резултат и ако тя е ефективна, резултатът е печалба, натрупване, капиталово формиране. Но може ли да бъде цел резултатът?



Обществото може ли без идеал,



без цел, поставена извън финансовата прагматика? Етиката, моралните норми и целите на стопанската дейност са извъникономически, те могат да бъдат само идеални и не се диктуват от икономическата рационалност. Никаква икономическа логика не ми налага да си купя "Мерцедес", шапката на Пиер Карден или да плащам за лечението на болни деца. И укоримото и добродетелното потребление на излишъка се определят по морални критерии, които не икономиката, а обществените идеали диктуват. Затова е страшно общество, което не налага морални норми. То не излиза извън принципа на удоволствието. Общество, което не ражда идеални ценности е гнило като дърво, което не дава плодове. Тогава то се изражда и



никакъв закон не може да възпре



нито лидерите, нито аутсайдерите му в стремежа им да достигнат единствения смисъл и цел на това потребителско общество. Потребление на всяка цена - дори ако трябва чрез кражба и грабеж. Преследване на ползата с всички средства - дори ако трябва да пребиеш конкурента с тояга или да застреляш онзи, който стои на пътя ти или посяга на твоето. Така ще е докато ползата е единственият идеал, докато модел за подражание не е нито умния, нито добрия, а човекът, който има, който потребява. Самата държавна власт е прехласната по собственото си потребление. Бюджетът е комай единствената й цел, та не подбира средства да го напълни, готова е да унищожава фирми, да мачка всеки, който й дължи. Не по 2-3, а десетки убийства чакайте дневно, ако нашето потребителско (макар и бедно) общество няма своите принципи и идеали. Икономистите са безпомощни пред тази задача, само



политиците могат да спрат разпада.



Но не празноглавите партийци, а само хора знаещи и умни могат да ни посочат липсващите днес национални идеали. Защото както казва Огюст Комте savoir pour prevoir pour pouvoir - знанието ни помага да предвиждаме и по този начин да влияем. Докато ни управлява не знанието, а инстинктът, прищевките на някоя властваща клика ще си останем първично общество, мотивирано единствено от поривите на дебелото черво.