- Г-н Малинов, как усетихте настроенията сред европейските лидери на първата среща на върха след референдума във Великобритания?

- От референдума мина достатъчно време, а това са опитни политици. Каквото и да са мислили в началото, сега вече всички са много спокойни и излъчват увереност. Общите настроения бих разделил в две групи. Без да споменавам конкретни държави, в първата настроенията са чрез забавяне на Великобритания да се даде шанс както да изясни позицията си, така и да промени резултатите от референдума чрез нова процедура, евентуално предсрочни избори. Да кажем, че в тази група влизат държавите, които искат да оставят вратата отворена. Другите са тези, които смятат, че е излишно да се губи време, че това е процес, който върви във Великобритания от 30 г. и сега просто е дал плод благодарение на грешката на Камерън да обяви референдум по съвсем друг повод. За момента и двете позиции са неофициални, чуват се по-скоро фрази.

- Такива ли ще бъдат официалните позиции?

- В ЕС винаги е имало хора, които са смятали, че членството на Обединеното кралство затруднява развитието на съюза. Целта на Великобритания е в бъдеще ЕС да не се разширява, а дори, ако може, определени (от моя гледна точка) постижения да се върнат назад и да се фиксира един минималистки съюз. Няма смисъл да казваме, че Франция традиционно е водач на тази група, знаете, че в миналото Де Гол налага вето на влизането на Великобритания. В същото време в ЕС винаги е имало и политици, за които присъствието й е полезно, защото освен количество и качество то носи и идея за съюза като много по-освободен и либерален в икономическите параметри и с ясна геополитическа ориентация, каквато страната винаги е имала. Тази ориентация съвпада и с българския национален интерес такъв, какъвто десницата у нас го разбира. Независимо кой каква теза защитава, е важно да се знае, че в момента ЕС е напълно подготвен за Brexit и дори разногласията ми се струват подготвени и дирижирани.

- В смисъл?

- За ЕС е много добре да се оказва натиск върху Великобритания да бърза. Това е естественото положение на нещата и в същото време е добре канцлерът Меркел да казва, че не е необходимо чак толкова да пришпорваме събитията. Това виждам като дирижирано различие. Като обща основа обаче виждам и разбирането, въпреки всички нюанси в изказванията, че това, което ще стане, ще бъде пагубно за Великобритания. Това не е пропагандна теза преди референдума, а е убеденост след него. Няма как нещата да не се влошат. Смята се, че това ще бъде лошо за ЕС като преки последици, но те в никакъв случай не може да се съизмерват с това, което ще стане на Острова. Дори поведението на пазарите спрямо еврото и паунда показват нищожно влияние върху еврото и доста по-тежко върху лирата.

- Кой от двата лагера ще надделее?

- Особеното на първия лагер е, че той няма никакъв, абсолютно никакъв лост да повлияе. Отговорът на този въпрос се крие в самата Великобритания, и то в 1-2 партии. Сигналите, които ЕС праща, трябва да се разчетат от английските политици, които обаче имат тежък проблем с разчитане на сигналите на собствените си избиратели. Разделението на Острова не е на леви и десни, на лейбъристи и консерватори, а е между едни и други лейбъристи, едни и други консерватори и т.н. Това е много тежко разделение и аз виждам неохота да се правят отстъпки дори в говоренето. Виждам, че във Великобритания вратите се затварят. Разбира се, тя може да ги отвори, но само с решителни и бързи действия. В рамките на следващите 3-4 месеца трябва да се покаже воля за обрат. Това изглежда трудно, защото допитването е минало и резултатът е ясен. Затова моят отговор на въпроса не трябва да се обърква с намек, че ЕС може да изпрати някакво послание, което да обърне събитията.

- Колко дълго ще се оттегля Великобритания?

- Слушах речта на лидера на консерваторите, който е от лагера на победилите, както и на други политици и разбрах две неща. Във Великобритания липсва всякакъв план как да започнат преговорите, както и воля да се консумира победата. Чрез оставката си Камерън отказа да изпълни волята на народа, а първите думи на евентуалния му наследник Борис Джонсън бяха, че и той няма да бърза да преговаря. Референдумът мина, а победителите отказват да действат. Това показва, че те са или некомпетентни, което до известна степен е факт, или са били лицемерни.

- Какви конкретни негативни последици за България виждате след Brexit?

- Ако говорим геополитически, България, Полша и Румъния губят истински съюзник, който е основен стълб в рамките на НАТО. Лично на мен ще ми липсва излизането на Великобритания от дебата за външната политика на ЕС, тъй като страната винаги е защитавала бившите социалистически държави от външни за съюза влияния. В същото време аз не отричам негативната роля на кралството, когато става дума за интеграцията на ЕС, опита му да блокира почти всички инициативи, свързани с новите структури за сигурност - основно създаването на европейска армия, успеха на Камерън да намали бюджета на ЕС и т.н. Отговорът дали референдумът ще е добър за ЕС е дългосрочен. Може да се окаже, че след 10-15 г. съюзът е станал по-силен, по-единен, с нови структури за сигурност. Тогава може би ще кажем: добре че беше Brexit, за да ни принуди да направим реформи и да вземем тези смели решения.

В човешки план първо трябва да успокоим българите, че в следващите 2 г., считано от задействането на чл. 50 от Лисабонския договор, когато и да е то, те са в заварено положение и са защитени. Бързо влошаване на правния статут на работещите и учещите в кралството е невъзможно. Опасявам се обаче, че след това крайният резултат няма как да запази сегашните възможности за българските граждани. Това няма как да стане. Смисълът на 90% от целия референдум бе да се ограничи емиграцията. Ако накрая правата и свободите на европейските граждани на Острова не бъдат ограничени, с абсолютно основание гласувалите за Brexit могат да попитат: "Вие за какво правихте референдум? Ние бяхме готови да понесем известни негативи срещу това да ограничите емиграцията, а това не се случи". Тогава ще има не разочарование, а истински взрив. Затова е сигурно, че след време на Острова ще стане по-трудно да се работи, таксите за образование вероятно ще се вдигнат и т.н. Разбира се, ще има реципрочни мерки, британски бизнеси в Европа ще се съсипят. Великобритания ще бъде в много лошо положение, защото ще се изправи срещу 27 държави. Надявам се да не стига до екстремни решения като въвеждане на визи и други подобни щуротии, но при всички положения хората, които тепърва правят бизнес или пък образователни планове в Англия, е добре да направят сметката си, включително и финансова. След 2 г. и нещо условията там ще се променят към лошо за европейските граждани.

- Добре или зле е, че занапред Германия и Франция ще доминират съюза, каквито мнения тук все по-често се чуват?

- Това с доминацията никога не ми е било ясно. Германия и Франция доминират с компетентност и идеи, те не доминират, говорейки неща, които не са верни или са лоши за останалите и добри за тях. Структурите за вземане на решения в ЕС са такива, че Германия и Франция са силно подценени като глас, а са силно надценени по-малките нации и средно големите, каквато е България. Тезата, че Германия и Франция ще доминират оттук нататък, е клише, което е невярно. Те не доминираха заедно и по решението за Гърция например. Може да се каже, че в този казус Германия доминира над Франция. Тя предложи политика, към която се присъединиха Холандия, Финландия, Белгия, Словакия и т.н., като Финландия и Словакия бяха най-свирепи при преговорите. Да, двете заедно наложиха политика за бежанците, която обаче е добра за Италия, Гърция и България. Още не съм видял германско-френска доминация, която да е във вреда на България. Виждал съм отделни грешни ходове, които са били вредни за България, но не през доминация и през гласуване. Надявам се именно чрез Германия и Франция България да реализира енергийната си стратегия, този газов хъб. Великобритания беше голям наш съюзник в тази посока. На английските политици няма нужда да се обяснява дълго какво означава енергийна зависимост и опитите на Русия да използва тази зависимост за други цели.

- По-трудно ли ще се справя Европа с емигрантската криза без Великобритания?

- Не. По много причини тя остана извън този дебат. Държа се безразлично или "леко благосклонно", поемайки съвсем минимални задължения. Великобритания нямаше водеща роля в справянето с емигрантските процеси, затова и точно в този аспект отсъствието й няма да се отрази особено. Емигрантската криза си остава проблем на континентална Европа.