"Тринайсетте гласа на "Новото време" за подкрепа на бюджета струват още 100 милиона лева" - така рече през 2004 г. Мирослав Севлиевски, шефът на тази партия, излязла изпод шлифера на царя. Управляващите тогава придворни на Симеон Сакскобургготски от НДСВ и депесарите отчаяно се нуждаеха от гласовете на нововремци, за да прокарат в Народното събрание планираните държавни харчове за 2005 г. А в замяна хората на Севлиевски и Емил Кошлуков поискаха бюджетът за образование да се увеличи с въпросните 100 милиона. И така показаха нагледно как се прави простичка политическа сделка в родния парламент - ти ми даваш нещо, с което да се хваля пред електората, аз ти давам подкрепата си.



Формата на играта се е променила



през годините, разбира се, но базисните правила остават същите. Подкрепата се търгува повсеместно, всеки божи ден. Само дето сега вече никой не заплашва, че ще свали подкрепата си за конкретен законопроект, бил той и за държавния бюджет. Сега направо плашат, че ще катурнат правителството. Което не е особено трудна работа в наши дни, тъй като основният субект на властта - ГЕРБ, разполага всичко на всичко с 84 депутати. Затова изнудването днес става лесно, бързо и сладко.

Най-изявени на това поприще определено са депутатите от Патриотичния фронт. Националистите станаха пословични с открития и брутален начин, по който налагат приумиците си, особено откакто започнаха да привикват с новата си роля на балансьор в управляващата коалиция след напускането на АБВ. "Е, айде стига сте извивали ръце, де", може честичко да се чуе по парламентарните комисии, когато някой от фронтоваците почне много да се горещи, ако не му уйдисват на акъла. Всъщност от началото на сегашния мандат, общо взето, поне веднъж на няколко месеца съпредседателят на ПФ Валери Симеонов излиза в публичното пространство със заплашителната реплика: "Оттегляме подкрепата си, ако ...". Най-напред беше заради назначения за зам.-министър на отбраната Орхан Исмаилов - човек на бившия депесар и настоящ член на Реформаторския блок Касим Дал. После се премина през цял куп искания, които варираха от събарянето на незаконните ромски постройки в гърменското село Марчево до замразяването на цената на тока. И накрая се стигна до безумните промени в Изборния кодекс за задължителния вот и гласуването в чужбина, както и смешните наказателни мерки срещу бурките и радикалния ислям.



До края на 2015 г. ГЕРБ не взимаха фронта на сериозно



После почна скоростният разпад на мнозинството - най-напред през декември м.г. излезе ДСБ, а през май т.г. и АБВ. И запазването на националистите като съюзник се превърна в императив. Поправките в изборния закон минаха, че и президентското вето върху тях беше небрежно отхвърлено (след като Симеонов пак предупреди за евентуалното си напускане). В средата на юни фронтоваците се похвалиха, че са уредили още 44 млн. лв. за оградата по границата с Турция (която вече струва общо около 150 млн. лв.), а премиерът Бойко Борисов лично разходи с вертолет Симеонов да си разгледа антиимигрантското съоръжение от въздуха. Скоро ще си имаме цял закон срещу носенето на бурки, само и само да не се скърши хатърът на ПФ. И пак заради тях ще наказваме радикалния ислям, макар никой да не е в състояние да каже какво точно означава това. От ГЕРБ - никакви възражения, само услужливо вдигнати ръце "за" и деликатни подсказки какво трябва да се оправи в яко оплесканите фронтовашки законопроекти. И така фразата "Всичко за фронта, всичко за победата" доби нов смисъл в българския парламент.

За разлика от фронта



реформаторите си взеха своето



още при съставянето на правителството. Министерства, агенции, постове и постчета - колкото им душа иска (даже ДПС ги обвини в "преяждане с власт") на цената на 23 депутатски гласа плюс запазеното име на традиционната (остатъчна) десница в България, прикрепено като брошка към ревера на ГЕРБ. И въпреки това ултиматуми не липсваха - било за съдебната реформа, било за антикорупционния закон. Невинаги нещата им се получаваха, но главно по тяхна вина - оставиха се на ГЕРБ и ДПС да ги вкарат в "историческия компромис" за поправките в конституцията, а законодателният опус магнум на Меглена Кунева срещу корупцията щурмува парламента за втори път, след като в края на м.г. събра подкрепа само от хората на Бойко Борисов. Работата е там, че реформаторите вече не могат да имат големи претенции. Проправителствената фракция на блока е едва 13 души, а националистите от ПФ са 17. Да не говорим, че ГЕРБ често се ползва от услугите на БДЦ-НС (14 депутати), а отскоро и на "Атака" (11 депутати). Но дясното си е дясно. Затова Бойко Борисов си къта бившия еврокомисар Кунева. Че дори я направи образователен министър през февруари, след като парламентарната тежест на Реформаторския блок вече се беше стопила почти наполовина. И въпреки че наскоро го постави в крайно неудобното положение да обяснява откъде ще вземе пари за увеличение на учителските заплати - ангажимент, който Кунева пое с лека ръка, без да го пита, без Министерският съвет да е вземал подобно решение или дори да го е обсъждал.

Най-любопитно е



как ГЕРБ приема положението,



в което (все по-) шантавата конфигурация на 43-тия парламент я постави. Според Борисов партията му прави отстъпки, за да съхрани парламентарното мнозинство и стабилността на държавата. "Всъщност сега на никой не му е мила държавата. Всеки си гледа партията и остава аз и ГЕРБ да се гърчим ежедневно под искания", изплака той, докато течеше (и все още продължава) сагата с Изборния кодекс. Но многозначително напомни, че "без ГЕРБ нито една партия или коалиция не може да управлява". Това е положението - всеки в мнозинството държи в шах останалите. И въпреки че ГЕРБ разполага с царя на парламентарната шахматна дъска, не е маловажно как пешките на РБ и ПФ ще изиграят хода си. И с готовност плаща исканата от тях цена, за да задържи властта.