Британският референдум от 23 юни бе началото на края на 43-годишното членство на Великобритания в ЕС. Въпреки че резултатите не са задължителни и вече има подписка за нов референдум, трудно е да си представим, че демократична страна ще отхвърли гласа на избирателите.

Мнозина побързаха да заявят, че това не е краят на ЕС. Но със сигурност е началото на края на ЕС, какъвто го познаваме. А какво следва?

Една от най-трудните задачи ще бъде договарянето на ново търговско споразумение с ЕС. Привържениците на Брекзит се обявиха за споразумения, подобни на тези с Норвегия, Швейцария и дори Албания. Но мнозина експерти вече предупредиха, че това не е толкова просто, особено при наивната презумпция, че може да се договори свободна търговия при отпадане на всички европейски регламенти и на свободното движение на хора.



Бракоразводното дело може да стане напрегнато,



тъй като не включва само въпроса за формата на краставиците, както вероятно би внушил Борис Джонсън - бивш кореспондент в Брюксел, който помогна да се насади сред британците презрението към европейските институции. "Демонтирането" на ЕС не означава само въвеждане на мита и премахване на европейските разпоредби от законодателството (само това ще отнеме повече от две години). Сред ключовите теми са още пенсионните задължения, бюджетните вноски и вноски в различни фондове, представителите на Великобритания в различни институции - от Европейската комисия и ЕП с мандат до 2019 г., до различни финансови институции и европейските съдилища. Паралелно Великобритания трябва да преговоря и за нови търговски споразумения със страните извън Съюза, с които досега е търгувала на база на договореностите на ниво ЕС.

Един важен, но неясен въпрос са правата на около 2 милиона граждани на ЕС, които живеят на Острова - част от тях нямат британски паспорт. Не е ясен и статутът на 1 млн. британци в ЕС. Това ,оказа се, не е уредено в Лисабонския договор. Друга неяснота е дали компании, регистрирани в една страна, ще имат право на бизнес в друга, без нови разрешения и регистрации.

Формално Великобритания ще напусне ЕС, когато 20 от 27-те оставащи страни в ЕС, представляващи поне 65% от населението на Съюза, гласуват за това. Ако в рамките на тези прословути две години няма нов договор на Великобритания и ЕС, нито решение за удължаване на преговорите, тогава една от опциите е Великобритания да се ориентира към правилата на Световната търговска организация, както прави Китай. Това означава британският износ да се облага с мита.

Германия се застъпва за споразумение за асоцииране, което отхвърля норвежкия модел. Експерти посочиха, че може да се ползва моделът на споразуменията за свободна търговия на Перу и Колумбия, които включват и търговията с услуги, както и защитата на инвестициите.

По време на кампанията често се говореше, че Великобритания може да договори статута си по норвежки модел. Такъв опит може да се окаже горчиво разочарование. Норвегия наистина участва на единния пазар като част от Европейското икономическо пространство и нейните компании се ползват от някои права. Но Норвегия не участва в обсъждането на европейското законодателство, което трябва да прилага, съобразява се с правилата за свободно движение - без хора, и прави вноски в европейския бюджет (на човек от населението се падат 85% от средната вноска на ЕС). Със сигурност това е последното нещо, което Лондон иска.

Привържениците на Брекзит изглежда



са подценили един от гръцките уроци



- Брюксел не е склонен на отстъпки, когато трябва да даде назидателен пример на останалите в ЕС. На фона на растящите искания за референдуми и в други страни, Германия и висшите чиновници в Брюксел (а те имат какво да губят) ще опитат да наложат безкомпромисност и на Лондон.

Повечето наблюдатели прогнозираха, че Великобритания може да изпадне в рецесия. Британският министър на финансите Джордж Озбърн предупреди, че Брекзит може да струва на икономиката 6,2% от БВП до 2030 г.

Независимо проучване (на CBI) даде подобна оценка - преди две години то пресметна, че ползата от членството в ЕС е 4.5% от БВП или по 3000 паунда на домакинство годишно. Британците не се трогнаха. Но сега рисковете са по-осезаеми. За все по-вероятната рецесия ще допринесат замразяването на инвестиции и намаляването на доверието на потребителите. Появи се страх, че излизането от ЕС и затварянето на вратите пред имигрантите ще понижи цените на жилищата. Поради т. нар. ефект на богатството, това ще се отрази на разходите на британците. Поевтиняването на паунда в краткосрочен план може да помогне на британския износ, но също така предпоставя риск за инфлацията, който Банката на Англия даде да се разбере, че следи.

Великобритания няма да загуби достъпа си до Единния пазар веднага, а най-рано след две години. Но Ситито постепенно ще започне да губи блясъка си. Макар Великобритания да не е член на еврозоната, Лондон е финансовата столица на Европа именно поради факта, че е част от ЕС. ЕЦБ даде да се разбере, че британската финансова индустрия, която ангажира 2.2 млн. души, ще загуби правото да обслужва клиенти в ЕС, освен ако страната не се присъедини към единния пазар - което привържениците на Брекзит не искат. Освен това много компании (не само финансови, разбира се) могат да решат, че не им е изгодно да останат в Лондон, ако трябва да преразгледат статута на служителите си от други страни от ЕС. А финансовият сектор, но също така и доста по-добрата администрация, както и исторически фактори, са причината



Англия да е страната, привлякла най-много инвестиции в ЕС



Страната ще загуби и поради това, че много компании, които бяха базирали главните си европейски офиси в Лондон заради възможността да развиват дейност на целия континент, ще се оттеглят. Това също води до срив на инвестиции и цените на имотите.

Въпреки че разчита на ЕС за 44% от износа си, Великобритания е най-малко интегрираната страна в ЕС от гледна точка на търговията със стоки (в Централна Европа делът на износа за ЕС е двойно по-голям). Тя има и отрицателен баланс с търговските си партньори от Съюза. Но получава доста по линия на търговията с услуги (включително финансови услуги). Тази асиметрия ще натежи силно на преговорите, тъй като лесното решение, което ЕС може да предложи, ако преговорите се затегнат - споразумение за свободна търговия като това с Канада, не устройва британците. Те имат нужда от договор, който да премахне нетарифните бариери (а това поставя отново въпроса за регулацията на "краставиците"), включва търговията с услуги и защитата на инвестициите.

Въпреки че британският растеж ще пострада, прекият риск от световна рецесия не е голям, тъй като Великобритания дава само 5% от световния БВП. Останалите страни в ЕС също не са силно зависими от британския пазар (обратното е вярно - Великобритания разчита на ЕС за почти половината от износа на стоки и макар да внася повече за отделните страни, това не е толкова фатално. Делът на Великобритания в общия износ на останалите страни от ЕС е 7% през 2015 г., показват изчисленията).

Но финансовият сектор и пазарите са изложени на риск. Това е особено вярно за някои от германските банки и за испанските, които са с най-голяма експозиция към Великобритания.

Брекзит е и първа стъпка за преразглеждане на процеса на икономическа и политическа интеграция в Европа след Втората световна война. Той може да доведе до превес на изолационизма и да послужи като повратна точка в процеса на глобализация.