Мода на деня са съчиненията на тема "краят на Европа" и наистина много има да се каже, всеки от камбанарията на своя занаят и интерес. Ще ни засипе лавина от мрънканици и дрънканици. А каквото имаше да ни обади водещата днес доктрина - онази на отворените общества и Вашингтонския консенсус, - вече го рече г-н Джордж Сорос в словото си пред Европейския парламент на 30 юни, веднага след вота на британците за сбогом с Евросъюза. Каквото се добави към това тронно слово, ще са примери, подробности и плач. Друго е нужно, но липсва - няма решение, няма поне малко убедителни идеи как да обърнем или да спрем центробежните сили, които рушат паянтовата конструкция на обединена Европа. И в словото на г-н Сорос няма решение и нови идеи въпреки заканата му, че няма да дълбае в причините, а търси изход. Изход г-н Сорос така и не посочи, а британците поеха към своя Exit. Може би заради тази безизходица повечето коментатори обобщиха, че г-н Сорос предвещава края на Европейския съюз. Сигурно е така, защото всичките му предложения могат да се обобщят в рецептата



"повече от същото":



повече интеграция на страните в еврозоната, повече власт на централните институции, повече общи фондове, още нови заеми за финансиране на антициклични и стабилизационни мерки срещу финансовата криза, която щял да предизвика британският референдум - поне толкова тежка, колкото кризата от 2008 г. По всичко личи, че тъкмо тази рецепта ще спазват властелините на Европа, събрани в Берлин, за да чертаят новата централна ос в ЕС (Рим-Берлин-Париж) и да заявят, че (пак) ще градят около тази ос Крепостта Европа (die Festung Europa звучи ли ви познато?). Изобщо миналата седмица втърди усещането за уникално слабо ръководство на всички нива и бездарно във всички формати. Не е изненада, че нищожна част от европейците вярват, че "батковците" знаят що творят, а над половината са убедени, че разпадът на Евросъюза е неизбежен. И у нас повечето умници започнаха словесни упражнения на тема



"залезът на Европа".



Гмуркат се на философски дълбини, обикновено споменават Шпенглер и жално подсмърчат по прегарящата "европейска цивилизация". Всъщност тезата на Освалд Шпенглер е "Залезът на Запада" (Der Untergang des Abendlandes) и далеч не на "Европа". А "цивилизация" за него е направо мръсна дума, равнозначна на самия упадък. Наистина има едно разкошно есе, озаглавено "Залезът на Европа", то е от Роберт Менасе и ако всички държавници, европеисти, активисти и пр. умни глави вземат, та прочетат тези стотина страници, количеството глупости ще намалее сериозно. Поне ще им стане ясно, че рецептата "повече от същото" води само до повече от същите резултати. Никой не търси дълбоките (полит)икономически корени на бурените, които пося същата досегашна егоистична политика на "Европа на различни скорости", и тя, току катастрофирала в британския вот, набира нова скорост. Много популярно политикономията на провала е обяснил Бертолд Брехт в незавършения роман



"Сделките на г-н Юлий Цезар"



Обърнете особено внимание на третия том "Триглавото чудовище", който представя една впечатляваща теория и потресаваща драма на триумвиратите. Жалко, че Брехт не е дописал четвъртия том, там е трябвало да каже решението. А може би го е посочил в операта "Възход и падение на град Махагони". Там (противно на очакваното от един "комунист" в представите на нашите свръхдемократи) Брехт дава съвсем проста формула на успеха: след като управниците се провалили с безбройни закони и забрани, отчаяните и гневни граждани отменили всички и въвели само едно правило и само една забрана. Правилото било "Ти можеш!" ("Du darfts!" в смисъл "позволено ти е"), единствената забрана - да нямаш пари (да не работиш или да губиш). Като умуват



от какво умират империите,



политиците стигат до извода, че причината е в егоизма на поданиците, които искат да откъснат от великата централна власт, затова бягат от центъра да си отделят своя мъничка местна власт, а центробежните сили разкъсват мощната някога империя. Според икономистите причината за разпада винаги е в загубата на конкурентоспособност, на жизнена сила, в резултат на егоизма на властващите, които крепят властта си с "лош закон" (dura lex), т.е. с непосилното бреме изисквания, забрани и все повече налози. Империята става все по-скъпа, по-неефективна и по-егоистична, все повече разделя хората, за да ги владее, накрая започва да пречи и губи първо икономическата битка с по-слабите, нецивилизовани, но по-свободни, по-адаптивни и все по-ефективни варвари. Все пак историята на разпада на най-великата Западна Римска империя дава надежда и знаем, че



надеждата идва от Изток



Византия е същата Римска империя, обаче усвоила част от уменията и предимствата на варварите, които владеела. Св. Константин и наследниците му разбирали мощната сила на свободата. За разлика от Рим в Константинопол успели да ограничат администрацията, да се откажат от робството и да гарантират на поданиците си икономическа свобода и самостоятелност, научили се да търгуват, вместо да воюват със съседите си. Не се опитвали да управляват всичко от центъра, а оставили на местните васални и на автономните "съюзни" владетели достатъчно свобода, чест и власт да се оправят сами. Поевтинили държавата, намалили данъците до поносимо ниво, не пречили особено и не умирали да задържат онези, които искали самостоятелност или (грешно) сметнали, че е по-изгодно да излязат от империята и нейните тържища. Exeat.