(Продължение от миналия четвъртък)



Широко разпространена е легендата, че привечер на 17 юли 1936 г. радиостанцията в Сеута, в Испанско Мароко, предава неколкократно паролата "Над цяла Испания небето е чисто", която била уговореният по-рано сигнал за започването на военния метеж срещу законното републиканско правителство в Мадрид.

Изглежда обаче, че това не е цялата истина - редица изследвания показват, че паролата от Сеута е била предназначена единствено за околностите на града или най-много за испанските владения в Африка. Всъщност се оказва, че паролите, излъчвани по различни радиостанции, са били многобройни и са се отнасяли единствено за непосредствената или за по-обширната околност на слушаемост на тези радиостанции; всъщност радиопаролите изглежда са били многобройни, но поради недостатъчна проученост или пък за засилване на драматизма досега единствено паролата на радиостанцията в Сеута добива широка известност.

Въпросът за радиопаролите като начало на военния метеж срещу законното испанско правителство засегнахме тук единствено заради историческата достоверност, и без никаква друга умисъл; с една или повече пароли метежът се разраства главоломно - падат бързо Испанско Мароко, почти целите Канарски острови, без о. Палма, Испанска Сахара (дн. Западна Сахара), Испанска Гвинея (дн. Екваториална Гвинея), Балеарските острови, без о. Менорка. В края на юли под властта на метежниците са вече големи части от Северозападна Испания, без южните брегове на Бискайския залив, Кадис, Севиля (още от 18 юли), Кордоба.

В същото време буди недоумение самоувереността на правителството в Мадрид, което смята военният метеж за неспособен към разширяване; очаква се всеки момент той да бъде потушен с лекота. Тази самонадеяност е охладена безусловно в официални документи и в лични писма (вж. Извори), но малко по-късно - на 3 септември, генералният секретар на Коминтерна Георги Димитров ще отбележи съкрушено в своя дневник: "Положението в Испания е критично".

В същото време през първата десетдневка на метежа законното испанско правителство обсъжда дори разпускането на редовната републиканска войска поради състоянието й на полуразпад и замяната на редовните части с опълченски милиции. Това не става, но през цялото време на Гражданската война - чак до 1939 г., проследяващият развитието на военните действия съвременен проучвател не може да се отърве от усещането за непрекъснато противопоставяне на трудно организирана редовна републиканска войска, подпомагана от многобройни опълченци и 12 неголеми, не твърде постоянни и не твърде обучени бригади от интербригадисти - преобладаващо доброволци, с добре организираната военна сила на метежниците, подпомагани от първите дни на метежа от техника и десетки хиляди редовни войници от италианската и германската войска; на практика - при известна допустима обобщеност, Испанската гражданска война се води между редовната войска на метежниците и предимно доброволческата испанска републиканска войска (на точните данни си струва да обърнем нарочно внимание в следващите месеци).

Дълго време набедената за необективна по този въпрос съветска историография категорично твърдеше, че Италия, а няколко дни след това и Германия са замесени в Испанската гражданска война буквално от първите й дни. През последните две десетилетия бяха направени няколко опита този смятан за основополагащ извод да бъде ревизиран; тези опити изглеждат преднамерени обаче. През март 1934 г. и през март 1936 г. официални висши представители на бъдещите метежници - съответно генералите Мигел Примо де Ривера (1870-1930) и особено Хосе Санхурхо (1872-1936) - организаторът и пръв ръководител на метежа (до 20 юли 1936 г., когато внезапно умира в авиокатастрофа по причина на претовареносто на самолета) пристигат в Берлин за да осигуряват по-съвременно оръжие на крайно изостаналата технически испанска войска - в началото на метежа ще се окаже, че цялата нова техника е разпределена в метежните военни части; уверенията, че Хитлер не знаел за плановете за метежа, че не се интересувал от Испания, понеже тя била в британската "сфера на влияние" поради 20-процентния дял на британските инвестиции в испанското стопанство, и че едва ли не всичко това са само поредица от случайности, докато всъщност фюрерът се наслаждавал на изпълненията във Вагнеровия музикален фестивал в Байройт, не звучи сериозно.

Новият водач на метежа и бъдещ каудилио Франсиско Франко изпраща свои представители при Хитлер още на 25 юли. В резултат незабавно са доставени няколко десетки транспортни самолета, германско производство, за да прехвърлят метежниците от Африка и от островите в континентална Испания - една случайна самолетна катастрофа на 30 юли дава възможност на целия свят да научи за решаващата помощ на нацистка Германия в тази съдбоносна за метежниците операция. И така, ако искаме да сме болезнено точни - не съвсем от първите дни Германия и Италия подпомагат метежниците в Испания, а "чак" от началото на втората седмица на Испанската гражданска война.

Коминтерна преди съветското правителство започва разглеждането на събитията в Испания като ново поле на противопоставяне на главните сили в международните политически отношения по това време.

На 23 юли Георги Димитров прави обширно изказване по събитията в Испания, на следващия ден е изпратено укорително писмо до Испанската комунистическа партия поради неспособността й да оцени опасността от метежа; заваляват до края на месеца цял порой от обсъждания и решения по Испанските събития и на Коминтерна (разсекретени още преди двайсетина години), и на съветското правителство (преобладаващата част от тях продължават да са необнародвани).

Едно писмо на твърде осведомения Пьотър Шубин-Виленский (1878-1937), заместник-завеждащият на информационния отдел на Изпълнителното бюро на Коминтерна, изпратено до ръководството на Коминтерна точно три седмици след началото на военния метеж - и с бележки на неговия генерален секретар в полетата, ще ни заинтригува особено. Подробното изложение налага категорични изводи - "Германия и Италия не се ограничават с доставката на оръжие и на самолети за метежниците, те непосредствено участват във военните операции". Изброени са и конкретните примери - германски военни части прикриват бреговите батареи на метежниците от набезите на испанския републикански флот; германските и италианските самолети, заедно с войници от двете войски, участват в десантните операции на метежниците на Франко. Без тази непосредствена военна италиано-германска намеса от началото на метежа, Франко категорично не би се удържал в Континентална Испания и изходът от Гражданската война в Испания (1936-1939) би бил съвсем различен със сигурност.



Извори



"Смятам за правилна тази линия, която се провежда досега. Не бива да се допуска нашите другари да приемат развитието на тези събития [започването на фашисткия метеж седмица по-рано] така сякаш ние очакваме разгрома на метежниците [в скоро време] и продължаваме напред. Не бива да се поставя сега задачата да се създават съвети и да се стремим към установяване на диктатура на пролетариата в Испания. Това би била съдбоносна грешка. Ето защо трябва да се подчертае [пред испанските комунисти]: действайте под знамето на защитата на републиката, не отстъпвайте от позициите на демократичния режим в Испания в този момент, когато работниците имат оръжие в ръцете си, което има голямо значение по пътя към победата към метежниците . . . Нужно е да се запази единството и с дребната буржоазия, и със селските маси, и с радикалната интелигенция на основата на установяване и укрепване на демократичната република на този етап до пълния разгром на фашистките контрареволюционни елементи, и именно от тази гледна точка трябва да се разглежда решаването на конкретните въпроси. С други думи, другари, ние [ръководството на Комунистическия интернационал] смятаме, че при така създаденото международно положение ни е изгодно да провеждаме такъв [политически] курс, който да осигури възможност в редица страни - в Испания, във Франция, в Белгия и т. н., където буржоазията все още е на власт, да се обединят широки слоеве от населението . . . Когато укрепнат нашите позиции, тогава ще можем да вървим напред . . .

Примерът на Испания показва как си взаимодействат масите, как пролетариатът, дребната буржоазия, радикалната интелигенция и селячеството могат заедно [и едновременно] чрез обща демократична платформа да се борят против реакцията и фашизма . . .

[Испанската републиканска войска] сега е раздробена на части. Този процес започна в армейските части в Мароко . . . На практика в Мадрид народният фронт има господстващо положение . . ."

Из изказване на генералния секретар на Коминтерна Георги Димитров на заседание на Секретариата на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал, Москва, 23 юли 1936 г./ Руски държавен архив по обществено-политическа история, фонд 495, опис 18. Д. 1101, л. 21-22



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=813343

("Демократичната република на трудещите се от всички класи")