Ниските цени на петрола се отразяват все по-трагично на икономиките на богатите държави от Персийския залив. Именно заради това Саудитска Арабия вече представи дългосрочен план за належащи реформи. Обединените арабски емирства(ОАЕ), Катар, Бахрейн и Оман също спешно съкращават държавните субсидии заради заплахата от социално напрежение, а Кувейт също ще затяга колана.

Още през април Саудитска Арабия представи новите си намерения за икономически реформи, които да прекратят зависимостта на кралството от петролните приходи. Над 70% от приходите на страната м.г. дойдоха от добива на нефт, а цената му трайно падна. През т.г. кралството за първи път беше принудено да се обърне към международните банки и да поиска 10 милиарда долара заем. Бюджетният дефицит е 98 милиарда долара, а частният сектор е сведен до минимум - 70% от саудитците са държавни служители. За да балансира бюджета, на Рияд му трябва цена на петрола от 86 долара за барел, а тя е 40 и 50 долара. За това кралството създаде "План 2030", който представлява амбициозна стратегия за промяна на икономическата траектория на страната в ерата на евтиния петрол. Стратегията е създадена от втория вицепремиер принц Мохамед бин Салман - 30-годишния син на крал Салман, на когото са възложени надежди да промени Саудитска Арабия. Той обеща до 2020 г. кралството да е напълно независимо от петрола. Най-важната крачка е продажба на част от държавната петролна компания "Арамко" с очаквани приходи между 2 и 3 трилиона долара. Дори 1% от фирмата да бъде разпродаден на борсата, това ще бъде най-голямото първично публично предлагане в историята. Създава се суверенен фонд от 2 трилиона долара за инвестиции, въвежда се нов визов режим, девирсифицира се икономиката и ще се развиват сектори като информационни технологии, здравеопазване и туризъм. Предвижда се



жените да участват повече в трудовия пазар,



а делът на частния сектор ще се увеличи на 65% от саудитската икономика. Всичко това трябва и да пребори безработицата и тя да падне от 11.6% до 7 на сто.

"В контекста на промените в глобалния енергиен пазар и демографското развитие Саудитска Арабия не може да се осланя дълго на приходите от суровия петрол и държавните инвестиции, за да бележи стопански ръст", сочи проучване на консултантската фирма McKinsey, цитирано от "Дойче веле". Според нея трудовият пазар ще се нуждае в бъдеще от много повече висшисти. От 2008 г. Саудитска Арабия е разкрила над 2.7 милиона нови работни места, от които един милион за саудитски граждани, а останалите са гастарбайтери. "Повечето работни места обаче са в държавния сектор. В дългосрочна перспектива Саудитска Арабия трябва да разшири частния сектор", пишат експертите от Международния валутен фонд(МВФ). Той препоръчва реформи в образователната система, в трудовия пазар, инфраструктурата и насърчаване на малките и средните предприятия. Страната е изправена пред значителни проблеми. "Един от тях е неспособността на обществения сектор да осъществи тези амбиции. Другият проблем е властта на кралското семейство и на ултраортодоксалните духовници, които блокират реформите за привличане на инвеститори, а именно разширяването на частния сектор, прозрачността и върховенството на закона, както и заздравяване на позициите на жените.

Правителството на Кувейт също иска реформи. Но прокарването им в единствената донякъде функционираща конституционна монархия в Персийския залив не е лесно, защото съпротивата на парламента е голяма. Професорът по икономика от университета в Кувейт-сити Абаз Алмирен е наясно, че правителството е длъжно да прокара реформи. "То трябва да успее, ако иска Кувейт да остане сред най-богатите страни в света. При сегашните цени на петрола страната не може да финансира държавния си бюджет", каза икономистът. Все още опасността от срив на икономиката не е прекалено голяма, защото от 2003 г. Кувейт е натрупал финансови резерви в размер на 220 милиарда евро. През м.г. обаче



Кувейт регистрира бюджетен дефицит



и сега си набавя свежи пари чрез държавен заем. Разходите на малката държава край Персийския залив са направо невероятни. Те възлизат на една пета от държавния бюджет на страна като Германия, независимо че населението на Кувейт е едва около 4 млн. души.

"Голяма част от правителствените разходи са за текущи нужди, а не за инвестиции. От целия държавен бюджет, възлизащ на около 60 милиарда евро, за инвестиции отиват едва 6 милиарда. Останалите 54 милиарда са за текущи разходи", каза икономистът Абаз Алмирен. За високите държавни разходи си има и причина. Притежателите на кувейтски паспорт, а такива са 1.3 млн. души, имат обширни привилегии. Всички семейни двойки имат право на собствено жилище, образованието в училищата и университетите е безплатно, токът и водата са на символични цени, защото се субсидират от държавата. "Това води до разхищения. Едно нормално кувейтско семейство изразходва месечно толкова ток, колкото едно германско семейство за цяла година. Държавата обаче не е вече в състояние да субсидира толкова много енергия", смята експертът. Абаз Алмирен е направил и няколко предложения на правителството - например да увеличи цените на водата и електроенергията, за да се намалят разхищенията. Тази идея обаче се натъква на сериозна съпротива не само в правителството, но и в парламента, който е доминиран от консервативните сили. Депутатите гласуваха за повишаване на цените на водата и тока, но увеличението на първо време ще важи само за чужденците.

Кувейтският политолог Шафег Габра смята подобна реформа за грешна: "Доста късогледо е да увеличаваш цените само за чужденци. Имаме нужда от обхватна реформа за всички, които живеят в страната. Нуждаем се от решение, което да доведе до отваряне на икономиката към нови източници на приходи", казва той. Досега икономиката на Кувейт се крепи най-вече върху добива на петрол. 93% от държавните приходи идват от петролната индустрия. През 60-те и 70-те години на миналия век Кувейт беше образец за подражание в региона на Персийския залив. Страната имаше конституция и редовно избран парламент. До нахлуването на иракските войски през 1991 г. икономиката на страната беше във възход. Но войната върна Кувейт много назад и през последните две десетилетия съседните емирати задминаха страната по икономически възход.

В ОАЕ също не всичко е наред, но Катар и Абу Даби изпревариха Кувейт в икономическо отношение. Тамошните абсолютни монархии са в състояние да прокарват реформи и против волята на гражданите, докато парламентът в Кувейт често действа като спирачка пред реформите, смята Абаз Алмирен. "Депутатите се съобразяват с хората, които гласуват за тях. Съкращаването на субсидиите ще окаже отрицателно въздействие върху избирателите. Догодина предстоят парламентарни избори и депутатите мислят само за следващите избори, а не за идните поколения", казва той. Икономистът твърди, че без приходите от претрола бюджетните резерви ще бъдат изразходвани за четири години. Той дори тайничко се надява цената на петрола да не се покачва, за да бъде принуден Кувейт да осъществи нужните реформи.