Европейската икономика се носи като кораб, на който пасажерите от всяка нация избират всеки свой капитан - който най-убедително обещава. Представете си, че най-яките избраници са един пастор и двамина фантазьори - всеки със своя утопична вяра, нито един вещ в навигацията. За кормчия е назначен дърт писар пияница, който отдавна в нищо не вярва. Понеже пасторът е най-гласовит, а неговите енориарши са най-много и най-яки, се слуша неговата воля, иначе шамар. Главен дълг на всеки пасажер е да тримири на строг пост и да срича светия закон. И корабът, воден със здрава ръка и празна глава, се носи право към рифа, наречен



италианска банкова криза



само защото обидния прякор винаги отнася най-хилавото от възможните момчета, иначе спокойно можеха да я кръстят германска банкова криза, френска банкова криза, испански банков колапс. Плува корабът и всеки вижда какво ще стане след месец, два или шест. Най-опитен в морските дела, британският боцман ще скочи през борда, избрал несигурно спасение с плуване със собствени сили през бурята, пред познатия уют на кораба, устремен към гибел - и само бог може да го спаси, ако внезапно прати попътен вятър, преди корабът да стигне скалата. А на палубата служат тежки литургии, още затягат постите, повтарят премъдрости от Писанието и слушат притчите на пастора: не е морално и



няма вече да спасяваме давещите се,



който се дави, ще го тласнем в дълбините, защото сам си е виновен. Спасителни пояси няма да хвърляме и никому няма да разрешим да ползва. Всички ще се вържем за палубата, а ако вземе корабът да потъва, ще гребем дружно с ръце да го измъкнем. Може да се удавим всички на 60%, може и само с 30% да се набълбукаме, само светия закон да не погазим. Всичко това може да ви се струва тежка глупост и пълна боза, но е чистият екстракт, квинтесенцията на днешната евроикономика.

Вярно, че е боза, но дотам са докарани финансите от политиците и маркетинговите похвати, с които се пробутват на избирателя празноглави, но атрактивни водачи. Все повече хора разбират, че ни налагат откровени глупости, но като всяко безумие, с претенции да са норми на морала и закона. Изправени пред очевиден провал, вече и политици, и цели правителства вдигат глас срещу брюкселското законодателство: започват да разбират, че е негодно, защото е невъзможно. Надига се и набира мощ един



нов аболиционизъм



Аболиционистите (от лат. abolition, отмяна) са борците за премахване на робството и законите за крепостното право края на XVIII - началото на XIX век. Настоявали са за отмяна на поробващите закони, защото виждали, че душат и рушат стопанството. Икономическият разпад на старите империи, вълната на мизерия и недоволство, наложили аболицията. А икономически свободният човек станал движещ фактор за прогреса на индустрията и пазарното стопанство. Днешните аболиционисти искат отмяна на негодните регулации. За да оцелее банковата система на Европа, жизнено важно е

да се отмени Погребалната директива *)

С изключение на първата й част, която изисква банките сами да съставят "завещание", т.е. план за преструктуриране при неплатежоспособност. Дивотиите в тази директива съсипват и банките, и фирмите, препятстват кредита за нови, дребни и средни производители, а те, не глобалните корпорации на върха на хранителната верига, са истинският, жив двигател на стопанството. Не е възможно да заставиш спестителите в Италия или Франция да поемат загубата на цялата раздута и неефективна икономика, натрупана в банките като "лоши", т.е. необслужвани заеми. Не е Кипър да го "подстрижеш", това са десетки милиони губещи. Бунт ще стане - и то истински. Не е възможно банките да наберат допълнителен капитал за наложения нов буфер за покриване на загуби, т.нар. MREL. Няма откъде да вземат пари. За последните 6 г. банките в ЕС набраха нови 800 млрд. евро (!) капитал. Не стигал, трябвало три пъти по толкова, хленчат брюкселските гении. Само за банките в Италия били нужни "на първо време" 30-50 млрд. евро. Ако е вярно, то за Германия ще дотрябват 300 до 500 млрд. евро.



Няма такъв капитал и никой няма да даде



пари, които се задължава да жертва за банката, ако тръгне да фалира. Това е смисълът на новата гениална политика за спасяване на банки чрез завличане (bail-in) на вложителите наместо досегашното измъкване (bail-out) на банката от батака за сметка на фиска. Никой не ще да дава пари, които трезорът да завлече. Затова акциите на всички европейски банки се сриват. От началото на годината са загубили 30% от целия си капитал. Ами когато, все някога, стопанството се откъсне от дъното, колко капитал ще е нужен на банките, за да могат да кредитират растящата отново икономика? Не трилиони, квадрилион (1 с 15 нули) евро капитал ще трябва на банките, по акъла на авторите на погребални директиви. Глупостта експлодира в абсурд.



На фирмите трябва помощ, не на банките



Италианските, а и всички европейски банки нямат проблем с платежоспособността, а с доходността, анализира Филип Бодеро във в. "Файненшъл таймс". Така е. За да "топи" държавния дълг, политиката на отрицателни лихви съсипва финансите, не само банките - пенсионни, инвестиционни фондове, застрахователи са застрашени. Вместо да тика банките да покрият със завлечени от вложителите пари загубите в цялата икономика, включително държавния дълг, разумната държава би подкрепила фирмите, като поеме част от финансовия риск. Например, като купува или гарантира дълговете на индустрията по примера на TARP (програма за възстановяване на проблемни активи) на САЩ. И по-ловки, по-гъвкави начини са известни. Облекчените фирми ще си плащат заемите и вместо да потъва, финансовата система ще изплува. Това ще е

тежко поражение за лекстремистите,

властващите днес управници на Европа. Съчиних този термин, слепих lex (закон) с extremis (крайност), защото не е редно да наричаме провалилите се тъпи законодателни абсурди в Европа "неолиберализъм". В лекстремизма няма нищо либерално, той е тъпата вяра, че щом си се качил на върха на властта, изведнъж от пълен тъпак ставаш мъдър стратег и можеш да налагаш щенията си във вид на закон с претенции за морал. Няма да стане. Лекстремизмът ще бъде отменен - ако не става иначе, то след пълен провал.



- - -

*) "Погребална директива" германските банкери наричат брюкселския декрет 2014/59/EU, озаглавен Bank Recovery and Resolution Directive (Директива за преобразуване и възстановяване на банките), съкратено BRRD. На немски това Be-er-er-de звучи като Beerdigung, "погребение". Това е доста правилен по смисъл превод на евфемизма resolution. С този термин във финансите се нарича затварянето и ликвидацията на банки, пр. държавният фонд на САЩ, който ликвидираше фалиралите спестовно-кредитни асоциации, се наричаше Resolution Trust Corporation.