|
| Димитри Иванов |
Моникс се играе с много билярдни топки, но моникс имаше даже в кафенето под нас срещу "Попа" преди бомбардировките, докато четириспонтовият карамбол е "хай клас" по-хай от играта голф. Щеките се отличават малко от щеките за билярд, но за да разбираш тези тънкости, трябва да си лорд, който в своя клуб взема щеката, след като остави пурата си в сребърен пепелник, чашата уиски на махагонова масичка до зелената билярдна маса, пък на мен от пурите ми прилошава, макар че пуша две кутии Marlboro дневно, а колкото и уиски да изпия, не ставам както е английският израз "пиян като лорд" (as drunk as a lord), понеже не съм лорд, а българин и балканец.
Чърчил бил лорд естествено, понеже е потомък на Марлбъро, Малбрук на френски. Има песенчица, която пеехме в забавачката в Брюксел: Малбрук с'ан ва т'ан гер, Миронтон он тон тон он тон миронтен, он не се па кан'т ил ревиенра. Да не си помислите, че във фламандската забавачка, казваха ни, че фламандците са селяни и говорят като коне, а глупавите парижанчета вместо за 90 да кажат "нонант", казват "кат'вен-дис", четири двайсет десет, само валонците говорят правилно.
Чърчил имал дарбата да пише и говори поетично с думи, които се запомнят. Като ученик изчетох всичко от него, слушах го по ВВС и през Втората световна война го чух как каза: "София ще бъде срината със земята и засадена с картофи".
Когато през 1940 г. Чърчил излязъл от камарата на лордовете, за да влезе в камарата на общините и да стане премиер след Невил Чембърлейн, лордовете казали: "Нима? Риъли?" Трябва да си лорд, за да можеш да вложиш в тази единствена думичка равни дози пренебрежение, равнодушие и презрение. По-лесно е да се научиш да говориш с каменно лице като Бъстър Кийтън или Клинт Истуд, без да жестикулираш. Макар че и то не е лесно.
"Олд Уини" (Уинстън Чърчил) бил млад лорд, когато разбрал, че във флота трябва да боравиш със секстанти, компаси и прокладки, в артилерията трябва математика, затова станал кавалерист, напреднал и понеже бил лорд, станал първи лорд на адмиралтейството (First Lord of the Admirality). През 1915 г. стоварил колосален десант на Галиполи, за да завладее Дарданелите, Цариград и Черно море под претекст, че помага на Франция и Русия срещу Турция и България, които били съюзнички на Германия. Дебаркирали войници от повече от десет страни - англичани, французи, австралийци, новозеландци, индуси и други. Но турците се оказали различни от бурите и от бушмените, с които Чърчил се разправял тогава. Вдъхновени от приятеля на България Кемал Ататюрк, турците устояли с цената на много жертви. После две поредни години нямало прием във висшите турски училища, турчетата загинали в сраженията. В книгите си Чърчил мълчи за този легендарен свой провал. Има една новозеландска легенда, като погледнеш географския глобус, Нова Зеландия е антиподът на България.
На 28 август 1915 г. турците били на кота 60 на Галиполи. Било слънчево, в небето имало само няколко бели облачета с форма на самуни хляб. Лъхал морски бриз, а те не се движели. The Fourth Norfolk Regiment получил заповед да заобиколи кота 60, да се изкачи по Каяджъдере, за да не е под обстрела на турците, и след обходен маньовър да ги удари в тил. Новозеландските Sappers (сапьори) наблюдавали как четири хиляди мъже се изкачват по дерето и изчезват в облака. После облакът се вдигнал и отлетял към България. Тази легенда е не само в книгите за паранормални явления, а и в най-авторитетното списание по онова време Revue des deux Mondes. Не може да е истина, мълва е. Но истина е, че така се мълвяло.
И на географските карти отдолу пише "легенда". В мемориала на Ататюрк в Анкара има една карта, която не е легенда. Тя показва Турция според замисъла на Чърчил: тясна ивица земя по Черноморския бряг. Но и сега Турция може да бъде смалена. Тя ще загуби своя югоизток, ако заради необходимостта САЩ и Русия заедно да обуздаят главорезите от "ислямски халифат" на картата се появи държава Кюрдистан. Ето защо ислямистите, които казват, че всеки мюсюлманин е турчин, искат да компенсират евентуалното смаляване на Турция откъм югоизток с разширяването й на северозапад към България. Ердоган кокетничи с ислямизма, за враг номер едно обяви проповедника Гюлен (няма ти да погазиш светския завет на Ататюрк, аз ще го погазя и ще стана равен на Ататюрк). Всеки диктатор иска да е велик. Всяка религия и идеология искат да са велики и стават свой антипод. Също чувствата за превъзходство, понеже си ариец, или wasp (white anlosaxon protestant), или валонец, или "правоверен", или лорд. Или футболен фен. В далечни години, когато имаше дерби мач "Славия" - "Левски", славистите пееха "Славейчето пее, "Славия" да живее, кукувица кука, "Левски" на боклука".
Ако турски генерали са се опитали да свалят Ердоган, за да спасят светския завет на Ататюрк, те са мъже, не са като нашите сегашни генерали, които са баби и никога не са воювали.
Продължавам си писаницата с каквото я започнах. Представете си ексклузивен клуб за джентълмени, там жени не влизат. И нас двамата с теб, читателю, няма да ни пуснат. Но лорд еди-кой си може да ни заведе като свои гости. Ти не знаеш къде? Риъли? На Pall Mall стрийт ъф корс. The St James's area of the Westminster in Central London. It connects St James's Street to Trafalgar Square. The street's name is derived from "pall-mall", a ball game played there during the 17th century.
Три билярдни топки. Бяла, жълта и червена. Единият джентълмен цели червената с бялата, другият с жълтата, но за да направят карамбол, те трябва със своята топка да ударят другите две. Топките рикошират в четирите "спонта", четирите страни на билярдната маса, в посоки, които предвиждаш на ум. Прилича на номинацията за български президент. Трябва първо да чукнеш червените и да изречеш дежурното заклинание, че си лоялен към НАТО и че си десен. Но вече няма ляво и дясно, има горе и долу, богати и бедни.
Ан беше самоотвержена фоторепортерка и приятел. Гледах я отдолу как се катери по монумента на Трафалгар скуеър, за да заснеме отгоре тълпата. Като се смъкна долу, каза "Бързо вкъщи, скъсах си the pantihose (чорапогащите)." Тя имаше лош ден (събота 20 април 1968 г.). Освен че си скъса чорапогащника и си ожули коляното, тя не успя да заснеме как Инок Пауъл казва "Реки от кръв", а на другия ден таблоидите излязоха с мъжественото лице на Инок Пауъл под заглавия: Rivers of Blood. Englishness.
Пауъл беше военен министър в кабинета в сянка на консерваторите, но през 1945 г. гласувал за лейбъристите, защото не простил на консерваторите мюнхенската сделка с Хитлер, the appeasement (през 1938 г. в Мюнхен британският и френският премиери Чембърлейн и Даладие се срещнаха с дучето Мусолини, райхсканцлера Хитлер и за да има мир, дадоха на Хитлер част от Чехословакия, Судетите). Отпечатаха пощенски марки за триумфа на Хитлер, бях дете, отлепях на пара марките от пликовете и си правех колекция. Сега ЕС прави appeasement с Ердоган, но диктаторите са ненаситни.
Когато отлепях марки, Инок Пауъл вече бил учен, атлет, войник и преводач от старогръцки и латински. Първенец на випуска си в Тринити колеж. Занимал се с оксфордското издание на Тукидид, древногръцкият историк и военачалник, който написал "История на Пелопонеската война" в 8 тома. Инок Пауъл станал най-младият професор в Кеймбридж, а през войната най-младият бригаден генерал. Той казваше, че прекалиш ли с толерантността, ще ти се качат на главата. Той бе против наплива на емигранти, които са черни или мюсюлмани, или и двете, и бе цитирал Вергилий:
"Когато в една кръв се влее река от друга кръв, двете, както олиото и оцета, не се смесват." Притокът на цветни и на мюсюлмани ни вещае трагедия, както някогашния внос на роби в южните щати на Северна Америка.
Миналата седмица не видях милата Ан, но видях други лондонски приятели. Минали край Хайд парк и Дорчестър. Нямало Englishness. Имало мургави мъже и забулени жени.
Европарламентът няма да се размине с Return Directive, стандартната процедура за експулсиране на емигранти. Но те са вече десет милиона в ЕС. Брексит вещае нещо. Какво ли? Още театър? Дано е само театър.
DI copyright
|
| Кавалеристът Чърчил бил поет. |
|
| Инок Пауъл |
|
| Трафалгар скуеър |
|
| Ататюрк |
0
