В тийнейджърските си години Майкъл Касиъс МакДоналд работи по жп вагоните. През 50-те години на ХIХ век Чикаго се развива като голям национален транспортен център, а за младите момчета, избягали от домовете си, оживените жп вагони предлагат многобройни възможности за незаконно забогатяване. МакДоналд припечелва пари, като продава бонбони и евтини украшения на изморените пътници. Едва когато се приберат в домовете си, повечето от клиентите му разбират, че закупени кутии или са почти празни, или пък съдържат фалшиви стоки.
МакДоналд обаче успява да заработи добри пари и с тях влиза в подземния свят на Чикаго, като става един от най-влиятелните богаташи в града, натрупал състояние от хазарт. Освен богатството и влиянието той получава и контрол върху местната политика: 70-те и 80-те години на ХIХ век са най-силните за "Крал Майк" - тогава той решава съдбата на почти всички хора, заемащи ръководни длъжности в Чикаго - от членовете на комисии в квартални кметства до градоначалници, сенатори и губернатори. "Той никога не заема пост, но управлява града с желязна ръка", отбелязва писателят Ричард Хенри Литъл.
Повече от век по-късно репутацията на Чикаго по отношение на градската корупция си остава непроменена - МакДоналд я създава, но в следващите десетилетия активно е подкрепена от приемниците на "Крал Майк" в престъпния свят - от Ал Капоне до бившия губернатор на щата Илинойс Род Благоевич, осъден през 2011 г. за взимане на рушвети. В последните 40 години в съдебния район на Чикаго са издадени над 1500 присъди за корупция на държавни чиновници - повече, отколкото във всеки друг град в САЩ. Според доклад от миналата година на Илинойския университет
Чикаго продължава да е "столицата на корупцията" в Америка
Извън САЩ обаче Чикаго е изправен пред сериозна конкуренция. В Колумбия около 1380 кметове са обвинени в корупция за 8 години. В Украйна една от 10 новини е свързана с корупция в градското управление. В Испания корупционният скандал "Гюртел" - в който се оказаха замесени водещи политици, които са взимали подкупи от бизнесмени, за да им уредят договори за строителство в Мадрид и Валенсия - продължава да привлича вниманието към политическия елит. Благодарение на него 95% от испанците са на мнение, че корупцията е институционализирана, въпреки че все още никой официално не е признат за виновен по подобни обвинения. Прокуратурата и членовете на общинския съвет в Рио де Жанейро твърдят, че се проверяват договори, сключени за олимпийските игри, заради съмнения за рушвети, а освен това продължава и разследването на корупционната схема за милиарди долари в петролната компания "Петробрас".
Къде се нарежда Чикаго със своите корупционни практики сред глобалните си конкуренти и до каква степен съдебните решения наистина са полезна мярка в борбата с рушветите на градско ниво? Разбира се, отговорът зависи от това какво точно приемаме за градска корупция. Няма лесен или универсален метод да го направим, тъй като въпросът на какво приличат градовете с процъфтяваща корупция е един по-различен и завоалиран начин да се зададе по-сложният въпрос: как искаме да изглеждат градовете ни, когато в тях няма корупция?
В хилядолетните градове, от които водят началото си съвременните държави, и урбанизацията - особено когато този процес става бързо и в райони с ограничени природни и градски ресурси - винаги се създават
възможности за тези, които искат и могат да нарушават правилата
"Голямата гъстота и увеличаващото се население оказват натиск върху пространството, водните източници, обществените услуги като здравеопазване и образование, а това води до определен недостиг", обяснява Дитер Цинбауер от "Трансперънси интернешънъл". "Винаги когато има някакъв недостиг, се наблюдава голям корупционен риск; човек трябва да се запита "кои са отговорниците за тези ресурси и по какъв начин се отнасят към тях?" Разбира се, това може да се случи и в провинцията, но в градски условия е по-концентрирано и в по-голям мащаб.
С течение на времето тези рискове се увеличават. В следващите 30 години броят на хората, които живеят в градовете, ще се увеличи с още 2.5 млрд. души и много голяма част от урбанизацията ще бъде в райони, където незаконните практики са широко разпространени - корупция в местната власт, политиката, разпределението на ресурси и предоставянето на услуги на гражданите. Индексът за възприятие на корупцията на "Трансперънси интернешънъл", който класира държавите на базата на експертна оценка за корупцията в публичния сектор, дава оценка на всяка държава между 100 (некорумпирана) и 0 (много корумпирана). Показателят за Индия, Китай и Нигерия сега е под 40, което показва високо ниво на корупцията в обществения сектор; само в тези три държави се очаква населението да се увеличи с почти 1 млрд. души до 2050 г. В следващото десетилетие Индия всяка година ще строи жилищни и търговски обекти с площ колкото тази на Чикаго.
Въпреки увеличаващото се значение на градовете в живота на хората засега глобалните антикорупционни усилия в голяма степен са насочени към държавите, а не към населените места в тях. Изтеклите "Панамски документи" извадиха на преден план в новините дискусиите, посветени на корупцията, а също така разкриха по какъв начин имат пряко влияние върху градовете. Над 31 000 компании, намиращи се в данъчни оазиси, имат собственост във Великобритания, концентрирана основно в Лондон, а почти всяка десета фирма от тях е свързана с юридическата кантора "Мосак Фонсека", която се оказа в центъра на скандала за изтичането на секретни документи. "Панамските документи" още веднъж показаха, че кухите компании, свързвани с тези, които осигуряват тайнственост в офшорни зони, играят доста съществена роля на пазара на недвижими имоти в някои от градовете по света", казва Цинбауер.
На базата на достъпни частични данни няколко града изпъкват пред останалите. Ако предположим, че съществува пряка връзка между корупцията на национално и на градско ниво, и се ограничим до използваната от "Трансперънси интернешънъл" система за оценка на корупцията в обществените институции и служители, а след това и до големите градове в държави, раздирани от военни действия, то резултатите са притеснителни.
Ситуацията е най-тежка в Могадишу в Сомалия,
Кабул в Афганистан и Джуба в Южен Судан. В Либия и Ирак, които са в дъното на Индекса за възприятие на корупцията, военните конфликти се преплитат с петролни резерви, които генерират допълнителни стимули за корупционни практики в градове като Триполи и Багдад.
Има и други начини за възприемане на градската корупция, като един от тях е до каква степен гражданите имат правна защита и колко обичайно за тях е да подкупват чиновници при ежедневното си служебно общуване с тях. По този показател на преден план излизат градове в Африка и Азия. Проучване на "Лондон скуъл ъф икономикс" (LSE) посочва два нигерийски града - Лагос и Порт Харкорт, като места, където рискът от корупция е "изключително актуално" предизвикателство за властите. Базираната във Вашингтон неправителствена организация "Глобал интегрити" следи корупцията в световен мащаб и е направила карта на "Почтеността в Африка". Столици като Асмара (Eритрея), Нуакшот (Мавритания) и Конакри (Гвинея) се представят много зле по отношение на показатели като върховенството на закона, отговорност и честност на държавните чиновници.
Индийският уебсайт ipaidabribe.com, който дава възможност на гражданите да подават сигнали, ако са станали жертва или свидетели на рекет, показва, че корупцията е най-голяма в Бангалор, Делхи и Хидерабад; столицата на съседен Бангладеш, Дака, в много от проучванията е посочена като едно от местата, където най-често се искат неофициалните плащания за публични услуги или за разрешения за правене на бизнес.
Друг показател за корупцията в градовете е степента, до която организираната престъпност или насилието са широко разпространени. В това отношение
доминират латиноамериканските градове
Каракас наскоро измести Сан Педро Сула в Хондурас от челното място в класацията на най-опасните градове в света; столицата на Венецуела също така се появява и в класацията на LSE за градовете с най-високо ниво на корупция; а самата Венецуела е почти на дъното на Индекса за възприемане на корупцията на "Трансперънси интернешънъл".
Всички тези данни пренебрегват вероятно най-важния елемент на корупцията в градовете: къде отиват незаконните парични потоци и как се укриват. От злоупотребите в Ашхабад до подкупите в Богота фактически всички видове корупция могат да бъдат проследени, чак до поемането на контрола над градската политика и гражданските институции чрез запазени интереси, и финансовата щедрост за елита трябва да свърши все някъде. И това някъде е Лондонското сити.
Частните банки във Великобритания, които в голям степен се намират в британската столица - институции, които са защитени от повечето видове демократична отговорност чрез архаична мрежа от правни изключения и исторически конвенции (Ситито е едно от малкото градски населени места в света, където бизнесът помага при избора на политическите представители в района, и контролира гласовете, които многократно превъзхождат по брой тези на местните жители) - управляват 1.65 трилион долара под формата на активи на клиентите си, като отговарят за богатство от всички точки на земното кълбо. Тези пари са защитени от сериозен надзор чрез изключително щедро законодателство, свързано с данъците, тръстовете, секретност и постоянното местожителство, както и разхлабения правораздавателен режим.
Това накара "Трансперънси интернешънъл" да нарече Лондонското сити
"световен лидер за плодовете на корупцията"
Журналистът Роберто Савиано, който пише срещу мафията, смята, че практиките, прилагани в Ситото, са превърнали Великобритания в най-корумпираната страна на света. Невъзможно е да се направи анализ на формите на градската корупция, без да сложим Лондон и финансовата му индустрия в центъра на проблема.
Новините покрай борбата срещу корупцията обаче не са само лоши. В много градове се забелязват сериозни усилия за промяна на положението и се постигат успехи: трансформацията на втория по големина град в Колумбия Маделин, както и Румъния, където неуморните усилия на шефката на антикорупционната агенция Лаура Кьовеши дават резултати - следствен за корупция е бившият кмет на Букурещ Сорин Опреску, който беше задържан през 2015 г., както и още доста висши градски чиновници.
Изолираните мерки обаче не могат да дадат желаните резултати. За да се изкорени корупцията от градовете, е необходим по-различен вид глобалната икономическа инфраструктура, която няма да създава възможности за натрупване на несметни незаконни богатства чрез източване на обществени пари...
(Със съкращения)
|
|