Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер (вдясно) възложи на Барние да подготви развода между ЕС и Великобритания. |
Барние (65 г.) ще отговаря за подготовката на преговорите между Лондон и Брюксел след решението на британските гласоподаватели да напуснат ЕС. Бившият зам.-председател на ЕК ще ръководи работната група, отговаряща за подготовката и провеждането на преговорите с Великобритания, след като британският премиер Тереза Мей задейства член 50 от Лисабонския договор и започне процедурата по "развода".
Десните британски медии реагираха с предсказуемо възмущение на назначаването на французин на този пост. Политическият редактор на в. "Сън" Том Нютън Дън написа в "Туитър": "Трудно е да си представим по-антибритански настроена личност,
това е обявяване на война"
В. "Дейли експрес" с главни букви показа на читателите си, че Барние е "най-ОПАСНИЯТ мъж в ЕС", и се оплака, че председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер е наел "френски ФЕДЕРАЛИСТ да преговаря по Брекзит". Според любителя на споровете блогър Гидо Фоукс ЕК се е доверила на "хардлайнер, който има агресивно поведение към Великобритания". Не всички обаче са притеснени. Според Амброуз Еванс-Причард от в. "Телеграф" Барние е "маслинова клонка".
С назначаването на Барние, който ще започне работа през октомври, Юнкер заложи на човек, наблюдавал по-голяма част от неспокойния и понякога напрегнат диалог между еврозоната и Великобритания в периода между 2010 и 2014 г. Тогава французинът беше еврокомисар с ресор единния пазар в ЕС. Това обаче беше втори мандат на Барние в Брюксел. Той беше част и от оглавяваната от Романо Проди ЕК между 1999 г. и 2004 г. Основното му постижение като еврокомисар може би беше, че успя да убеди лондонските финансисти въпреки първоначалните им резерви, че
не е задължително французин да им предлага неприятелски
и сложни за прилагане регулации в разгара на финансовата криза през 2008 г. Банкерите може и да не могат да си спомнят с добро всички реформи - особено тази, с която бяха ограничени бонусите им - но Лондонското сити като цяло е наясно, че нито една от финансовите реформи, инициирани под британски надзор, не можеше да бъде приета без съгласието на правителството в Лондон.
Барние дори подкрепи, макар и дискретно, Великобритания в една от битките й с еврозоната. Когато Европейската централна банка (ЕЦБ) искаше всички клирингови операции да се извършват в евро, Лондон заведе дело. По това време Барние не скри, че според него действията на ЕЦБ са в разрез с духа на единния пазар в ЕС. Съдът на ЕС накрая се съгласи с него и с британците.
Сега обаче може да смята, че французинът
яростно ще защитава интересите на ЕС,
докато прави най-доброто, на което е способен, за да остане Великобритания възможно най-близо до единния пазар. Барние ще действа като представител на ЕК, а правителствата в Берлин или Париж не трябва да очакват специално отношение.
Изборът на ЕК французин да води преговорите от нейно име с Великобритания може и да изглежда като провокация, но високопоставен дипломат от ЕС нарече Барние "логичен избор при обстоятелствата, в които се намираме". Той познава финансовите услуги - сектор, в който бъдещите взаимоотношения между Брюксел и Лондон ще бъдат от изключителна важност. "Мисля, че това е добре, тъй като знаем, че французите ще поставят много условия при преговорите и няма да отстъпят. Проблемът не е в това, че той е французин, а че има френско мислене", казва дипломатът. Въпросът е дали ЕК ще има толкова власт колкото иска в преговорите за Брекзит, които ще започнат, след като Лондон активира член 50. Ангела Меркел и Франсоа Оланд вече показаха, че предпочитат националните правителства да имат водеща роля в това, което ще бъде ловко политическо ходене по въже.
Смята се, че Барние има сериозни познания по един от най-спорните въпроси, които ще бъдат в основата на преговорите: т.нар. "финансов паспорт", който мениджърите на фондове от Ситито може да поискат, за да продават стоките си в ЕС без повече регулации. Отказът от предоставянето на такъв паспорт ще бъде голямо отстъпление за държави от ЕС като Франция, която ще пита дали Великобритания може да ограничава мигрантския поток от държави от Общността.
Барние не произхожда от типичния калъп на френския елит - посещавал е обикновено училище и е работил в държавния апарат. Той завършва едно от най-добрите бизнес училища, но от рано решава да влезе в политиката от родната си провинция Савоа (Савоя). Консерватор, той никога не е бил съюзник на бившия президент Никола Саркози, а е подкрепял един от противниците му - Бруно Льо Мер, в първичните избори за президентската номинация на десните.
Мишел Барние е един от малкото френски политици, който изглежда
е посветил политическата си кариера на европейската кауза
Преди да стане еврокомисар, той беше министър по европейските въпроси по време на управлението на бившия президент Жак Ширак от 1993 г. до 1995 г. За кратко след това беше и външен министър от 2004 до 2005 г.
Според Юнкер Барние "има голяма мрежа от контакти в столиците на всички държави - членки на ЕС, и в ЕП, което аз смятам за ценен актив в новата му роля". Това може да се окаже особено полезно, като се има предвид междуинституционалната битка в Брюксел, която започна веднага след вота на британския референдум за това кой да преговаря от името на ЕС: Европейския съвет или ЕК. Съветът побърза да представи Дидие Сейоус като главен преговарящ за Брекзит - действие, което подразни ЕК.
На Европейския съвет в края на юни евролидерите се опитаха да създадат яснота по въпроса, като се обединиха около това, че след като Великобритания официално започне процедурата по "развода" си с ЕС, Съветът ще "одобри указания за преговорите за постигането на споразумение с Великобритания" и тогава "ЕК и ЕП ще изпълняват задълженията си според договорите".