Шокът от решението на Великобритания да излезе от ЕС се поуталожи, особено на фона на последвалата вълна от тероризъм. Непосредствено след референдума опасенията бяха главно за чуждестранните работници и студенти, които живеят във Великобритания, и запазването на единен пазар на труда със свободно движение на работната ръка. Бизнесът предупреждаваше и за последствия върху търговския обмен в Европа. Вече има достатъчно примери какво означава референдумът на микрониво - британската преса съобщава периодично за замразени плащания, стопиране на плановете за разрастване, по-консервативни решения. Кой се страхува от Брекзит и защо? В нов доклад Европейската фондация за подобряване на условията на живот и работа се вглежда в реакциите на синдикати и работодатели в различните страни.

-----

На Острова синдикати и бизнес организации бяха от едната страна на барикадата - твърдо за оставането на страната в ЕС. След вота Конфедерацията на британската индустрия и Конгресът на британските синдикати призоваха правителството, фирмите и съсловните организации да предприемат действия за успокояване на работещите. Наред с непосредствените задачи обаче бяха поставени и големите въпроси за провала на ЕС като кауза и бъдещата посока, в която съюзът трябва да поеме.

Конфедерацията на европейския бизнес настоя страните членки да дадат "силен сигнал, потвърждаващ ангажимента им към ЕС и неговите три основни икономически стълба: единния пазар, общата търговска политика и еврото". Европейската асоциация на занаятчиите, малките и средните предприятия пък използва случая да призове за



намаляване на бюрокрацията



както на европейско, така и на държавно ниво.

Профсъюзните организации в повечето страни апелираха решението да не доведе до влошаване на условията на труд, особено по отношение на социалната сигурност. Очакванията на повечето синдикални структури са, че излизането от ЕС ще доведе до по-малко права и социална закрила за работещите на Острова, както и до ограничения в свободата на придвижване. Такива опасения изразиха профсъюзите във Финландия, Испания и най-вече Полша заради потенциалното влияние на Брекзит върху 800 000 полски граждани в Обединеното кралство. Значителна част от тях - между 300 и 400 хил. - са там от по-малко от пет години и затова нямат постоянно гражданство. На този фон в доклада е цитиран президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, според когото няма да има последствия за българите, работещи и учещи във Великобритания заради космополитната природа на страната.

Сходни в различните страни са и реакциите на бизнеса. Президентът на Федерацията на австрийската индустрия Георг Капш отбеляза, че очаква експортни загуби за Австрия, тъй като за страната Великобритания е осмият по важност пазар за износ. Въпреки това той смята, че в дългосрочен аспект щетата за австрийската ще е малка.

Кипърските работодателски организации изчислиха, че туризмът от Обединеното кралство и експортът на селскостопански стоки към него ще бъдат засегнати в средносрочен план. Те също така изразиха опасения от реакцията на пенсионираните британци, които живеят в Кипър, ако обменният курс на лирата стерлинг по отношение на еврото продължи да пада.

Чешката асоциация на малките и средни предприятия и занаятчиите направи проучване преди референдума относно влиянието на Брекзит в нейната сфера. Докато нито една от анкетираните компании не е определила Брекзит като положително нещо, 58% са декларирали, че вотът за излизане от ЕС на британците няма да засегне по никакъв начин бизнеса им. Една трета са отбелязали, че Брекзит ще има изцяло негативен ефект, а 9% са очаквали голям отрицателен ефект.

От българска страна в доклада е цитиран изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев, който не очаква никакви директни ефекти за нашата икономика. Той отбелязва, че българският стокообмен с Великобритания е относително нисък - по-малко от 2.5% от общата търговия на страната - и кралството е осмият търговски партньор в нейния експортен списък. Британските инвестиции в България са символични, с изключение на тези в недвижими имоти, които често са спекулативни по своя характер. За туризма, където България има приток на британски туристи, Данев допусна, че са възможни загуби. По-негативни са очакванията на гръцките работодателски организации, които очакват сериозно отражение върху гръцката икономика, особено в областта на туризма и търговията.



А сега накъде



Руди Каске от Австрийската федерация на профсъюзите отбелязва, че дискусията за социалните права в ЕС трябва да е отправна точка за фундаментална промяна на курса към по-социална Европа. Френските синдикати също призоваха за по-социална Европа. Тяхната Генерална конфедерация на труда директно обвини, че вотът за Брекзит е резултат от икономическата политика на ЕС, която насърчавала "строгите икономии и социален дъмпинг". Германските профсъюзи пък искат пакет от финансови стимули - "европейски план "Маршал", така че да се стимулира растеж и заетост. Радикална промяна на европейските политики иска и Испанският търговски съюз.

Някои социални партньори обаче виждат положителни страни на излизането на Великобритания. Финландският търговски съюз Akava например смята, че без британската опозиция сега някои инициативи на европейския пазар на труда имат по-голям шанс да се прокарат, например за подобряване на несигурните трудови правоотношения и актуализиране на Директивата за работното време.

Работодателските организации във Франция, Германия, Италия, Финландия, Чехия, Полша и Гърция от своя страна се обединяват около мнението, че лидерите на страните - членки на ЕС, и правителствата трябва да приемат спешни реформи за увеличаване на конкурентоспособността и справедливостта на единния пазар. Или както призова Конфедерацията на европейския бизнес - трябва да има "повече Европа, където трябва, и по-малко, където Европа не добавя стойност".

Нито една от първите реакции на социалните партньори в Европейския съюз не предполага, че те ще инициират дебати за напускане на ЕС в техните собствени страни. Напротив, изглежда, че социалните партньорски организации в Европа са много отдадени на европейския проект и искат да го накарат да работи, заключава европейската фондация.