Антон Оберлендер е убедителен оратор. Миналата година, когато с група приятели не успяват да съберат пари за къмпинг пътуване до Корнуол, Антон успява да убеди германския национален жп оператор да им предостави няколко безплатни билета. Ръководството на железниците било толкова впечатлено от неговата дързост, че го поканили да държи мотивационна реч пред 200 служители.



Антон, следва да бъде отбелязано, е 14-годишен



Самочувствието и увереността на берлинския тийнейджър са продукт на уникална образователна институция, която преобръща с главата надолу конвенционалните схващания за образованието. В училището на Антон не се пишат оценки, докато учениците не навършат 15 години, няма часове, няма преподаване на урок от учителя в традиционния смисъл. Децата сами решават кои предмети да учат във всеки урок и кога да държат изпит.

Училищната програма би се сторила кошмар за амбициозния родител. Предметите са ограничени до математика, немски, английски и социални науки, допълнени от по-абстрактни



курсове като "отговорност" и "предизвикателства"



По втория предмет децата на възраст между 12 и 14 г. получават по 150 евро, с които трябва да се отправят на приключение, планирано изцяло от тях самите. Някои отиват да карат каяк, други - да работят във ферма. Антон решава да отиде на трек по южното крайбрежие на Англия.

Философията зад тези иновации е проста: тъй като изискванията на трудовия пазар се променят, а смартфоните и интернет трансформират начините, по които младите хора получават и обработват информация, директорът Маргрет Расфелд смята, че най-важното умение, на което училището трябва да научи възпитаниците си, е да се мотивират.

"Погледнете хлапетата на три или четири години - всички те са пълни с увереност - казва Расфелд. - Някои от тези деца нямат търпение да започнат училище. И когато започнат, училището някак си успява да сломи тази тяхна самоувереност." Затова нейното школо се е заело да преосмисли въобще концепцията какво представлява едно училище. Според Расфелд прогресивното училище трябва да подготвя младите хора да се справят с промените, даже нещо повече - да очакват с нетърпение тези промени. През XXI век, казва директорът, училищата трябва да виждат основната си работа в това да развиват силни личности.

Да караш учениците да слушат учителя в продължение на 45 минути и да ги наказваш за това, че са си помогнали при решаването на задачи е не само далеч от съвременните изисквания на всяко работно място, но и контрапродуктивно. Нищо не мотивира децата така, както това да открият сами смисъла на едно нещо, убедена е Расфелд.

Тук децата се насърчават сами да предложат начини, по които да докажат придобитите умения -



вместо изпит по математика



например някой може да предпочете да програмира компютърна игра. Антон, който преди да се впусне в пътешествие из Корнуол, не е бил далеч от дома си за повече от 3 седмици, сега казва, че е научил повече английски по време на това "предизвикателство", отколкото през няколкото години учене на езика в училище.

Федерализираната структура на образование в Германия, при която всяка от 16-те провинции определя сама образователната си система, традиционно позволява моделът на "свободното образование" да процъфтява. За разлика от системи като "Монтесори" и "Щайнер" обаче институцията на Расфелд гради духа на учениците в рамките на относително строга система от правила и дисциплина. Който се подмотава по време на урок например, трябва да се яви на съботно училище, за да навакса. "Колкото повече свобода имаш, толкова повече имаш нужда от структура", казва директорът.

Училището, за което говорим досега, се казва Евангелски училищен център в Берлин (ESBC). Абстрахирайте се обаче от името - наистина в салона на стената е окачен кръст и всеки учебен ден започва с молитва, но тук само една трета от учениците са кръстени. 30% са с имигрантски произход, а 7 на сто идват от домакинства, където не се говори немски. Днес школото се ползва с репутацията на най-вълнуващото училище в Германия, а основната причина за това е, че неговата експериментална философия е успяла да донесе впечатляващи резултати.

Година след година училището е с най-високи постижения на външното оценяване сред общообразователните училища в Берлин. Отворено през 2007 г. с едва 16 ученици, днес ESBC работи на пълни обороти с 500 деца и



дълги листи на чакащи



Неслучайно се чуват гласове този подход да се разпространи в цялата страна. Мнозина скептици обаче предупреждават, че моделът трудно може да бъде "изнесен" другаде, тъй като в Берлин училището може да подбере най-обещаващите деца от заможни и прогресивни семейства. Расфелд обаче подчертава, че нейните възпитаници идват от различна среда.

Въпреки че ESBC е едно от 500-те частни училища в Германия, таксите са съобразени с доходите и са сравнително ниски на фона на средните нива във Великобритания например - между 720 евро и 6636 евро на година. Около 5% от учениците са освободени от такси. Тук проблемът не са финансите, нито пък способността на децата да се адаптират към особените методи на преподаване. Най-трудно, признава Расфелд, е да се намерят учители, готови да приемат тази свобода.

Въпреки че трябваше да се пенсионира преди месец, Расфелд има амбициозни планове. Образователна иновационна лаборатория разработва учебни материали за училища, които искат да последват примера на ESBC. Около 40 училища в Германия вече са в процес на приемане на някои или на всички методи на школото. Едно училище в близост до Берлин вече е провело "предизвикателство" - ученически преход през Алпите. "В образованието можеш да осъществиш промяна само от дъното - ако заповедите идват от върха, училищата ще се съпротивляват. Министрите са като гигантски петролни танкери - нужно е много дълго време, за да се променят. Това, от което се нуждаем, са много малки моторници, които да покажат, че човек може да прави нещата и по различен начин", заключава директорът.