Наскоро бяха публикувани финансовите отчети на БДЖ за първото полугодие на 2016 г., които дадоха увереност на ръководството на дружеството да заяви (нееднократно и пред различни медии), че холдингът е в най-доброто си състояние от години насам. Подобрение определено има, но то не е нито толкова мащабно, колкото изглежда на пръв поглед, нито толкова всеобхватно.



Ако погледнем финансовите отчети на "БДЖ-Товарни превози" и "БДЖ-Пътнически превози" към 30 юни, забелязваме, че



заедно с разходите падат и приходите,



като спадът при първите е просто с по-бързи темпове от вторите. През първата половина на 2016 г. разходите по дейността на "БДЖ-Товарни превози" са общо 51.2 млн. лв., а приходите са 52.5 млн. За първата половина на 2015 г. тези стойности са били 67.7 млн. и 60.4 млн. лв., респективно. При "БДЖ-Пътнически превози" приходите за първата половина на 2016 г. спадат до 128.9 млн. лв. от 135.9 млн. лв. през 2015 г., а разходите падат от 135.7 млн. лв. през миналата до 120.1 млн. лв. тази година.

И в двете предприятия най-голям принос за спада има промяната в разходите за амортизация. При "БДЖ-Товарни превози" тези разходи са намалели от 10.7 млн. лева миналата година на 1.57 млн. лв. сега. Разходите за амортизация на "БДЖ-Пътнически превози" пък са паднали с близо 18 млн. лв., от 42 млн. лв. през първото полугодие на 2015 г. на 24.8 млн. лв. през първото полугодие на 2016-а.

Разходите за амортизация представляват просто счетоводна дедукция от цената на дълготрайните материални активи за всеки един счетоводен период. С други думи - те не са някаква реална сума, която конкретното предприятие е изразходвало за периода, и те нямат отражение в паричните потоци. Съответно парите, спестени от понижаването на разходите за амортизация, също нямат такова отражение.

Освен това, ако обърнем внимание на докладите, приложени към отчетите на двете железопътни предприятия, разбираме, че в случая на "БДЖ-Товарни превози" огромният спад от 85% в разходите за амортизация дори не се дължи на някаква продажба на остарели материални активи, а просто на промяна в счетоводната политика от линейно отчитане на амортизацията към такова, базирано на реално извършената работа от съответния актив. Самият доклад гласи, че "Ефектът от тези действия (промяната в счетоводната политика) ще намери отражение в себестойността на предлаганата услуга и подобряване на финансовото състояние на дружеството." Що се отнася до "БДЖ-Пътнически превози", там спадът в разходите за амортизация е "...в резултат на направената преоценка на ДМВ и ЕМВ "Сименс", както и на променения срок за изхабяване".

Все пак трябва да се отбележи, че в случая на "БДЖ-Товарни превози" оперативната печалба преди лихви, данъци, обезценки и амортизации (EBITDA) се увеличава от около 3 млн. лв. през първото полугодие на 2015 г. на 4 млн. лв. през първото на 2016 г., което означава, че наистина



има подобрение в оперативната дейност на дружеството



Но мащабът на това подобрение не трябва да се преувеличава в нетния финансов резултат. Промяната в счетоводната политика по отношение на амортизацията е отговорна за това, че предприятието отчита 1.3 млн. лв. печалба, а не между 4 и 6 млн. лв. загуба (ако допуснем, че тенденцията в динамиката на разходите за амортизация през последните няколко години беше останала непроменена).

Що се отнася до "БДЖ-Пътнически превози", там дори и EBITDA не се подобрява, а се е понижила с 10% в сравнение с миналата година, от 29.8 млн. лв. до 26.8 млн. лв. Подобрението на крайния финансов резултат за полугодието от 0.2 млн. лв. на 8.87 млн. лв. в този случай се дължи изцяло на понижението в разходите за амортизация благодарение на преоценката на определени дълготрайни материални активи. Отчита се понижение във финансовите разходи (вкл. за лихви и прочие) от 2.1 на 1.1 млн. лв., но това оказва много малък ефект върху общата сума на разходите от над 120 млн. лв. Ако изключим това, разходите на "БДЖ-Пътнически превози" всъщност се увеличават с 1.6 млн. лв. в първото полугодие на 2016 г. в сравнение с това на 2015 г. В крайна сметка според финансовия отчет чисто оперативните разходи на дружеството растат, докато оперативните приходи падат, което е признак на влошаване на оперативната ефективност на дружеството, а не подобряване.

Новините от последните дни потвърждават това заключение. Поради сериозните технически неизправности на голяма част от локомотивите се налага разписанието на определени влакове да бъде променено до края на лятото и дори се налага пътниците в определени участъци да бъдат превозвани с автобуси. Ситуацията е толкова зле, че значителна част от най-новите влакове на БДЖ въобще не се поддържат от осем години насам и затова авариите през тази година зачестяват. Това не са признаци на предприятие в добро състояние. Лошото е, че управителите на дружеството изглежда не мислят как да подобрят ефективността на оперативната дейност на "БДЖ-Пътнически превози", а явно се надяват на външно решение на вътрешните проблеми. Напоследък всеки път, когато стане въпрос за подобрение на състоянието на БДЖ, се говори за това как част от парите от планираната концесия на летище София ще бъдат използвани за оздравяване на дружеството.

Не трябва и постоянно да се разчита на държавно финансиране за оздравяване и погасяване на дълговете на компанията. Държавата или по-скоро данъкоплатецът не може да си позволи да налива пари в БДЖ до безкрай. Дружеството трябва да подобри своята оперативна ефективност, а това може да се случи само чрез дълбоки структурни реформи и където е необходимо, съкращения на линии, курсове и персонал. Ако това не може да бъде постигнато, то тогава трябва да се мисли за приватизация или ликвидация.