Над 1.2 млн. бежанци са дошли в Европа миналата година, повечето от тях са сирийци. Една година след дългото мигрантско лято на 2015 г. Европа продължава да стои пред два сериозни проблема - първият е, че списъците със сигурни страни, от които не се приемат бежанци, се различават в различните европейски държави, и вторият - все повече имигранти и бежанци се давят в Средиземно море на път за ЕС.

Връщането на т.нар. Нансенов паспорт - лична карта за бежанци, гарантираща им убежище, на европейско ниво може да бъде полезен, а защо не и необходим инструмент за решаване на проблема с правната несигурност за бежанците и за подпомагане на единната миграционна политика.

Признаването на мигрантите за бежанци до голяма степен зависи от родната им страна. Неотдавнашно проучване на Евростат показа, че почти всички сирийци получават бежански статут в ЕС, но едва 29 на сто от малийците могат да се надяват на същото. Хората, пристигащи от Западните Балкани, също нямат почти никакъв шанс да получат убежище. В някои германски центрове за приемане на бежанци списъците на сигурните страни постоянно нарастват. За да се знае откъде идва даден човек, той или трябва да покаже валиден документ за самоличност, или властите трябва да изискат от страната на произход информация за този човек. Тъй като повече бежанци идват от страни с конфликти, където администрацията не работи нормално, втората процедура е много трудна.

Списъците със сигурните страни на произход и целият процес по идентифициране на бежанците често са обект на критика от неправителствени организации като Хюмън Райтс Уоч. В политическата и правна каша



е ясно едно -



че правото на пребиваване на бежанците зависи основно от това да получат паспорт.

Увеличаващият се брой жертви в Средиземно море привлече вниманието към бежанската тема в Европа, след като кораб с бежанци се разби край Лампедуза и близо 350 души се удавиха през октомври 2013 г. След това италианското правителство предприе мисия на граничната и брегова охрана "Маре Нострум", чиято цел бе спасяването на имигранти. През есента на 2014 г. ЕС разпореди мисията "Тритон" на ФРОНТЕКС, макар че капацитетът й е по-малък от този на италианската. Въпреки всичко смъртните случаи на бежанци в морето не само че не спряха и не намаляха, а се увеличават. През 2016 г. над 3000 души се удавиха на път за Европа. Според мен тази хуманитарна катастрофа може да се разреши с връщането на Нансеновия паспорт, който да позволява безопасна и законна миграция в страните от ЕС.

В Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г. и протокола, отнасящ се до статута на бежанец от 1967 г., се заявява, че трябва да се осигури равно третиране на всички бежанци, които да не бъдат дискриминирани въз основа на националност, пол, раса и прочее. В основата на тези документи са усилията на Фритьоф Нансен (1861-1930). Норвежкият учен, който впоследствие става дипломат в Обществото на народите, работи усърдно в защита на правата на малцинствата. Той е една от движещите фигури в помощта и съдействието за бежанците, които бягат от Руската гражданска война (1917-1922), и сериозно работи за сигурен международноправен статут за бежанците. На конференция през юли 1922 г. 51 страни се подписват под международно споразумение за създаване на документ, който урежда този правен статут. Станалият известен като Нансенов паспорт по името на Фритьоф Нансен е създаден специално за мигранти, които напускат родната си страна, като в същото време се нуждаят от паспорт, за да пътуват по света. Този паспорт им дава



международно признат документ за пътуване,



какъвто и да е техният статут или гражданство. Нансеновият паспорт съществува до 1942 г. и помага приблизително на 450 000 души.

Върхово постижение в усилията на норвежеца е създаването на Международната служба за бежанците "Нансен". За всичко това през 1922 г. Фритьоф Нансен получава Нобелова награда за мир, а през 1938 г. призът получава службата, носеща неговото име.

В светлината на объркващите национални разпоредби за признаване на "сигурни страни на произход" връщането на Нансеновия паспорт в ЕС може да бъде важна стъпка в единната миграционна и бежанска политика, за която постоянно се говори, но трудно се привежда в действие.

Създаването на паспорт на супранационално ниво като Нансенов паспорт за ЕС може да служи като лична карта за територията на целия ЕС и да гарантира на търсещите убежище пребиваване в страна членка на общността. Тъй като схемата за преразпределение на бежанците работи трудно, правото на свободен избор на бежанците може да се окаже най-подходящото решение. Паспортът ще гарантира равнопоставеност на всички потенциални бежанци в Европа, защото той ще е валиден независимо от националните правила за издаване на паспорти и независимо от дебатите на тема кои страни на произход са сигурни и кои не.

Това е постижимо, ако ЕК и ЕП подкрепят и насърчат такова решение. Ако в Европейския съвет получат подкрепата на силна коалиция, водена например от Швеция, Германия и Италия, перспективата за въвеждане на Нансенов паспорт за ЕС чрез квалифицирано мнозинство вероятно няма да е нереалистична. Въвеждането на такъв документ



ще е промяна



във фокуса на единната европейска политика - от сигурност и граничен контрол към осигуряване на правото да остане на всеки чужденец, дори към буквалното превръщане на човешките същества в бежанци.

Нансеновият паспорт за бягащите сирийци например ще ги спре да бъдат насила тласкани от трафиканти към морето. Паспортите могат да се издават в офиси в съществуващите лагери на Върховния комисариат на ООН на бежанците в региона. Ако на никого не се налага да прекосява морето нелегално, бизнесът на трафикантите ще умре и хората няма да рискуват повече живота си. Документът ще е ефикасна мярка срещу трафика на хора и срещу смъртта.

Европейски бежански паспорт ще създаде и единна правна рамка за гарантиране на убежище за настоящи и бъдещи бежанци, както и сигурност за тях, особено за огромния брой деца, пристигнали без придружител. Статутът ще помогне на младите хора да се устроят и да забравят тегобите.

Едно е сигурно - във времена на криза в Близкия изток, Северна Африка и субсахарска Африка дългото мигрантско лято на 2015 г. няма да е краят на бежанския поток към Европа. Нужен е хуманитарен план, за да покажем солидарност на бежанците и да задълбочим сътрудничеството за единна европейска политика по миграция. Нансеновият паспорт може да е първа стъпка в тази посока.