Бизнесменът социалист Георги Гергов успява да намери съюзници във всяко правителство и да прокара немислими "мостове" между уж непримирими политически опоненти. |
На 29 юли кабинетът реши да се раздели с остатъчния държавен дял от "Международен панаир Пловдив" АД. Вместо да бъдат продадени през борсата, каквито бяха първоначалните намерения, 49-те държавни процента "щедро" бяха дарени на общините Пловдив и Варна - съответно 20 и 29%. Собственик на другите 51% е Георги Гергов, член на изпълнителното бюро на БСП, силно приближен до всяко ръководство, съответно в момента - и на Корнелия Нинова.
Още от първия ден бе ясно, че странното замесване на Варна е с цел морският град да замени процентите от панаира срещу акциите на Гергов във варненското дружество "Търговски дом". То притежава зееща от десетилетия празнина в центъра на Варна, наречена Дупката. Казва се "Търговски дом", защото целта му e да построи местен ЦУМ (мечта от социализма). Гергов е мажоритарен собственик и понеже нищо не бе построено, общината от години го придумва да се раздели с дела си. Официалното обяснение е, че щом теренът стане общински,
от цирей ще се превърне в ларго,
музей на открито или друга придобивка.
Около 1/4 от акциите в "Търговски дом" са на община Варна. Бяха повече, но преди 12 г. намаляха след увеличение на капитала. По това време партньор на община Варна в смесеното дружество бе "Феста холдинг", а пловдивчанинът Гергов пое контрола около 2006 г., купувайки общински и на "Феста холдинг" акции. По негови признания се е охарчил с 10 млн. лв. По-интересното в случая е, че т.нар. дупка му носи само загуби. На терена има археологически находки, които възпрепятстват всякакъв вид строителство (да се чуди човек откъде въобще се е появил частният интерес там; да не би да е с цел бъдеща сделка с държавата?). Малко преди да падне първото правителство на ГЕРБ тогавашният финансов министър Симеон Дянков направи рейд из Варна и обеща да се разправи с Гергов, т.е. община Варна да си прибере дела в "Търговски дом". Оплака се обаче, че бизнесменът му иска 20 млн. лв. Рейдове после направи и културният министър Вежди Рашидов. Без отговор винаги оставаше въпросът как държавата или община Варна ще удовлетворят Гергов. Дупката му носи загуби, няма какво да я прави, трап си е... Обаче няма да го подарява, я! Напълно в реда на нещата е да се стреми да издейства висока цена. Още повече че държава и община не могат да му вземат трапа, а за да се облагороди все някак, трябва да го придобият.
Правителственото решение сега дойде не само в условията на клиентско търсене спрямо Гергов, но и в интересен политически момент - след избирането на Корнелия Нинова за лидер на БСП, преди президентски избори. Именно зам.-министър Нинова в правителството на тройната коалиция движеше приватизацията на Пловдивския панаир. Раздържавяването стартира през 2006 г., а бизнесменът под благосклонния поглед на различни видове власти (държавна, местна, съдебна...) се превърна от миноритарен в мажоритарен акционер. От своя страна той стана таран в избирането на Нинова за лидер на БСП тази пролет. Винаги преди избори започват важни сделки - сегашната за държавно-общинския панаир е такава. Нинова през ден по медиите може да сваля Борисов, да го обижда на мъж-немъж, да твърди, че ГЕРБ ги мачка, обаче
по върховете на държавата тече друго мачкане
- любовно. ГЕРБ и БСП правят идеален бизнес, в който видният социалист Георги Гергов ще се отърве от една ненужна и носеща му загуби собственост във Варна. Срещу това ще увеличи дела си в Пловдивския панаир до над 2/3! На изборния конгрес партийни врази му припомниха, че се е вричал във вярност на СДС, сега пък отговаря за коалиционната политика на БСП. Няма майтап, това е най-подходящият човек за коалиционна политика.
Варненският кмет Иван Портних е странна птица. Млад, напет, обаче с оскъдно собствено мнение за събитията в града. Десет дни Портних отричаше каквато и да е връзка между панаирните акции с дела на Гергов в дупката, обяснявайки, че панаирът ще стане пловдивско-варненски. Накрая дойде Бойко Борисов в града и лично каза това, за което Портних нямаше позволение: "Мисля, че преди 6 - 7 месеца минавах през центъра на Варна. И видях дупка. Голяма. (...) Ние сме дали възможност на варненската общественост да има варианти. Ако предпочитат дупката - тя си стои. Ваша работа". Но личният панаир на Портних си е дребна варненска работа, за която, оказа се, мнозинството варненци нямат против.
Пловдивският кмет Иван Тотев също е млад, и той от ГЕРБ, обаче политическата ситуация край него е различна. Миналата есен приятелят на Бойко Борисов и съпартиец Здравко Димитров се кандидатира за стола му от името на Реформаторския блок. Трансферът бе прекратен веднага след изборния мач - Димитров се завърна като областен управител, реабилитиран от Борисов. Тази игричка разцепи ГЕРБ и за малко Тотев не изпусна втория мандат - би с едва 1300 гласа на балотаж Славчо Атанасов (Патриотичен фронт). Кметът е близък до Цветанов и няма особени причини да е всеотдаен на Борисов. Отделно в Пловдив половината съветници са в остър конфликт със съгражданина си Гергов. В резултат местният парламент под тепетата отхвърли "дарените" от държавата 20%, а доминиращата група на ГЕРБ показа
завидно инакомислие срещу собствените си премиер
и правителство. Стигна се до парадокс - най-дясната от всички десни партии на света - ДСБ, поиска държавата да си запази дела в панаира, дори настоя да се измислят начини за блокиране на частника Гергов; същото направиха и варненските десебари; обратното - лявата партия БСП и в двата града поощри остатъчното раздържавяване, като край морето това се случи чрез тържествено гласуване заедно с ГЕРБ.
Пловдивският бойкот засега минира сделката и не се знае ще се реализира ли схемата, част от нея ли, няма ли. Но намерението на правителството да "потанцува" с бизнесмена опозиционер е факт. Тези процеси текат и при все по-видима бъдеща "широка коалиция", която трябва да се случи след президентските избори и преди председателството на България в ЕС. Всеки ден ГЕРБ и БСП разиграват сценки на остро противопоставяне, обаче зад този панаир се оформя едно друго акционерно дружество - парламентарно, в което те са основните акционери. Пловдивският е елемент от този по-голям панаир.
И накрая два интересни факта. Първият е, че ако община Варна наистина си вземе процентите в дупката и я благоустрои, то това ще е в далечното бъдеще и на цената на още български или европейски милиони. Единственият гарантиран интерес е този на Гергов. Вторият факт е, че община и правителство наистина
няма що да сторят, освен да му се молят
Оказва се, че в едно смесено дружество, създадено с една-единствена цел, която не се осъществява с години, защитата на обществения интерес преминава през... доволно възмездяване на частника. Искаш да няма трап - плащаш, друг начин няма. По този начин се реализират 90% от смесените дружества в България. И винаги край тях изплуват бизнесмени, силно омесени с политиката. Това вече е трета работа, най-големият панаир.