Комплексната оценка на банките - прегледът на активите им и стрес тестовете, приключи в разгара на лятото с добра новина. Българската банкова система е стабилна, а някои банки дори са се презапасили с капитал отвъд границите на разумното. Но има две институции, които ще трябва да увеличат капитала си за всеки случай. Техните имена също не са изненада - Първа инвестиционна банка и Инвестбанк.

Проверката на банките бе поискана, за да се разсеят опасенията, че слабият банков надзор прикрива нарушения в тях. Това бе скъпо упражнение - не толкова заради директните разходи, които бяха платени от банките, а защото неизвестността ги накара да се въздържат от рискове (което означава и да пропускат възможности) и да се опитват да увеличат лихвените маржове, което не бе благоприятно за клиентите.

И докато резултатът е в рамките на предварителните очаквания, важният въпрос е как е постигнат той. От отговора зависи и оценката ни за самата БНБ, защото стрес тестът бе преди всичко оценка за това дали централната банка се е разделила с лошите практики от миналото.

Логично бе БНБ да извърши проверката, като преследва две цели, които донякъде си противоречат - да дисциплинира банките и да не създава допълнителна паника. За това доколко е изпълнена първата цел, можем само да гадаем по размера на обявените корекции и по предстоящите мерки. Втората цел можем да приемем за постигната - включително чрез неясното обявяване на резултатите в почивен ден.

За разлика от големите европейски вестници, които подложиха на критичен разбор резултатите от стрес тестовете, проведени от Европейския банков орган, българските медии с много малко изключения се задоволиха да преразкажат съобщението на БНБ. Това не бе лишено от грешки, за което обаче вината е преди всичко на централната банка. Тя не само не направи пресконференция, но не проведе никаква предварителна разяснителна кампания. Да, ЕЦБ и Европейският банков орган не проведоха пресконференция тази година, но това са поредните им стрес тестове. В предишни години имаше закрити брифинги, както и разяснителна кампания - включително чрез инфографики и видеа. Журналистите у нас бяха оставени сами да разбират какво е CET1* или капиталов буфер и каква е разликата между корекции и обезценки.



Черна кутия



Главният резултат от проверката са необходими допълнителни корекции (и по-точно провизии и корекции на стойността на активи) в размер на 665 млн. лева. По-голямата част от тези корекции идват от ПИБ - 420 млн. лева, и Инвестбанк - 104 млн. лева. Това не е сумата на установените допълнително нередовни кредити, тъй като допълнителните провизии са различен процент.

От доклада става ясно, че 3.7 млрд. лв. кредити (7.14% от рисково претеглените активи) са прекласифицирани като необслужвани експозиции, което е довело до индивидуално начислени провизии за 474.9 млн. лв. Отделно са начислени провизии на портфейлна база (предимно за ипотечни кредити) за 149 млн. лева и обезценки на активи, които банките са придобили като обезпечения - 41 млн. лева.

Как се е стигнало до този резултат обаче остава неясно. Централната банка е изключително пестелива на подробности за причините, довели до тези корекции. Така например тя обяви доста енигматично кои са показателите за обезценка - коефициент на покритие на дълга, мерки за въздържане (това са предоговорени, отписани или рефинансирани кредити) и др. От текста все пак става ясно, че основната част от установените провизии са за кредити на предприятия, за които е приложена презумпцията за недействащо предприятие (в такъв случай те трябва да са добре обезпечени, за да не се обезцени кредитът).

Според доклада не са установени "отклонения от регулаторните изисквания за големи и свързани експозиции - "Доставчиците на услуги (проверителите - б. а.) не откриха разминавания с приложимата регулаторна рамка при прегледа на всички идентифицирани експозиции към свързани лица". Това е важно твърдение, което трябва да бъде защитено по-подробно.

Другият резултат е по линия на стрес тестовете. В утежнения сценарий те са се отразили по-неблагоприятно на някои институции. Две банки (отново ПИБ и Инвестбанк) достигат отрицателен капитал през 2018 г., относително по-слабо се представят Интернешънъл Асет банк и Токуда, които хипотетично биха паднали под регулаторния минимум. Тези резултати обаче нямат непосредствено проявление, тъй като БНБ прие стрес тестовете само за сведение.

От препоръките към отделните банки се вижда, че има и други забележки, включително към банки, които се представят отлично. Например Уникредит Булбанк трябва да подобри управлението на риска, ДСК - колективното провизиране, а ЦКБ, която почти няма корекции, и още няколко банки - бизнес плана и капиталовия план.



Объркване



За разлика от европейските стрес тестове у нас не бяха оповестени подробни резултати по банки. Освен това БНБ не обяви капиталовия недостиг на отделните институции, а т. нар. нетни корекции (в доклада с индивидуалните резултати) и "необходимост от корекции" и "мерки за покритие с допълнителни капиталови буфери" (в таблицата от прессъобщението). Това доведе до определено объркване, което се дължи на следното:

Нетните ПКА** корекции отразяват всъщност провизиите, които банките следва да начислят в резултат на установена необходимост от преквалифициране на кредити и/или доначисляване на провизии. Тъй като проверката е към 31 декември 2015 г., БНБ реши да приспадне от тези провизии вече начислените обезценки, както и печалбата (неодитирана) според отчетите на банките към 30 юни за целите на таблицата, която бе представена на широката публика. За да покаже какъв капитал трябва да осигурят банките, се взема предвид и наличното превишение на капитала преди проверката (на практика почти всички банки отчитаха по-висок капитал от необходимото). Така че обявеното число на капитала, който трябва да осигурят ПИБ и Инвестбанк, е с вече приспадната печалба към 30 юни. Имаше неправилни интерпретации по този въпрос.

Вероятно именно заради този начин на представяне (с корекция към 30 юни) банките бяха усърдни да отчитат печалби през първото полугодие.



Контрата остава в централната банка



Остават важни въпроси: Какво ще направи БНБ сега, защо изобщо имаше стрес тестове и как ще се промени поведението на банките?

Не всичко приключва с публикуването на резултатите. Банките тепърва ще отразят резултатите от проверката на качеството на активите (провизиите) в резултатите си към 31 декември 2016 г. Повечето от тях вече са начислили достатъчни обезценки. Освен това те трябва да изпълняват и предписания за промените в процедурите и правилата.

Резултатите от стрес тестовете, за които почти не стана дума досега, нямат пряко счетоводно отражение. Но банките, при които има вероятност от неблагоприятно въздействие на евентуални шокове, трябва да одобрят промени в капиталовите планове, включително и ограничения за разпределяне на дивиденти, и някои да формират и капиталови буфери - в срок до 31 декември 2017 г. При необходимост ще се изискват и промени в бизнес моделите на банките.

Това означава, че мерките за намаляване на рисковете в банките (включително такива, които не бяха обявени) ще продължат, макар и не така шумно. Всъщност стрес тестът за БНБ не е свършил.

Със сигурност ще се промени и поведението на банките. Въздишката на облекчение, че само две банки имат проблеми, които са управляеми, не означава, че банките ще разхлабят масово стандартите за кредитиране. Това едва ли ще се случи, още повече че предстоят и други проверки. Но неизвестността пред тях намалява и няма да им се налага с всички сили да се опитват да поддържат лихвените маржове - често с риск от загуба на клиенти.

Така че краят на стрес тестовете е добра новина за клиентите, които може да очакват по-изгодни лихви.





РЕЧНИК



Стрес тестовете



трябва да покажат как банките биха се справили със срив в цените на стоките или по-бавен ръст на икономиката. Конкретните параметри са разработени на база на основния сценарий на БНБ за ръст на икономиката през периода 2016-2018 г. и очакваните негативни отклонения от тази прогноза. Стрес тестът показва дали съответната банка ще издържи на спад на БВП от 2.2% и дефлация от 2.6% през тази година. Друга неблагоприятна хипотеза, чието въздействие върху банките е проверено, е спад на цените на жилища с 9% през тази година.

За сравнение сценарият за европейската икономика включва хипотеза, при която БВП пада с 1.2% през 2016 г. и 1.3% през 2017 г. с връщане към растеж (0.7%) през 2018 г. Негативният сценарий на стрес тестовете в ЕС през 2016 г. допускаше и спад на фондовите борси с 25% или понижение на цените на имотите с 22%.



Прегледът на качеството на активите (ПКА) **



включва количествен и качествен анализ на "извадка" от класове активи и/или експозиции. Подборът се прави така, че да се установят портфейлите с най-висок риск от неправилна класификация и оценки. Специално внимание би трябвало да има към кредитите за свързани лица. Не са проверявани експозициите на дребно, както и експозиции с нисък риск, но те са обект на начисляване на колективни провизии. Бяха оценявани и обезпеченията.

Прегледът показва дали съответната банка има нужда от увеличаване на провизиите и промяна на съотношението на базовия капитал от първи ред (CET1)* . CET1 включва акционерния капитал на банката, резервите и неразпределената печалба. Неговата минимална стойност е 4.5%.

Освен това има капитал от втори ред, това е допълнителният капитал, в който се включват и провизиите. Общата стойност на капитала, който се изисква да притежават банките и инвестиционните дружества, следва да е най-малко 8% от рисково претеглените активи.

Рисково претеглените активи са знаменателят от уравнението и представляват коригирана стойност на активите на банката - кредити, ДЦК, акции и други финансови инструменти и т.н., спрямо риска, който те носят. Най-безрисковите активи като ДЦК са с нулево тегло, тоест те не изискват капитал.