Човек може спокойно да си помисли, че съдебната реформа е осъществена поне на четири пети. Че вече всичко със справедливостта на правораздаването е решено. Няма никакви проблеми с кадрите и корупцията в системата, а гражданските и наказателни дела не се гледат с години, а се разглеждат и решават за дни. Може да решите, че всичко с експертизите и вещите лица е наред, а законите са толкова добри, че просто обслужват една добре смазана машина.

За секунда може да си помислите, че вече няма един съдебен състав, който да решава един казус по един начин, а друг по коренно различен. Че юридическото образование пак е станало авторитетно, предвидимо и практично, а на свобода не се разхождат хора с по 20-30 висящи дела.

Спокойно може да решите, че няма политическа и икономическа обвързаност в системата, че няма съдии, които гледат 1000 дела, а други само 10...

Всички тези теми изглеждат някак затворени на фона на една друга, която



трайно си намира път - тази за съдебните сгради



Въпросната тема от една страна си намери доста солидно място в заседанията на Висшия съдебен съвет (ВСС), а от друга се превръща в пресечна точка на спорове и мерене между магистрати и Министерство на правосъдието.

Така само преди няколко дни по време на заседание на пленума на ВСС Комисията за управление на собствеността обяви, че 500 000 лева са се "загубили" при прехвърлянето на средствата за строителство и ремонт на съдебните сгради от Министерството на правосъдието към Висшия съдебен съвет. Парите липсвали и от Съвета обявиха решимост да изяснят къде са тези средства.

Тези данни бяха изнесени по време на заседание, посветено на одобряването на инвестиционната програма за сградите до края на годината и тяхното застраховане. Именно по време на тази среща бе обявено, че на 30 юни Министерският съвет е



решил по бюджета на ВСС да бъдат прехвърлени 6 867 554 лв.



След приспадане на такси, данъци и др. трябвало да пристигнат малко над 5.8 млн. лева, но реално постъпили 5.3 млн. лева. И така се губели половин милион лева. Министерството на правосъдието обяви, че нищо не се губело. На въпрос на "Правен свят" оттам обяснили, че действително на 30 юни 2016 г. са отпуснати въпросните 6,8 млн.лв. От тях обаче само 5 344 078 лв. били за капиталови разходи. 1 088 658 лв. били предвидени за текущи разходи и издръжка, а 396 058 лв. отивали за данъци, такси и административни разходи. Имало и няколко по-малки суми, които са по други пера. Всички тези суми са намалени от разходната част на бюджета на Министерството на правосъдието, Министерството на финансите ги дава на ВСС. Всъщност от самото начало от тези 6.8 млн. лева за капиталови разходи са предвидени 5.3 млн. лв., твърди МП.

По време на въпросното заседание обаче Министерство на правосъдието отнесе много критики точно заради съдебните сгради. Така се появиха твърдения и примери как през годините МП залагало определени суми в бюджета си за инвестиции в съдебни сгради, но така и не ги изпълнявало. Като например в Несебър, за районния съд, или пък за съд в Пещера ...

Всъщност споровете, скандалите, обвиненията и разкритията около пари и проекти, свързани със съдебните сгради тепърва ке се разгарят. Защото ще има поне няколко месеца, в които ВСС ще поема от Министерство на правосъдието всички сградни проблеми. Според първия пакет промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) сградите на съдилищата и прокуратурите вече не се стопанисват от правосъдното министерство, а от съдебната власт, т.е. ВСС ще решава въпросите, включително и за охраната им. Министерството на правосъдието ще стопанисва само помещенията, които са на Агенцията по вписванията или дирекция "Охрана".

Така на въпросното заседание на ВСС например стана ясно, че сега ще се изработват критерии за това коя от ремонтните дейности по съдебните сгради е с приоритет и защо една сграда се предпочита пред друга. Ще има и доклад за развитието на основни и текущи ремонти в съдебните палати. Имало и изпратено писмо до всички административни ръководители да предоставят мотивирани искания за ремонт.

Всъщност



сградните драми и проблеми на съдебната система



изобщо не са от днес. Дълги години част от съдилищата и прокуратурите в София се гърчеха на Римска стена. Сега им бе дадена една сграда - бившето ГУСВ на бул. "Цар Борис III", където е настанена Гражданската колегия на Софийския районен съд. Наказателната колегия на същия съд пък скоро ще започне работа в края на тази година във "военното НДК". Тежки проблеми обаче продължава да има Софийският административен съд, изобщо да не говорим за места из страната, в които се правораздава над барове или пък папки се съхраняват в бивши тоалетни на апартаменти.

Достатъчно е и да се отбележи, че през миналата година, още докато МП отговаряше за сградите бе обявено, че са получени писма от 153 съдилища и прокуратури от страната за налагащи се ремонти и строежи. Стана ясно, че на места има нужда от укрепване на сградите и устойчивост на конструкцията, с оглед осигуряване на безопасността на хората, на други да се осигури достъпна среда на хора с увреждания, а не трети - има необходимост от основни ремонти и от текущи ремонти.

Сега ВСС обаче погледна някак комплексно на темата за съдебните сгради, защото



пак наскоро бе поставен ребром въпросът за тяхната охрана



Така през май т.г. прокурорската колегия на ВСС се обяви против частната охрана на съдебните сгради в страната. Според членовете й предоставянето на тази дейност на частни фирми е противозаконно, тъй като в Закона за съдебната власт е записано, че охраната се организира и осъществява от Главна дирекция "Охрана" към Министерството на правосъдието. Точката бе вкарана за обсъждане лично от главния прокурор Сотир Цацаров. При разискванията стана ясно, че дирекция "Охрана" е обявила обществена поръчка за инсталиране на сигнално-охранителна техника на съдебните сгради. Поръчката била с предмет "Реакция на алармени сигнали и автопатрулна дейност за обекти на съдебната власт". След това на 1 април 2016 г. е сключен договор с една частна фирма като споразумението включва поемането на охраната в няколко апелативни района в страната. Тогава Цацаров обяви, че според него въпросът не е в това дали са законни договорите, след като те са сключени след легитимно проведени обществени поръчки. Проблемът не бил и в това, че са сключени с една фирма. По думите му обаче трябвало да се обсъди дали е изобщо законно "Съдебна охрана" да делегира правомощията си на частни фирми.



"Според мен не е законно", обяви шефът на държавното обвинение и



допълни, че много сгради и в момента са и без пряка охрана.

Промяната освен това не е била съгласувана с никого. Прокуратурата не е била уведомена, след разговор с колеги съдии Цацаров разбрал, че и те не са осведомени. Магистратите научили за частната фирма от писмо до ВСС, че трябва да осигурят достъп и пространство в съдебните сгради за монтиране на сигналната техника. Недопустимо е частна фирма да пази сгради, в които има дела и доказателства. Те идват от МВР.



Някой представя ли си частна фирма да охранява полицейските управления,



е прокурорската теза. Представители на прокуратурата изразиха и мнение, че се касае за охрана на съдебни сгради, които са под особен режим на охрана. По думите им не може магистратите да мислят постоянно на влизане и излизане дали са изключили или включили СОТ.

При разискванията стана ясно, че проблемът идва от липсата на хора в правосъдното министерство, които да охраняват сградите.

Месец по-късно темата отново бе дебатирана от ВСС на нарочно заседание. Там стана ясно, че



59 сгради в страната са без никаква охрана, в 47 сгради имало един охранител, 33 били с денонощно пазене. Общо 179 сгради били с жива охрана. Най-затруднени по отношение на охраната си били следствените отдели към прокуратурите, както и някои районни прокуратури. 101 обекта на съдебната власт не се пазели от главна дирекция "Охрана", но част от тях били в полицейските управления, в помещения на ДАНС или Министерството на отбраната, което гарантирало охраната. Имало и 9 почивни бази, които обаче си имали и охрана. Повечето от обекти без никаква охрана били все пак складове, архивни помещения и гаражи. От МП се разбра още, че финансовите и кадрови резерви на правосъдното министерство са изчерпани и това е причината някои сгради да стоят без охрана.

На въпросното заседание един от въпросите на главния прокурор към шефа на дирекция "Охрана" бе как се реагира при сигнал от системата на СОТ за нерегламентирано влизане в съдебна сграда през нощта или ако има сбиване в нея. От отговора се разбра, че СОТ идва на място, но няма право да влезе в сградата, а изчаква пристигането на дежурен от съответния съд или прокуратура. В критични ситуации в неохраняеми обекти реагирала полицията. След въпросното заседание ВСС прие решение по предложение на Цацаров, с което предложи на министъра на правосъдието и шефа на дирекция "Охрана"



да предприемат незабавни мерки за изпълнение на задължението си по закон с



"цел гарантиране на сигурността на магистратите, съдебните сгради и гражданите в пълно съответствие с изискванията". Освен това се реши министерството и съветът да предприемат "съвместни и координирани действия", за да може да се планират и да се осигурят необходимите средства за охрана през следващата година.

Няма спор, че и въпросът със съдебните сгради е важен, включително и за съдебната реформа, магистратите, а и всички граждани и фирми, които влизат в тях, за да търсят справедливост. Но дано и на другите не по-маловажни проблеми се обърне поне толкова внимание.