Хранителната банка в шотландския град Абърдийн се намира в бивш склад, близо до доковете. По рафтовете са подредени кутии с чай и овесени ядки, пакети с макарони и пресни плодове. В града, известен като "петролната столица на Европа", бивши работници в нефтената индустрия сега се редят на опашки, за да получат пакети с храна. "Наскоро дойде един мъж с порше. Изгубил работата и дома си", казва Дейв Симърс, изпълнителен директор на организацията Community Food Initiatives North East, която стопанисва хранителната банка. "Работехме най-много с петролните компании и приходите от това подкрепяха благотворителната ни работа. Ситуацията обаче сега напълно се промени", добавя той. Симърс изчислява, че хранителната банка ще е раздала 500 тона храна до декември т.г., което е с 280 тона повече в сравнение с 2015 г.

Североизточният шотландски град Абърдийн с население от около 200 000 души дълго време е разделен на хора, които имат и на такива, които нямат. Разточителни имения често се намират на пешеходно разстояние от високите жилищни сгради, като някои от тях още са в строеж. Резкият срив в



петролната индустрия за милиарди евро в Северно море



доведе местната икономика до голям спад. Драстично падналите цени на петрола - стойността на един барел сега едва достига една трета от максимума от 114 долара, достигнат през юни 2014 г. - промениха лика на Гранитното сити. Улиците в центъра на града са пълни с опразнени магазини и надписи "Дава се под наем". На фона на масовото закриване на работни места, много хора се борят да свържат двата края. "Ако не беше хранителната банка нямаше да мога да оцелея", казва Хейзъл Бърджес, която внимателно поставя един бял хляб върху пазарската си количка по време на седмичното си посещение в банката. Майка на две деца, тя получава пакет с хранителни стоки за три месеца, след като бюджетът им се свива, когато социалните помощи, отпускани на сина й аутист, са намалени.

От края на 2014 г. почти 100 000 души са изгубили работата си в петролната индустрия и по веригата за доставки. На други 360 000 са намалени заплатите средно с между 15 и 20%. Работниците се отказват от колите си, тъй като вече не могат да си позволят да ги използват.

Джейк Молой, регионален организатор в Съюза на служителите в жп, морски и наземния транспорт и бивш работник на нефтените платформи,



обвинява правителството, че е "провалило" индустрията,



която внася 300 млрд. лири в британската хазна от откриването на петрола в този район през 70-те години на ХХ век. Когато става въпрос за петрол, британските правителства следват проста политика: високи данъци в добри времена и леко разхлабване на кесията в лоши. Сега заради експлоатацията, която е на най-ниските си нива от 60-те години насам, Уестминстър "изглежда няма стратегия" за съживяване на индустрията, смята Молой. "Мисля, че ще се сблъскваме с още болка". В продължение на години особено когато петролът се движеше около цената от 100 долара за барел след финансовата криза през 2008 г., цените в Абърдийн вървяха само в една посока: нагоре. Сега гравитацията отново напомни за себе си.

Населението на Абърдийн е намаляло с 15% след срива на петролния пазар, а мнозинството студенти и млади професионалисти смятат



да напуснат града



в следващите няколко години, сочи доклад на "Прайс Уотърхаус Купърс". Рухването на пазара в голяма степен се дължи на ценовата война, която Саудитска Арабия води срещу американската шистова индустрия.

В миналото беше толкова трудно да си намериш хотел в Абърдийн, че някои от работниците бяха настанявани дори в Единбург. Сега обаче незаетите стаи са нещо ново. "Заели сме се със стратегия, за да останат тук хората", казва Стюарт Спенс, който е собственик на петзвездния хотел "Марклиф". "Когато петролът струваше 100 долара, имахме 100% заетост. Сега цената на петрола е около 40 и 50 долара и заетостта на леглата също е 40-50%. С това трябва да свикнем в бъдеще".

Освен изключително негативния ефект за местната икономика петролът също така е тясно свързан и с независимостта на Шотландия в представите на нацията. Скорошните проблеми в нефтената индустрия обаче не подпомагат каузата за независимост. Постъпленията от Северно море в бюджета се е свил от 9.6 млрд. лири през 2011-2012 г. до 1.8 млрд. лири през 2014-2015 г., а вероятно в следващите месеци ще падне и до нула, подкопавайки твърдението, че шотландската икономика може да се справи сама. Брекзит може да създаде допълнителни проблеми на вече закъсалата петролна и газова индустрия. Основните находища в Северно море имат доста по-високи производствени разходи от тези в Саудитска Арабия и Екваториална Гвинея.

Повечето жители на Абърдийн обаче изглеждат по-притеснени от нестабилните цени на петрола, отколкото от политическите интриги в Брюксел или Единбург. Градът гласува с "не" на референдума за независимост на страната през 2014 г. и има малко индикации, че настроенията са се променили. Наскоро проведено социологическо проучване показа, че въпреки голямото мнозинство за оставане в ЕС, повечето шотландци все още искат да бъдат част от Обединеното кралство. "Референдумът за ЕС добави още несигурност, към тази, която вече имаме заради петролната индустрия", казвал Лин Бини, преподавател по политология в Абърдийнския университет. "Повечето хора просто искат да се сложи край на тази несигурност".