Веселин е сред малцината парамедици у нас, които имат късмет да упражняват тази нова за страната ни професия. Преди да завърши двугодишното обучение, организирано от БЧК, младият мъж е шофьор в Спешна помощ на град в Северозападна България. Тежката работа не само не го отблъсква, но и го мотивира да овладее тънкостите по спасяването на човешки живот. В много държави по света парамедиците първи се отзовават при аварийните ситуации. Те не поставят диагнози, не лекуват, но със специфичните си познания



поддържат дишането и ритъма на сърцето,



докато линейката отведе пострадалите в най-близкото медицинско звено. "Професията иска и здрави мишци, и енергичност, за да реагираш бързо и адекватно на инфарктните ситуации", казва младият мъж.

"Обучението е в три нива, всяко следващо налага повече отговорности. Последното е двугодишно, трае 960 часа, а цената му е 1800 лв. За да станеш парамедик, трябва да го овладееш. Чаках няколко години, докато се появи курсът. После още две години пътувах всеки ден до София. Пръснал съм около 10 хил. лв., докато завърша третата степен. Четири години след това търсех безуспешно работа като парамедик и трябваше да продължа да въртя волана. Повечето от бившите ми колеги от курса и до днес също работят като шофьори и санитари, въпреки че професията е вече регламентирана. Здравната ни система е толкова закостеняла, че не знам дали скоро ще може да се промени. Лекарите в спешните звена ни гледат с пренебрежение, пък и трудно ще отстъпят местата си в линейките. В същото време негодуват, че вършат несвойствени за тях дейности. Реформата е само на хартия, на практика нищо добро не се случва", отчита Веселин. От началото на летния сезон той e сред малцината работещи парамедици. Една от частните болници на Черноморието го е приела в спешното си звено.

Професията отдавна е част от спешната помощ почти в цял свят. Първите опити за проправяне на пътя й у нас започват още през 2004 г. Тогава Българският червен кръст инициира създаването на първото в страната ни училище за парамедици. Нормативното регламентиране на професията обаче става едва през 2011 г., като са въведени степените на професионална квалификация. Отскоро е утвърдено и дългоочакваното Държавно образователно изискване за длъжността, като обучението на бъдещите кадри е заложено в Закона за народната просвета. В момента лицензираните учебно-професионални центрове в страната са 16. Справка в Националната агенция за професионално образование и обучение сочи, че в тях са обучени 15 парамедици и 130 души в двете по-ниски степени на професията, които могат да работят най-вече като шофьори на линейки. Една част от центровете за професионално обучение не са провели нито един курс, нямат и представа и кога ще могат да организират обучение, тъй като на вратата им не е потропал нито един желаещ.

Миналата година здравният министър Петър Москов отне правото на медицинските колежи да обучават по специалността "Парамедицина", разкрита с негова заповед през 2014 г. Лашкането напред-назад в полза на професионалните центрове подсили съмненията в компетентността на бъдещите кадри, особено от страна на лекарското съсловие. Доколко добри специалисти могат да се обучат там, където се подготвят фризьорки, заварчици, готвачи, охранители? Професионалните учебни центрове дават възможност за придобиване на различни квалификационни степени и нови професии, но нямат опит в специфичната подготовка на парамедиците. Сред кандидатите няма предварителен подбор, няма приемни изпити, няма я конкуренцията, както е при кандидат-медиците. В цял свят тези кадри са добре квалифицирани, защото става дума за човешки живот. От април тая година парамедиците могат да използват и дефибрилатори, дейност, която до този момент е била изцяло в компетентността на медиците.

Според Концепция за развитието на спешната медицинска помощ в България до 2020 г. парамедиците трябва бързо да намерят мястото си в тези звена и да помогнат за решаването на натрупаните проблеми. Експертните изчисления сочат, че на страната ни са нужни около 2000 добре обучени кадри. Анализът показва, че към 2014 г. работещите в спешната медицинска помощ у нас са 6380 души, като



всеки четвърти е на възраст между 55-65 години



От парамедиците се очаква да заемат местата на пенсионираните медици, да влязат в системата на МВР, в пожарната, в аварийно-спасителните звена, където могат да прилагат знанията си. В Германия например е задължително във всеки пожарникарски екип да има и парамедик, при това от най-високата степен.

"В цял свят тази професия е много престижна, а у нас все още се смята за излишна. В някои страни, като Англия, Израел и САЩ, парамедиците са самостоятелен екип. В Германия и Франция моделът е смесен, той е и по-близък до българската представа за адекватна спешна помощ. Затова създадохме училището за парамедици заедно с Червения кръст на провинция Баден Вютерберг по тяхно ноу-хау. С първия курс през 2004 г. промотирахме професията. Когато след 2011 г. получихме лиценз за обучение, проведохме още два курса, а завършилите бяха изпитвани от Германския червен кръст. Парадоксът беше в това, че тези хора можеха да започнат работа в Германия, но не и в България. Нямат място в страната ни и до днес", споделя д-р Надежда Тодоровска, зам. генерален директор на БЧК.

Наскоро стана ясно, че по програмата "Активни млади хора до 29-годишна възраст" на МТСП, по която Министерството на здравеопазването е кандидатствало, се предвижда седем центъра за спешна медицинска помощ - в Пловдив, Сливен, Смолян, Кърджали, Разград, Бургас и Варна, да обучат парамедици с ангажимент те да намерят място в системата на спешните звена. Доколко обаче тези звена са готови да ги приемат?

"Това обучение ще бъде тотален фарс по няколко причини. Първо, грешката е заложена в самата му концепция, което превръща програмите за квалификация в чисто източване на евросредства и отчитане на усвояването им. За разлика от медицинските колежи, професионалните центрове



нямат ноу-хауто, традициите и системата на обучение



в отговорните дейности по спасяването на човешки живот", отчита бившият здравен министър д-р Стефан Константинов, по чието време се заговори за навлизането на парамедиците в системата.

Към 2011 г. визията на министерството предвиждаше от пет до десет години постепенно пенсионираните лекари от спешната помощ да се заменят от добре подготвени парамедици. Реформата обаче не се случи, тя беше сведена до увеличаване на заплатите и приемане на стандартите за спешната помощ, които ще действат в неясното бъдеще. "Министерството в момента ясно заявява, че запазва системата на спешната помощ такава, каквато е, без да я реформира. Мисли се в посока как да се мотивират за работа хората в нея. Затова и парамедиците няма да могат да се впишат в сегашната система. Кой лекар ще отстъпи работата си на хора с неясни компетенции и неясно бъдеще? Въвеждането им в системата е обречено на провал. Никой нищо не е предложил и на лекарите, които сега работят в Спешна помощ. В министерството обаче не искат да си признаят, че обучаваните днес за парамедици утре ще трябва да държат носилки като санитари, вместо да интубират. Търси се вариант как да изглежда, че уж правим нещо като света, но в същото време да си запазим родното статукво. Абсурдно е да се насочим към аутсайдерите на обществото и да ги квалифицираме по европрограми, след като квалификацията им е под съмнение. Не може националната ни цел да е усвояване на евросредства", подчертава д-р Константинов.