Серсеми развалиха доброто впечатление, което премиерът Бойко Борисов остави в Истанбул. В събота те направиха в най-неподходящия момент възстановка на отбраната на Шипка, която със 139-годишно закъснение можем да определим като възпрепятстване с всякакви средства на свободното движение на турски граждани в Европа. Ден по-рано Борисов призова от Босфора Европейският съюз да премахне визите (пречките) за пътуване на турски граждани. Как да го послушат европейските лидери, след като собствените му сънародници правят точно обратното на онова, което говори?

Българските граждани сякаш се бяха наговорили с ръководителите на Австрия, Хърватия и Словения, събрали се в Берлин по покана на канцлерката Ангела Меркел,



да вгорчат съвместно обяда на премиера Борисов



Той пристигна с горещо послание лично от турския президент Реджеп Ердоган и от премиера Бинали Йълдъръм да покаже на карта как Европа ще бъде залята от мигранти, ако турците не получат безвизов режим още в началото на октомври. За да не се отклони от продиктувания му в Истанбул текст, извади листчето, на което по думите му си е записал всичко, и заяви: "Ако не паднат визите, ще има война".

По мнението на Борисов Европа е неизрядната страна в споразумението от 18 март 2016 г. с Турция за реадмисия на мигранти. Той удобно пропусна, че споразумението има две страни и че Турция е първата неизрядна, защото погазва всякакви принципи на цивилизована европейска държава. Но в ролята си на анадолски заложник, пратен да размахва в Европа плашилото на войната, самият той се държа като чучело.



Резултатът от драматичната му мисия

говори сам за себе си. Европейските "колеги" му обещаха едно-единствено нещо - да му дадат техническа помощ с неизвестен брой джипове и катери, за да пази по-добре границата си срещу шантажа на турските "колеги". Което пък означаваше да вземе пример от подвига на опълченците, защото и с малко подръчни средства може да свърши достатъчно много работа. Като знаят каква слабост имат управляващите мутросреди в България към джипките и бързоходните катери, жестът им бе повече от щедър.

Защо воплите на Борисов България да бъде приравнена към Италия и Гърция като заплашена от мигрантско цунами "фронтова държава" в ЕС не хванаха дикиш в Берлин? Защо никой не бърза да й се притече на помощ, защо НАТО не се мобилизира, както направи специални флотилии в Егейско и Средиземно море? Отговорът е прост като въпроса - защото рискът е друг. Борисов сам се похвали, че от началото на годината е отблъснал 26 000 мигранти, още щом са наближили българската граница откъм Турция. Засега той не разкрива колко мигранти е пропуснал избирателно, защото са си платили по каналния ред на незабележимите от властите каналджии. Но факт е, че решаващо значение има волята на управляващите



кого да спрат и кого да пропуснат



Тук другите европейски държави нямат никаква роля, освен ако не им прекипи и не решат да се намесят.

Второ, на Борисов трябва да му прави впечатление, че никой в Европа не го критикува за отблъскване на мигранти от границата. Забележките, правени лани от някои международни чиновници във Върховния комисариат на ООН за бежанците, стихнаха бързо, защото се видя, че не става дума за бежанци, а за икономически мигранти - независимо дали са от Сирия, Ирак, Афганистан и пр. Те са бежанци само до първата безопасна за живота им територия, а по пътя си по-натам се превръщат в обикновени мигранти, търсещи по-добри условия за живот. Отблъскването им на сухопътна граница към приелата ги вече безопасна територия с нищо не застрашава живота им. Много по-различно е положението, когато от Турция се опитват по море да стигнат до гръцките острови или когато плават от Северна Африка към Италия. Отблъскването им от двете държави би означавало да бъдат обречени на гибел в морето, а когато става дума за живота на хората, той има приоритет над другите съображения. Тамошните власти и подкрепящите ги международни мисии даже са длъжни да издирват бедстващи бежанци в морето и да ги откарват сами на безопасен бряг.

Така че от България не се очаква нищо друго, освен да спазва законите си и да охранява добре националната си граница, която е и външна граница на ЕС. Ако не й достигат собствени средства, ще ги получи, както бе обещано на срещата не къде да е, а в Германия - държавата, която досега се е отнасяла най-милозливо към мигрантите. От срещата между Меркел и Борисов на четири очи не излезе информация, но можем да се досетим, че посланието на канцлерката е било кратко и ясно:



Недей да хленчиш, а си върши работата!



Заплахата на Ердоган, че ще ни залее с мигранти, поне засега е кьорфишек, но напълно реална е възможността да ни залее обратната вълна откъм Германия и Централна Европа, защото България незаконно е пропуснала десетки хиляди да се "оттекат" през Сърбия на запад. Борисов няма защо да се прави на неразбиращ, след като самият той заяви в края на седмицата: "Разбирам, че за Европа е много удобно като политическа кауза да извадиш борбата срещу мигрантите, да кажеш, че ще ги върнеш там, откъдето са дошли, но не си представям как ще почнем да приемаме на летище София десетки хиляди мигранти, които връща Европа". Разбира, но не си представя. Нима очаква да му направят европейски пърформанс (възстановка), за да повярва, че това е възможно? Колкото повече се трупат проблемите с неинтегриращите се мигранти в Централна Европа, толкова повече ще расте желанието на местните власти да се отърват от тях, а каналът за връщането им си стои прочистен от Дъблинското споразумение, което не е отменено.

Настава време, когато западните ни партньори ще говорят



все по-откровено на Борисов какво мислят за него



Малко преди да пристигне в Берлин, финансираното от правителството радио "Дойче веле" огласи мнение на бившия заместник-посланик на Германия в София Клаус Шрамайер: "От встъпването си в длъжност през 2009 година той (Борисов - бел. ред.) имаше на разположение седем години, за да приведе в ред държавата си. И сега щеше да разполага с армия, която да заслужава това име, с правосъдие, което не се поддава на външни влияния, с икономика, която да му осигурява необходимите данъци, както и с уважение, каквото едва ли би имал друг премиер на Балканите. Ако всичко това се бе случило, нямаше да е необходимо сега да изпада в унизителната поза на молител. Жалко - и за България, и за нас - че той пропусна този шанс. Кой, ако не той, би могъл на базата на опита, способностите и популярността си в България да се справи с тъмните сили, които пречат на процъфтяването на страната?". Оставаше само да каже, че с "тъмните сили" си другарува, но дипломатическият протокол налага ограничения.

За разлика от него и обкръжаващите го "тъмни сили", румънците си свършиха работата и никой не се занимава с тях. Прави ли ви впечатление, че те са отсъстващият от консултативните срещи на Меркел с европейски лидери по въпросите на миграцията? Самият Борисов неотдавна се почуди



защо мигрантите не се интересуват от маршрут през Румъния:



"В Румъния не искат да ходят, не знам по какви причини", каза той преди десетина дни в интервю по Нова телевизия. Като не знае, да му кажем: защото колкото мигранти са влезли в Румъния през България, толкова са ни върнати. Просто румънските власти си вършат работата, за разлика от българските, или по-точно, не смятат, че в работата им влизат каналджийски задължения.

Борисов се излага в Европа, защото не е честен. Той иска други да поемат отговорност за проблемите, които създава. Заиграването с Ердоган тепърва ще му носи още по-тежки негативи, защото ще го изолира. Няма кой при сегашните условия да се съгласи да вдигне бариерите пред 75-милионна Турция, към която се добавят и 3 милиона бежанци. Заплахата, че Анкара ще "залее" Европа с човешко море, ще се изпълни точно ако ЕС отмени визите, защото нищо няма да струва на Ердоган да издаде по едно турско тескере на бежанците и да ги проводи "законно" като турски граждани към Централна и Западна Европа - където поначало ги тегли, но през България по любимите на Борисов магистрали. Тогава ще можем да си разплетем телената ограда по границата, а западняците да си поискат подарените ни джипове, защото няма да ни трябват.



Няма полза и от ласкателствата на Борисов към Меркел



("Не само в Европа, но и в целия свят едва или има по-успешен политик от Ангела Меркел", интервю за "Франкфуртер алгемайне цайтунг"). След като прие неговите метани на най-високия висящ мост в света (да ги видят всички хубаво), а чрез подопечния си печат му сложи в устата дори неизречени думи ("България: Да се обединим с Турция"), сега Ердоган е намислил подходящо унижение и за Меркел. От нея пък очаква чрез гьобеци да се извърти от решението на собствения си парламент (Бундестага) за признаване на арменския геноцид в Османската империя, като заяви, че то няма никаква юридическа стойност. Голям сеир!