С "Народна вяра" тръгва 5-томникът със съчинения на Димитър Маринов (изд. "Изток-Запад"). По-нататък се задават книгите му за народните обичаи, за традиционния семеен живот и патриархални отношения. "История на града Лом и Ломска околия" излиза най-сетне от архива в цялостния си вид, ще се появи допълнена и автобиографията му. Негов внук се е заел да издири още непубликувани текстове.

Книгите на Маринов имат рядкото свойство да подобряват ценноста си с изтичане на времето. Над 3 десетилетия той се занимава със своите "мили етнографически проучвания". Началото е в 70-те години на ХIХ век, резултатът - 7 обнародвани тома "Жива старина" и неизвестно количество други ръкописи. Неговите материали са от около 400 селища, посочил е коректно всеки свой информатор и тази енциклопедия на традиционния живот остава незаменима със своята представителност. Той е основал Националния етнографски музей и е първият негов директор, през 1906 г.

Изречено с езика на спортния жаргон: Димитър Маринов е от единиците, които минават по трасето преди състезанието и забиват колците. След което тръгват слаломистите, тях ги показва телевизията, за тях са почетните стълбици и медалите. От онези първите зависи дали ще има състезание или пародия. От което идва големият дефект на образователната система: слаломистите са интересните, те са артистите, на тях се ръкопляска. Как да се обясни педагогически стореното от Димитър Маринов, Асен Златаров, Сирак Скитник, Иван Хаджийски, Никола Мавродинов, Асен Василиев... Какво говорят техните имена: нищо, освен имената - на широката публика. Когато един ден се намери начин да се преодолее този дефект - ще бъде малка образователна революция. Явно не му е дошло времето.

Шейсет години след кончината на етнографа, народоведа и майстора на колците в националната ни култура неговото творчество не получи необходимата публична форма. Сега с инициативата са се заели млади хора. Дано им стигне ентусиазмът.