"Писането на романи, в най-добрия случай, е самотно занимание" - Айрис Мърдок го казва по повод на един от героите си в "Святата и скверната машина на любовта" (изд. "Рива"). Той е писател на почти средна възраст, такива са и останалите основни жители на тази й творба. Някакви интелигенти в някакво безвремие. Писана е през 70-те години.

Особено трудно е да се определи за какво се разказва в този роман на Мърдок, защото това като че ли е най-малко важното. Някакви любовни триъгълници, в които онези търсят себе си, предварително несигурни в успеха.

Мърдок е сред най-търсените "големи" автори в последно време у нас. Сигурно някаква алтернатива за читателя, който чете заради четенето, а не заради убиването на време. Обилното й наследство е готово винаги да поднесе необходимото за тази цел - където личностите са по-важни от действието.