- Господин Велев, преди дни бизнесът постигна една своя победа - ЕК одобри наредбата за компенсиране на скъпия ток за индустрията. Как определяте това година след протестите на работодателите?

- Това наистина е успех за нас. Изплащането на парите обаче няма да стане автоматично и бързо, защото е един вид държавна помощ и подобно на европроектите, има бюрократични трудности. Те обаче са по-лесната част, по-трудната беше да стигнем дотук и ЕК да одобри наредбата. Тя влиза в сила от 1 август 2015 г. и фирмите ще получат парите и за изминалата година. Очаквам първите плащания да започнат през септември.

Радващото за нас е, че тази помощ идва в пълния си обем, в който ЕК ни я дава като възможност. А не както често правим, сами да се престараваме и самоограничаваме допълнително, без това да е нужно. Сумата, която ще влезе във фирмите, е около 100 млн. лв. годишно, а компаниите, които ще ползват компенсацията са около 250.

Тези дни започна обсъждането на нови, по-кратки срокове за включване на фирмите към електрическата мрежа. Според редица международни изследвания традиционно сме много зле по този показател. Срокът за включване е важен, защото е част от останалите срокове в инвестиционния процес - като започнем от разрешенията за строеж, та до разрешенията за ползване. По тези показатели България изостава и те ни дърпат назад в класациите, въпреки че се опитваме да привличаме инвеститори. Ако искаме да променим нещата, трябва да започнем от тук.

- А колко други неща трябва да се променят?

- Съкращаването на срокове става бавно. За останалите проблеми също трябва много време, а няма гаранция, че нещо ще се промени. Говоря най-вече за липсата на работещо електронно управление. Уж на хартия нещата са едни, а в действителност са съвсем други. Фирмите пак се сблъскват с мълчаливия отказ, липсва оценка на въздействието на нормативните актове. В момента под "оценка" се разбира само това как предложението ще се отрази на бюджета. Сериозен проблем са и таксите, които често пъти се превръщат в поредния данък като такса "смет". За реформа в събирането и извозването на битовите отпадъци говорим много отдавна, но и досега тя продължава да се отлага. Принципът "замърсителят плаща", а не собственикът на имота, трябва да се въведе незабавно. Общините поискаха преходен период от 10 г., но ние настояваме това да стане веднага. Явно ще се търси някакъв компромис.

- Какъв например?

- Разумният срок е две, три години. Промяната не бива да е като пенсионната реформа и да продължава десетилетия. Тази несправедливост - онзи, който замърсява повече, да плаща наравно с останалите или даже по-малко, трябва да се прекрати. Тънем в боклуци, защото няма икономическа принуда. А в същото време тяхното събиране, извозване и обработване струва скъпо, има и куп злоупотреби по веригата, а управлението като цяло е неефективно. Проблемът обаче не е само с "такса смет".

- Събират ли се още такси за подаване на годишни финансови отчети?

- Това е един от големите проблеми, когато говорим за електронно управление. Защо този отчет трябва да се внася на две места? А преди беше на три - НАП, статистиката и Търговския регистър, като това може да става само на едно от тези места. От години търсим възможности за промяна и дори има проект, който се финансира с евросредства, но до момента реално системата не работи. Ние настояваме финансовите отчети да се подават електронно само на едно място и това може да стане още през следващата година. Но както се движат нещата, по-скоро това ще стане факт през 2018 г.

- Защо България не успява да догони Румъния по ръст на икономиката? Евростат показва, че ние напредваме с 3%, а северната ни съседка - с почти 6%?

- Това е така, но монетата има и друга страна. Нашият ръст е много над средния в ЕС. Дори сме в първите шест държави по ръст на икономиката на годишна база. От 28 страни това не е лош резултат. Дали е достатъчно добър? Не е. Икономиката ни има много по-голям потенциал и политическата стабилност е важна предпоставка за него.

Главен задържащ фактор в момента обаче е недостигът на кадри. Ако до преди няколко години в България се търсеха определени специалисти, то сега фирмите търсят всякакви хора. Липсват инженери, средни техници, даже колеги по морето се оплакват, че няма кой да измие чиниите и да оправи леглата. Т.е. нискоквалифицирани работници също няма.

Ние отказваме поръчки не защото нямаме мощности, за да ги произведем, а защото нямаме хора, с които да ги произведем. В същото време държавата по инерция продължава организирано да изнася работна ръка и също толкова организирано да пречи на вноса на кадри.

Навремето имахме споразумения за износ на работници и сега продължаваме да си мислим, че това е приоритет - да намерим работа на хората навън, за да намалим безработицата. А тук остават онези, на които просто не им се работи. Нашата агенция по заетостта разлепва обяви в областните управи как някоя фирма зад граница търси специалисти, т.е. тя работи като агенция на чужди фирми за доставка на персонал. Реално работи срещу тези, които й плащат заплатите - българските фирми и граждани. Същото е и в образованието - събираме данъци, плащаме за образование чрез бюджета и не получаваме такива специалисти, от каквито се нуждаем. Така няма да стане!

- Докога ще се хвалим с ниските заплати като предимство, с което да привличаме инвеститорите?

- България първо се хвали с ниските данъци, а ниските производствени разходи са на второ място. Ако се огледаме, ще видим, че напоследък привличаме инвестиции, които не изискват квалифицирана работна ръка и съответно са с ниска добавена стойност, макар и да ги наричаме производство на компоненти за автомобили и т.н. Нивото на месечни възнаграждения при тях е от порядъка на средно 500-700 лв. и изискванията към образованието и квалификацията не са високи. Достатъчно е да различаваш цветовете, за да можеш да вържеш кабелите - това изтъкваме като наше голямо постижение в производството на части за автомобили. Там работят често хора с ниски възможности, хора от малцинствата, а текучеството е 20-30% годишно. Това обаче също е нужно - не можем да очакваме, че всички ще работят в производства с висока добавена стойност, след като нивото на квалификация не е такова.

- Явно фирмите, които могат освен да наемат, и да обучат хората си, са малко?

- Това могат да си позволят големите, добре печелещи компании, а те не са много. Бизнесът в България основно е малък и среден и повечето от заетите са в такива компании.

- Какво е тук мястото на сивата икономика?

- Като цяло сивата икономика намалява. Това е важно да се отбележи. Тя расте единствено на пазара на труда,а където е по-трудно да успее - при ДДС, при акцизи, имаме свиване на сивите практики.

- Защо на пазара на труда тези практики зачестяват?

- Заради административната намеса. Това е една от причините и четирите работодателски организации да се откажем от преговори за минимални осигурителни доходи и да искаме нов механизъм, по който да се определя минималната работна заплата. Инфлацията, производителността, БВП растат в последните няколко години с между нула и три процента, а минималната работна заплата всяка година расте административно с над 10%.

- Какво е съотношението на минималната заплата спрямо средната?

- Съотношението у нас е най-високо в целия ЕС, като за области като Видин, Благоевград, Кюстендил вече е минало 80%. За някои икономически дейности дори отива към 90% - хотели и ресторанти например. Това демотивира хората да се квалифицират и въобще да работят - колкото и да работиш, накрая получаваш едно и също. Защо тогава да работиш повече?

Всичко това затруднява наемането на нискоквалифициран персонал и увеличава сивия сектор. В 11 икономически дейности, в които се трудят над 300 000 заети, средният осигурителен доход е по-нисък от минималната работна заплата (МРЗ). Това са нископлатени хора, работещи в хотели, ресторанти, в шивашки и дървообработващи фабрики, в търговията и др.

- Но укриването на осигуровки вече се криминализира, нали?

- И въпреки това сивият сектор на пазара на труда се увеличи. Очевидно със санкции и страх от наказателна отговорност проблемът не може да се реши. Затова ние предлагаме МРЗ да не се определя от правителството, а да се договаря между работодатели и синдикати по различните сектори и тя да е различна за различните дейности. В ИТ сектора средната заплата е над 2200 лв., докато при хотели и ресторанти тя е 600 лв. - разликата е почти 4 пъти. Ние няма да открием топлата вода - в някои държави от ЕС няма минимална заплата - Швеция, Финландия, Дания, Италия, Австрия и др. А там, където няма МРЗ, доходите са по-високи.