"Няма да ги приема!", зарича се премиерът Бойко Борисов, който ходи като замаян след турнето си между Истанбул и Берлин. Неговият угрижен вид се разминава с твърдението, че мисията му е била много успешна. Какво се е говорило на обяда на 27 август с ръководителите на Германия, Австрия, Хърватия и Словения може да се съди само по изпуснати реплики, които са най-емоционални от нашия премиер.

"Категорично заявих на европейските колеги, че ние няма да приемаме имигранти. Някой си мисли, че от Австрия или Унгария, или Германия ще ни връща по 10, по 20 или 30 000, че аз ще приема тези самолети!?", сопна се Борисов пред медиите в сливенското село Мечкарево, където откри на 28 август новопостроена църква. В успокоителната църковна атмосфера той видимо имаше нужда да отпусне душата си, както бе отпуснал тялото си в леки спортни дрехи след три дни непрекъснато стягане в костюм и вратовръзка ("Идеше ми да се обеся с вратовръзката, ако и днес я бях сложил"). Каквито и мъки да му е причинила тя, разхлабването й е било по-лесно в сравнение с измъкването от колективния натиск, на който е бил подложен. По силата на своята душевна простота, която сам излага на показ, разбрахме, че



предстои обръщане на мигрантския поток



Преди да отиде в Берлин той се тюхкаше какво ще прави с прииждащите от Турция мигранти, които вече не могат да се "оттичат" през Сърбия, защото тя затвори границата си за каналджиите. Сега обаче с притеснение е научил, че каналът не само е здраво запушен, но и започва да връща.

По гневния тон на Борисов можем да съдим, че агитацията му за отпушване на канала и дори за увеличаване на дебита му на запад чрез отмяна на визовия режим за Турция, е срещнала бетонна стена. Затова може би смекчи инициативата си и заяви, че всъщност настоява само за облекчен визов режим за турски дипломати, чиновници и бизнесмени. Премиерът си готви броня за нов сблъсък, защото е бил поканен не къде да е, а във Виена за повторение на срещата през септември в същия формат, но с евентуална добавка - Унгария. Австрийският канцлер Кристиан Керн и унгарският премиер Виктор Орбан са най-твърдите противници на всякакви отстъпки пред турския президент Раджеп Ердоган по въпроса за миграцията. Те не се колебаят да казват и какво мислят за мекушавата политика на канцлерката Ангела Меркел. Вчера пред бТВ Борисов заяви, че променил позицията на Керн, но затова няма никакви публични доказателства.

Пренасянето на срещата от Берлин във Виена



не вещае нищо добро за Борисов,



който иначе разчита на снизхождението на Меркел. Нетърпимостта в Централна Европа срещу ислямската миграция е стигнала до такава степен, че земите от някогашната Свещена Римска империя са си спомнили как с обединени сили са спрели османците през XVI-XVII в. пред портите на Виена. Те са си спомнили също, че пътят към тях е бил през България и Сърбия, но сега викат за вразумяване само България, защото Сърбия се съгласи да сътрудничи в отпора. Задава се още по-немилостиво извиване на ръцете на Борисов, който телом е здравеняк, но духом е крехък и затова се държи като дете, което реве, преди да го е била майка му. Не се знае кога ще бъде срещата във Виена, но е сигурно, че на 16 септември в Братислава се събира на неофициална среща Европейският съвет (всички лидери в ЕС). "Аз се обърнах към много от колегите. Така, че се надявам на 16 септември (да има - бел. ред.) по-умерен тон", каза той.

Който се бои от мечки, не бива да влиза в гората, но Борисов е вече при тях и само се излага с призивите си да реват по-тихо. Десетките хиляди мигранти, които е приел, регистрирал и отпратил на запад с надеждата да не се връщат,



продължават да се водят на българска сметка,



макар че създават проблеми на други държави. Няма значение колко далеч са стигнали. По етапния ред съгласно Дъблинския регламент те могат да се върнат в първата европейска държава на тяхната регистрация. Вицепремиерката и министърка на вътрешните работи Румяна Бъчварова призна по Нова телевизия, че само от Германия очаква да ни бъдат върнати хиляди ("4500 бяха допреди известно време", каза тя). Всъщност ние не знаем къде се намира всеки от регистрираните, но другите държави могат да ни кажат, като започнат експедирането им.

На 30 август Норвегия заяви, че ще върне 15 000 (половината от пристигналите през 2015 г.). Тя не е член на ЕС, но влиза в Шенгенската зона, така че може да се позове на Дъблинския регламент. Не е известно дали и колко сред получилите отказ за бежански статут са минали през България. Ако има такива, те могат да ни бъдат докарани със самолет, както се ужасява премиерът. Но е възможно и да бъдат върнати в първата съседна страна, откъдето са преминали в Норвегия - например, в Швеция, ако са дошли по южното направление (северното минава през Русия). Швеция пък може да ги пусне по каналния ред в Дания, откъдето пътят им ще продължи към Германия, Австрия, Унгария, Словения, Хърватия, Сърбия и ... франко Калотина (или Македония и Гърция). Достатъчно е една държава да повлече крак и ще бъде последвана от други, където са струпани големи маси мигранти.

Борисов стана европейски лобист на Турция, защото смята, че ако бъде умилостивена с безвизов режим, тя ще изпълни своята част от споразумението от 18 март 2016 г. да приеме обратно нежеланите в Европа бежанци. Само че той



пропуска нещо важно:



Анкара се съгласи да вземе толкова върнати мигранти, колкото ЕС вземе законно от нейните бежански лагери. Следователно става дума за размяна, а не за намаляване на броя им в Европа. В западните държави обаче се засилват настроенията въобще да се разтоварят от пришълците, като ги отпратят където и да е - само и само да не се застояват повече. Оттук идват страховете на Борисов, а както се знае, на страха очите са големи: "Ако Турция бъде обявена за несигурна държава, то България става първата сигурна такава по мигрантския път. Това значи 400 000-500 000 мигранти от Европа да бъдат върнати в България или Гърция. Там с едно кимване на глава се взимат решения", заяви той пред Нова телевизия на 12 август.

В познатия си маниер Борисов не търси вина у себе си, а сочи други виновници. Сега няма как да се оправдае с Орешарски или Станишев, защото става дума за външна, а не за вътрешна политика, и затова хвърля стрели по най-близката външна цел - Гърция. Според него



мигрантите научават византийски номера



на път през Гръцко и когато биват залавяни във вътрешността на страната, казват, че влизат през Турция, "тъй като официално не можем да ги върнем (там), а всъщност влизат през Гърция". Ако не беше изрекъл това пред църквата в Мечкарево и отново вчера щеше да мине за хитра дипломация от негова страна, а не за грехота. Но да се въртиш изненадан и да питаш "Кой ми стори това?", сякаш не е отговорен за контрола по границите на държавата, си е чисто лицемерие. В стремежа си да се оневини, той удължи двойно границата ни с Гърция, като обяви, че е "хиляда километра" (вчера пред бТВ). Ако властите бяха на мястото си, както многократно ни е уверявал премиерът, щяха да спират нелегалните мигранти още на браздата и да ги връщат откъдето са дошли, а не да ги ловят около Лъвов мост в столицата. Като се прави на изненадан от нечие коварство, Борисов само доказва колко е неадекватен в предкризисната ситуация.

Какво ли би правил, ако настане истинска криза, когато няма да е в състояние да управлява мигрантските потоци?



Щом не иска да се укрие в президентството,



ще трябва зимата да ходи по центровете за настаняване и да дава инструкции не за тяхното боядисване, както беше през 2010 г., а за уплътняването им с по двама-трима мигранти на креват. В момента те са запълнени над 70% и ще изчерпят капацитета си още през септември, защото властта се помайва да заключи добре познатите й каналджии. Опитът на Борисов да удари по съвестта на европейските "колеги", вместо да си свърши работата у дома, прозвуча театрално: "В Европа аз зададох въпроса, ако дойдат 100-200 000 на оградата и ние ги спрем и започнат да гинат по оградата, дали тогава неправителствените организации, дали самата Европа няма да се обърне срещу България?" Не, няма да се обърне, защото никой няма да загине, щом не тече ток по оградата. Нали нейното предназначение е точно такова - пасивно да пречи на движението на неканени гости, без да наранява никого. България все пак не се е оградила с минно поле. Унгария обяви, че ще прави втора ограда, за да дублира защитата на границата си, и никой не я критикува.

Борисов е трениран в намирането на оправдания за провалите си, но всяка прошка смята за нов шанс да опита същото. Напоследък пробва да бие серия от дузпи срещу България и накрая може да й вкара исторически гол, с който да ни върне спомените за ислямската миграция по времето на Иван Шишман.