На 2 октомври унгарците ще гласуват в референдум по плана на ЕС за преразпределение на бежанци. Вотът се лансира от премиера Виктор Орбан и предизвиква сравнения с британския референдум за излизане от ЕС, което обяснява и повишения интерес към него.

Въпреки това ще е погрешно да се отдава прекалено голямо значение на референдума на Орбан. Вотът ще е повече пиар ход, отколкото изразяване на демократична воля - опит да се подсили образът на Орбан като лидер на очертаващата се популистка, националистическа и регресивна Европа.

Самият референдум няма да реши нито един реален политически проблем. Въпросът за плебисцита е неясно формулиран: "Съгласни ли сте ЕС да предлага задължително настаняване на чуждестранни граждани в Унгария без съгласието на парламента?" И няма никакво отношение върху действителната европейска политика по отношение на квотите за бежанците. Въпросът се отнася до "задължително настаняване", но ЕС предлага страните да помогнат на Италия и Гърция да се справят с огромния брой пристигащи бежанци, като разгледат техните документи за статут и решат дали да им дадат такъв, или не. Всъщност първоначалното предложение предвиждаше да се преразпределят и бежанци от Унгария, но правителството се отказа.

Дори Орбан призна, че референдумът не може да промени настоящата политика на ЕС. Но това не спря унгарското правителство да започне рекламна кампания с билбордове из цялата страна, свързващата терористичните нападения в Европа с притока на бежанци на континента. С високи по няколко метра букви, изписани със синьо и жълто, билбордовете питат: "Знаете ли, че от началото на мигрантската криза над 300 души са загинали в Европа от терористични атаки?"

За разлика от британския референдум, при който общественото мнение бе разделено почти наполовина, Орбан не се нуждае от плебисцит, за да прецени как се чувстват избирателите. Когато ситуацията с бежанците се влоши миналата година, гражданите и неправителствени организации се стичаха на гара Келети да



носят вода, храна



и вещи от първа необходимост на бежанците. През последните няколко месеца обаче анкетите сочат огромна подкрепа за силно рестриктивния подход на Орбан. Според последно проучване на Zavec 75 на сто от смятащите да гласуват на референдума ще отговорят с "не", както агитира Орбан.

Референдумът е най-доброто средство за партията ФИДЕС на Орбан да подобри рейтинга си. Тя бе разтърсена от корупционни скандали и от банкрута на една от най-големите инвестиционни компании в страната "Квестор", гражданите се недоволни от състоянието на здравеопазването и на образованието.

През февруари 2015 г. одобрението за ФИДЕС бе 27 процента. Но след изострянето на миграционната криза и крутите мерки на Орбан срещу търсещите убежище от Косово, Близкия изток и Африка, популярността на партията се покачи до 32 на сто през януари тази година и до 37 на сто миналия месец.

Междувременно Унгария следва противоречива миграционна политика. Правителството на Орбан не е срещу всички имигранти, а само срещу онези, които могат да предизвикат страх и предразсъдъци. Политиката му насърчава икономическите мигранти, които търсят работа, за сметка на бежанците, които търсят убежище. От 2013 г. унгарското правителство е издало 3649 разрешителни за пребиваване на хора, купили унгарски ценни книжа на стойност 250 000 евро (сега вече стойността се повиши до 300 000 евро). Повечето от тези инвеститори са от Китай, Русия или страните от Персийския залив. Техният брой е



три пъти по-голям



от квотата бежанци, които Унгария бе поканена да приеме по схемата на ЕК.

Унгария всъщност се нуждае от мигранти, макар да не ги иска. Асоциацията на телекомуникационните, електронни и IT компании неотдавна обяви недостиг на 22 000 специалисти по информационни технологии в страната. В общественото здравеопазване също не достига персонал и в други сектори се търсят квалифицирани кадри. Неотдавна бяха наети сезонни работници от Мексико, които да произвеждат сенници за кабрио автомобили в малкия гр. Сугю.

Безработицата сред местното население в окръга, където е градчето, е между 20 и 25 на сто, но местните не са квалифицирани. Всъщност квалифицираните унгарци масово напускат страната. Националната статистика е регистрирала 420 000 напуснали между 1989 и 2013 г. Според Международната организация по миграция 31 000 унгарци са се преместили в чужбина през 2014 г., което е ръст от 30 на сто в сравнение с предходната година. Младите хора основно напускат в търсене на по-добри възможности. 7.4 на сто от унгарците на възраст между 18 и 49 г. са живели в чужбина през 2013 г.

Предстоящият референдум в Унгария заслужава да бъде следен, но не бива и да се използва, за да усилва опасната ксенофобска риторика. Въпросът, поставен от Орбан, замъглява много други. Например как унгарците да подобрят икономиката си, образователната система или здравеопазването? Ако бяха зададени тези въпроси, страната би осъзнала, че мигрантите, включително и търсещите убежище, могат да бъдат част от решението.