На 1 септември, когато Реформаторският блок полуизбра Трайчо Трайков за свой общ кандидат за президент, една от партиите в коалицията разпространи прессъобщение, в което увери, че "ще работи с всички сили за най-висок резИлтат на президентската двойка на РБ". Точно така, грешката е вярна! Резилът ще е единственият резултат от участието на десните в надпреварата за "Дондуков" 2. С което намаляват дертовете на ГЕРБ в надпреварата.

Че нещата умишлено се тласкат в посока на пълно фиаско от самите реформатори, стана видно по време на дълго проточилите се умувания, номинации и преговори между партиите в блока, договорки с половин уста и връщане на топката в изходно положение. Най-напред им се искаше да ходят на избори заедно с партията на Бойко Борисов. Изглеждаше логично, в крайна сметка след като управляват заедно, защо да не се явят и на вота съвместно? В тази посока клонеше дори и хибридният управляващ опозиционер Радан Кънев. Особено след като през май собственоръчно торпилира потенциалната кандидатура на настоящия президент Росен Плевнелиев за втори мандат, като даде заявка да го подкрепи, без да се допита до никого (включително и до самия Плевнелиев). На ГЕРБ обаче идеята за "независим и равноотдалечен" от партиите претендент никога не се е нравила. Напълно нормално, щом имат възможността да настанят един зависим и верен на партията човек. Тогава реформаторите се изправиха пред дилема -



да извадят политическа фигура,



с която реално да се включат в състезанието на думи и дела. Или да изнамерят някой, с когото само номинално да участват на изборите, колкото да са каже, че са се явили на вота.

От гледна точка на съхраняването на управляващата коалиция подобна дилема изглежда съвсем лесно решима. Мнението на Борисов за президентския вот е отдавна известно - или го печели, или отива на предсрочни парламентарни избори. "Ако ние загубим тези избори, трябва да попитаме хората наново кой искат да ги управлява и това трябва да стане незабавно", отсече премиерът пред партийни активисти. Това си е откровена заплаха към всички, които се страхуват от преждевременни избори и неизбежното преразпределение на властовите позиции в парламента и изпълнителната власт, които ще ги последват. А реформаторите има от какво да се плашат, тъй като имат твърде много да губят, ако сегашната власт се разтури. Кога отново биха могли да заемат такива комфортни позиции? Точно това е и основната причина, поради която най-разпознаваемите лица на блока - неговите лидери, не пожелаха сами да се включат в битката за "Дондуков" 2. Меглена Кунева е напълно удовлетворена като вицепремиер и министър на образованието. Божидар Лукарски и Николай Ненчев командват икономическото и военното министерство. Тотално неизбираемият Корман Исмаилов деликатно и тихо оттегли номинацията си, която очевидно беше пусната за цвят. А Радан Кънев, който в края на миналата година размахваше меч срещу ГЕРБ и партньорите си в блока, сега съвсем се загуби.

И тогава дойде



театрото с избора на т.нар. граждански кандидат



Единственото "гражданско" в случая идваше от това, че подобни номинации се издигаха от Гражданския съвет на РБ - структура, за която още от началото на годината самите реформатори не спират да повтарят, че е нелегитимна, тъй като е с изтекъл мандат и не може да дава предложения за нищо. Другото интересно в случая е, че се повтаря маневрата на БСП с инициативния комитет, който предстои да издигне червения кандидат Румен Радев. Той хем беше избран от ръководството на левицата, хем беше обявен за непартиен кандидат (а инициативният комитет дори беше оглавен от зам.-председателя на партията Стефан Данаилов). Нещо подобно и при десните - членовете на Гражданския съвет, които са влезли в него по покана на партиите в блока, се номинират помежду си, за да излъчат кандидат за президент. А претендентите, на свой ред, се разглеждат от Изпълнителния съвет на РБ, в който влизат партийните лидери. Няма що - много демократично и гражданско. Така след повече от месец на объркани послания (с ГЕРБ ли сме, не сме ли) и на преговори и кастинги при закрити врати бяха избрани Трайчо Трайков за кандидат-президент и запасният генерал Съби Събев за негов заместник.

За Събев нещата са ясни -



генералите очевидно са на мода



Как им хрумна да изберат Трайков, това тепърва десните ще трябва да обясняват. В професионалното си и политическо битие той е известен единствено като икономически министър в първото правителство на ГЕРБ, при това само със скандала с шумно провалилото се посещение на българска държавна и бизнес делегация в Катар през 2012 г., което му коства поста. След това се гмурна в потока от кадри и избиратели, който тече двустранно между ГЕРБ и РБ (но предимно към партията на Борисов). И стана общински съветник от блока и член на Гражданския му съвет. С тази биография трудно се вписва в рецептата "независим и равноотдалечен" кандидат. Да не говорим, че за избирателите слабо известният Трайков е просто поредният десен политик от средния ешелон, който не изпъква с нищо сред многото други такива.

А от ГЕРБ едва прикриват ликуването си. Зам.-шефът на партията Цветан Цветанов направо обяви, че електоратът на реформаторите щял да гласува за ГЕРБ. "Има едно усещане във всеки един избирател гласът му да отиде за победата, която би очаквал да види в едни избори, а не гласът му да отива за подкрепа от около 9 или 10%. Има и сериозно разочарование от това разнопосочно говорене, което има в РБ", обясни той. От партията на Борисов дори се ангажираха с блока взаимно да си помогнат, ако някой от кандидатите им стигне на балотаж. Обещание, което нищо не им струва. Както е тръгнало, реформаторите най-много да стигнат до 4-5-о място. Балотаж за Трайков на фона на конкуренцията от страна на социалистите и националистите изглежда просто непостижим. Сега важно е ГЕРБ да извади по-смислен човек от Цецка Цачева.

Но както се казва, положението е печелившо - предсрочни избори няма да има. А от това ще са доволни всички.