"Аз питая в себе си вяра, че ще дойде един ден, когато ти (Бай Ганьо - б. р.), след като прочетеш тази книжка, ще се позамислиш, ще въздъхнеш и ще речеш: Европейци сме ний, ама все не сме дотам!"..., пише на 17 март 1895 г. Алеко Константинов. Какъв мечтател! 121 години по-късно ганьовците ни най-малко не се замислят колко им личи дори в Евросъюза, че не са европейци. Дерат си очите като по Алеково време, за да види целият свят на какво приличат.

Дай им на такива юнаци висока трибуна, па им гледай сеира! А каква по-висока трибуна от ООН? Добре че българка се кандидатира за генерален секретар на световната организация, та да послужи като шерп на хора с несбъднати амбиции да се почувстват важни. Покачени на гърба й, те придобиват самочувствието на говорители на своя народ и събеседници на света. Едва ли щеше да им хрумне, че някой се интересува от тях в Ню Йорк, ако не им се бе отворил шанс покрай Ирина Бокова да излеят чувствата си. От година и половина скришом, а от три месеца явно на терена на ООН се разиграва кална борба, която кара дипломатите да се дивят



що за хора са българите и какво искат от другите държави



Куриозното е, че в нея участват българските власти, които се изхитриха едновременно да са от двете страни на спора "за" и "против" Бокова. Най-напред те допуснаха техни официални представители в лицето на няколко дипломати на възлови постове повече от година, смятано от януари 2015 г., да работят за прокарване на друга кандидатура, вместо вече номинираната. Когато планът се оказа прекалено рискован, защото започна да става публичен, се върнаха в началото на февруари 2016 г. към официалната номинация, но без да влагат старание за нейния успех. Посолствата останаха подозрително пасивни въпреки наличието на скромен ресурс за някаква българска кампания в подкрепа на Бокова. Самата тя предпочете да не прави кампания и остави собствената си професионална биография да работи в нейна подкрепа. Бившият ирландски министър по европейските въпроси Дик Рош изрази в средата на март 2016 г. изненада пред агенция Стратфор от нейното "самоналожено ограничение да не води собствена кампания за поста в ООН". Той си послужи с ирландската пословица, че "тихото кюре никога не става енорийски свещеник." Сигурно е така в Ирландия, но в България



тихата кампания на Бокова предизвика голям шум



Когато първото гласуване в Съвета за сигурност на ООН на 21 юли я класира на трето място между десет кандидати, се видя, че нейната професионална биография работи наистина добре за кампанията й. Стаените опоненти се почувстваха предизвикани да излязат на светло, като допишат биографията й. Рискът да бъдат определени като доносници, клеветници и пр. изглеждаше по-малък от каузата да спънат българската кандидатура, щом не е от тяхната кръвна група. Писмото на режисьора Евгений Михайлов от 25 юли до всички страни в Съвета за сигурност на ООН и до 58-те членки на Изпълнителното бюро на ЮНЕСКО имаше за цел да разобличи "комунистическото минало на госпожа Бокова, нейната липса на личен интегритет (морал - б. р.), нейното унищожително управление на ЮНЕСКО и съмнителни практики на всички нива". С други думи той заявяваше, че професионално и морално тя е провалена кандидатура въпреки широко разпространеното обратно мнение сред 193 държави, извело я два пъти начело на ЮНЕСКО - една от най-големите и авторитетни организации на ООН.

Нe e сигурно кой колко е обърнал внимание на това писмо в Ню Йорк, но то постигна целта си в България, като



предизвика закъснял дебат



за качествата на българската кандидатура за висшия пост в ООН. Предизвикателството на Евгений Михайлов породи гневни реакции в средите, симпатизиращи на Бокова, а премиерът Бойко Борисов се почувства длъжен да излезе от продължителното си загадъчно мълчание за състезанието в ООН. Той изпрати на 29 юли писма с молба за подкрепа на Бокова до петима премиери на държави, които са постоянни или непостоянни членове на Съвета за сигурност.

На 5 август второто гласуване смъкна българската кандидатка на пето място и БНТ съобщи, че писмото на Евгений Михайлов е имало негативен ефект за нея. Тъй като гласуването е тайно, няма как да се провери дали това твърдение е вярно, но послужи като сигнал за мобилизация на по-активните симпатизанти на Бокова, които показаха, че също могат да пишат писма. На 23 август 57 именити писатели, художници, учени, журналисти и други изпратиха Открито писмо до постоянните представители на 15-те държави членки в Съвета за сигурност на ООН и заявиха, че "в този труден политически момент в света е дошло времето жена от Източна Европа да оглави Обединените нации и тя е именно Ирина Бокова, която с дипломатическо управление, консенсусни решения и такт умее да съчетае изяществото на коприната с твърдостта на стоманата".

Третото гласуване в Съвета за сигурност на 29 август върна Бокова на третото място и я нареди отново първа сред жените кандидатки. Затвърди се впечатлението, че тия писма "за" и "против" имат съществена роля.



Какво друго можеше да се очаква освен контраудар?



Сигнал за сбор даде на 31 август мистериозен инструктаж, приписан на екипа на еврокомисарката Кристалина Георгиева, който "спусна" 36 опорни точки до тролове как да злепоставят Ирина Бокова в социалните мрежи, за да подготвят евентуално включване в надпреварата за ООН на самата Георгиева. Еврокомисарката гневно се разграничи от "компромата", защото нямаше какво да спечели от подобна кампания, освен да се злепостави.

Изненадващо обаче "опорните точки" попаднаха на благодатна почва и на 6 септември от тях поникна ново писмо до Съвета за сигурност на ООН с отровни квалификации вече не само за Бокова, а за подписалите писмото в нейна подкрепа. То бе изпратено от депутата от ГЕРБ Методи Андреев и още няколко души, определили се като бивши политически затворници. Получи се куриоз, защото, докато лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов агитираше официално за Бокова, негов депутат го бламираше пламенно. При това квалификациите бяха точно по шаблона в "компромата". Ето за сравнение:

Опорна точка №23. "Кратка статистика за интелектуалния отбор, подкрепящ другарката Ирина Бокова: от първите 12 имена 6 са на агенти на ДС; от 9 академици 5-има агенти на ДС; от 2-ма член-кор. на БАН 2-ма агенти на ДС; от 5 дипломати 3-ма агенти на ДС; от 6 журналисти 3-ма агенти на ДС; 95% са членове на БКП..."

Извадка от писмото на Методи Андреев, както бе цитирано в сайта "Гласове" на 7 септември: "95 процента от подписалите писмото са били предани членове на бившата Българска комунистическа партия, които са участвали активно във всички действия на репресивния комунистически режим... Смайващ брой от подписалите са бивши агенти и кадрови сътрудници на платежната ведомост на комунистическата Държавна сигурност и разузнавателните служби - репресивните органи на БКП, които бяха тясно свързани с радващия се на позорна слава съветски КГБ. Шестима от първите дванайсет, подписали писмото, са бивши агенти на Държавна сигурност. Девет академици от БАН са подписали писмото - петима са бивши агенти на ДС. Осем дипломати са подписали - петима са бивши агенти на ДС, сред тях международни шпиони и вербовчици на западни граждани и политици. Шестима журналисти са подписали - трима са бивши агенти на ДС." Ако не е клъвнал на "компромата", депутатът от ГЕРБ би могъл да се представи и като автор на опорните точки.

Днес, на емблематичната дата 9 септември, е четвърто гласуване в Съвета за сигурност. Страстите в България са достатъчно разпалени



сякаш се води борба кой-кого,



без да се държи сметка, че международното задкулисие не се влияе от вуду магии на политически запалянковци. Движението на кандидатите в класацията показва, че участниците в гласуването взаимно си правят отстъпки или втвърдяват позициите си, когато пазарлъкът не върви. Той може да се отнася не само до същинския въпрос кой да оглави ООН, но и до много други политически аспекти в двустранните и многостранни отношения. Понякога най-изявените кандидати се блокират взаимно до такава степен, че по-незабележимите на старта накрая печелят състезанието. Точно това стана при първото избиране на Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО през 2009 г., когато кандидатите също бяха девет. Изборът за ООН навлезе в етап, който няма как да се влияе от България. Най-разумно е да се укротят страстите, за да не се излага държавата ни допълнително - независимо дали Бокова ще спечели, или не. Защото байганьовщината за кой ли път остава да тържествува над всичко друго.