Парламентарните избори в Берлин, състояли се на 18 септември, завършиха с ново, пето поред поражение за партията на Ангела Меркел - Християндемократически съюз (ХДС). Партията, разкъсвана между поддръжниците и противниците на масовата миграция, събра 18 на сто подкрепа от избирателите, като даде преднина на социалдемократите ГСДП, взели 23 на сто. Резултатът на съпартийците на Меркел е съществено по-нисък от изборите през 2011 г. Социологическите изследвания свидетелстват, че избирателите на ХДС преминават на страната на крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ), набрала на изборите в Берлин подкрепата на 12 на сто от гласувалите.

На политическата карта на Германия Берлин има особена репутация - това е град, традиционно гласуващ за левите. Крайнодесните партии рядко са преодолявали изборния праг в столицата. Вземайки предвид политическите симпатии на берлинчани, правителството на Германия изпрати в мегаполиса най-високия брой бежанци в сравнение с останалите 15 федерални провинции. Регионалните избори, които се провеждат почти около година след преселението на бежанците, съвсем естествено се превърнаха в референдум за доверието към курса на Ангела Меркел.

Резултатът се оказа



обезкуражаващ



за фрау бундесканцлер. И навярно дори обиден. Левите партии, симпатизиращи на имигрантите - социалдемократи, зелени и радикалите от левицата, заедно набраха мнозинство, така че Меркел не можа да извлече никакви политически дивиденти от поддръжката за сирийците.

Има две причини за неуспешното представяне на управляващата партия, като едната от тях е проблемът с настаняването на мигрантите. Действително в социалните мрежи берлинчани се жалват от неефективната работа на службата по техния прием, известна като LAGeSo. Не по-малко важна е и другата - разочарованието на традиционните избиратели на ХДС консерваторите от най-спорното решение на Ангела Меркел - отказът да установи таван на броя бежанци, които Германия е съгласна да приеме.

Създадената в резултат на политическите решения на Меркел и последвалите реакции на избирателите конфигурация може да постави в тупик не само канцлерката, но и наблюдателите. Според политолога Мартин Коопман политиката на Меркел по отношение на мигрантите имаше подкрепата на почти 50 на сто от германците, но много от тези избиратели не са готови да гласуват за Меркел, тъй като подкрепят левите. В условията на германската парламентарна демокрация това означава, че поддръжниците на Меркел не могат да й окажат подкрепа, въпреки че електоралният й ресурс все още е налице.

Заплаха за Меркел, свързала името си с прииждането на бежанците, са не само конкурентите от левия фланг, но в немалка степен и крайнодесните. Социологическите анкети сочат, че АзГ



набира избиратели буквално от въздуха



- значителна част от поддръжниците на тази партия са хора, които преди не са участвали на избори. Притокът на свежа кръв се видя ясно на регионалните избори на 4 септември в Мекленбург-Предна Померания, отличили се с повишена избирателна активност и в същото време със сериозен успех на десните радикали, които получиха второ място с 20 на сто от гласовете. Всичко показва, че политиката на отворени врати на Ангела Меркел доведе до създаването на нов политически субект, който отнема от нейните гласове - част от избирателите на АзГ през 2005 и 2013 г. са гласували за ХДС.

На берлинските избори листата на АзГ се оглавяваше от полк. Георг Паздерски. За левия град политическите възгледи на кандидата звучат съвсем некоректно политически. "Ислямът е частично екстремистка религия", заявява той. Паздерски, както и АзГ като цяло подчертават, че на бежанците от Сирия е дадено право на временно пребиваване, но не и за постоянно пребиваване на цялата територия на ФРГ. В руслото на партийната тенденция десните радикали се ориентират към електората на руските немци. Именно в тези среди отношението към исляма е значително по-критично, отколкото у повечето им сънародници, а въпросът "дали мюсюлманството е част от Германия" остава предмет на оживени дебати.

Именно "руските" немци най-охотно обсъждаха разразилия се в навечерието на берлинските избори скандал, работещ за АзГ. Благодарение на разследване на "Ди Велт" стана известно, че няколко бежанци от Близкия изток, включително сирийци, похарчили получена от Германия финансова помощ, за да прекарат ваканция в страните, откъдето са се спасили с бягство. Туристическият избор, невинен при други обстоятелства, позволи да се постави под съмнение дали преселението на бежанците към Европа е принудително. АзГ използва случилото се в своя полза, а берлинчани получиха възможност да се убедят, че приемът на мигрантите не е организиран на нужното ниво.

Новото поражение срещу г-жа бундесканцлера, този път нанесено в столицата, поставя под въпрос политическото бъдеще на харизматичния лидер на Германия. През септември 2017 г. във ФРГ предстоят парламентарни избори, които трябва да определят и новото правителство на страната. В ХДС Меркел няма конкуренция, но резултатът, който може да получи партията, буди повече тревоги у привържениците й. Самата Меркел избягва да отговори пряко на въпроса ще поведе ли партията си на изборите. Според медийни съобщения канцлерът ще обяви решението си дали да се кандидатира за четвърти мандат през декември, в навечерието на ключовите регионални избори през януари 2017 г. Според експерти, цитирани от "Монд", решението вече е взето.

Мнозина действително вярват, че фрау канцлерът няма намерение да сдава висшия пост без бой. През август и септември Меркел предприе неочакван опит да върне десните избиратели, като смекчи приятелската риторика към имигрантите. В навечерието на берлинските избори канцлерът се отказа от пуснатия от самата нея в обращение лозунг "Ще се справим" по повод приема на бежанците (Лидерът на социалдемократите Зигмар Габриел го коментира така - "За да се справиш, трябва да имаш средства".) През август правителството се обърна към германските турци, като ги призова да са "лоялни" към страната, в която живеят. Опитите на Меркел да балансира между леви и десни, както сочат резултатите от изборите в Берлин, все още не са много успешни, но новата тенденция определено е очертана.